Не ни трябва повече НАТО

/КРОСС/ Опита на НАТО да излезе на границата на Русия, подчинявайки Украйна за пореден път постави света в страх от сблъсък между САЩ и Русия...

Годината е 1990г. Михаил Горбачов шокира Русия и света, съгласявайки се да позволи обединението на Германия след падането на Берлинската стена и приемането й в НАТО - военния алианс, създаден и воден, за да е срещу Русия. Тогава американския президент Джордж Буш се споразумя с Михаил Горбачов - НАТО да не се разширява повече на Изток.

Това беше официално споразумение между Русия и САЩ, което американците не спазиха. По време на преговорите между двамата лидери Горбачов сложил ръката си на една голяма карта на света и заявил, че иска гаранции, че

„НАТО няма да се разширява повече на Изток дори и на пръст разстояние"

Джордж Буш, Михаил Горбачов

Въпреки това през 2004г. поглъщането на бившите социалистически държави от Източна Европа в НАТО беше най-голямото разрастване на военния алианс през цялата му история...

По този въпрос си струва да си припомним коментара на световноизвестния американски дисидент и професор по лингвистика - Ноам Чомски:

- " През 1990 година Горбачов се съгласи да допусне обединена Германия и тя да влезе в НАТО.

Това бе вражески военен съюз, нали? Това беше невероятно и неочаквано като ход от страна на съветски лидер. Германия беше довела до разруха няколко пъти Русия в този век. Германия като част от един голям военен алианс вече се превръща в една много по-голяма стратегическа заплаха. Така че Горбачов беше склонен да приеме тази огромна стратегическа заплаха за Русия. Но имаше една ситуация Quit pro quo. Джордж Буш, като президент по това време, се съгласи да не разширява НАТО на Изток., припомни Чомски.

Това беше балансът. Така че за Русия да остане една буферна зона. Русия, Горбачов, също предложи в тази буферна зона да няма ядрени оръжия. От арктическия полюс, до Средиземно море. И САЩ нарушиха този баланс. През 1994 година президентът Клинтън не зачете официалното споразумение и разшири НАТО на Изток. И това е всъщност нарушаване на едно официално споразумение и също представлява сериозна стратегическа заплаха за Русия. И това продължава., заяви професора."

Тези държави бяха приети не като съюзници, а като тетитории-буфери и сателити срещу Русия (основно), подчинени на САЩ и НАТО. Вкупом бяха приемани дузина държави. 1999г. - Чехия, Унгария и Полша. 2004г. - България, Румъния, Латвия, Литва, Словакия, Естония, Словения. И Русия, все още преживяваща шока след разпада на Варшавския договор, намираща се в тежка криза и загубила голяма част от влиянието си на международната империя не направи нищо, за да се противопостави. Дори, когато базите на НАТО никнаха като гъби на границата на Русия. Нищо. Но „Източно Партньорство" беше ход на Запада, който знаеха, че Русия едва ли ще позволи. „Източно партньорство" обаче бе добре замислен ход и не случайно още, когато инициативата беше излъчена през 2009г. от Полша и Швеция тя беше наречена от анализаторите „Последната офанзива на Запада срещу бившия Съветски съюз". Сега САЩ и НАТО искат да откъснат Украйна и по този начин да притиснат Русия в ъгъла. Ако Украйна влезе в НАТО, а това е твърде възможно да се осъществи, особено след усилията, които марионетното временно правителство полага за това, това означава, че силите на алианса ще са вече на границата на Русия. Света е в очакване на новата „Кубинска криза" - Украйна напусна Договора за неразпространение на ядрено оръжие и инсталираното от САЩ правителство поиска западни ядрени оръжия, които да насочат срещу Руската Федерация.

Русия има два отговора - онези страховити комплекси „Искандер", които месеци преди кризата в Украйна изплашиха цяла Европа. Германското разузнаване съобщи, че Русия е придвижила своите „Искандер"-и в Калининградска област, на границата с Латвия и Литва и обсега им обхваща територията на цяла Полша и стига чак до...Берлин. Това беше отговор на американското Евро-ПРО, но и предупреждение относно вече задаващата се машинация на Вашингтон за свалянето на Янукович, който беше притискан от европейските лидери и САЩ да асоциира страната с ЕС и да приеме неизгодните условия за кредит на Международния Валутен Фонд. След преврата всичко това се случи за броени дни. НАТО завладя успешно цяла Европа, поглъщането на всички бивши съветски републики и сателити беше най-големия успех на военния алианс. Но в Украйна е различно. На тази страна с огромно население не може да бъде приета в ЕС като геополитически компромис и „награда" за подчиняването на страната. Това са петдесет милиона източноевропейци...и на тях ясно им беше казано, лично от господин Барозу - Украйна няма как да бъде приета в ЕС.

Европа срещу Русия е целта на САЩ

Както чухме от помощник държавния сек. на САЩ Виктория Нюланд - от ЕС не зависи нищо, защото той или изпълнява нарежданията на Вашингтон, или е оставен от същите в невидение. Тя го каза доста по-вулгарно, но и ясно...с няколко думи.

САЩ нямат изгода от нормализиране и подобряване на сътрудничеството между Русия и Европа. Европа трябва да е срещу Москва на всяка цена, въпреки че е енергийно зависима от нея. Както самия германски канцлер Ангела Меркел заяви - Украйна не трябваше да бъде поставяна пред избора или Русия или Европа. Украйна е държава, намираща се между Русия и Европа и не е нормално да бъде притискана да прави подобен избор. Поставяйки условието или с нас в ЕС - откровенната лъжа, с която обещаваха светло бъдеще на „евромайданците", или в Митническия съюз на Путин се стигна до ескалиращата в момента агресия, присъединяването на Крим като обект на РФ, с което Путин направи единственото възможно нещо, за да защити базата на Руския Черноморски флот и тн. С неохота или дори със сериозен отпор Ангела Меркел наложи санкции над Москва. Забравихме да чуем какво мислят обаче останалите държави-членки на ЕС.

66% от газа, който Русия доставя за Европа преминава през Украйна. Още една важна подробност, която доведе до американския пуч в Киев. САЩ форсира своето заробващо споразумение за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) с ЕС, готвено в полусекретен режим и зад гърба на европейските политици и обикновенни граждани. САЩ на всяка цена трябва да попречи на икономическата интеграция между Азия и Европа. САЩ иска да контролира енергийните потоци от изток на запад, те искат да установят де факто управляван от тях митнически пункт между континентите, те искат да бъдат сигурни, че всички договори са платени с американски долари, са преведени на американски държавни ценни книжа.

Политиката на САЩ спрямо Евразия е агресивна офанзива за увеличаване на американското влияние в региона, внасянето на хаоса в Украйна е само началото на един дългогодишен план на Вашингтон.

Желанието на САЩ да контролира и концентрира под свою юмрук повече ресурси от Русия води до всяко геополитическо тресавище, в което се превръщат държавите, стоящи на пътя на тази цел. Погледнете Венецуела, Сирия и Украйна. Навсякъде е едно и също. В повечето случаи Путин и Газпром просто не дават мира на американците, виждаме американски посланици в ролята на лобисти на Шеврон и добива на шистов газ, вещи „специалисти", предупреждаващи ни да саботираме руските енергийни проекти - това е само най-меката част, ако е нужно може да се изпратят и наказателните отряди, тоест НАТО.

Няма място за „повече НАТО", драги „евроатлантици"

Чуваме неадекватните призиви на някои родни политици от сорта на желанието на Плевнелиев, който призова за „Повече НАТО в България" - все едно „НАТО" е някакъв вносен продукт...колко килограма НАТО иска г-н Плевнелиев. Военния министър Ангел Найденов пък започна да ни подготвя за евентуално увеличаване на военното присъствие на САЩ в американските военни бази на наша територия. Съвсем не безобидната провокация спрямо Русия, която САЩ подхвана в Черно море не мина и без участието на „страшилището" „Дръзки". Представям си, ако онзи Су-24 беше прелетял над нашата гемия...историята е доста интересна.

Недотам модерния вече руски Су-24 прелетя 12 пъти над американския свръхмодерен ескадрен миненосец „Доналд Кук" със заход за атака. Не е ясно какво оръжие е използвал руския самолет, но с появяването му прехвалените модерни системи „Иджис" на американския кораб изгасват. След като прелита 12 пъти над „Доналд Кук" си тръгва най-спокойно. Когато вече е в далечината системите на кораба отново заробват...в резултат от стреса 27 американски моряци подадоха оставка, след като получиха медицински и психолигически грижи в Констанца, Румъния.

За „повече НАТО" не могат да се съгласят и много американски и западноевропейски политици. Двукратния кандидат-президент на САЩ Рон Пол, който при това е от Републиканците заявява относно американските военни бази:

„Ние имаме 900 бази в държавите на над 130 нации. И ако мислим, че действията ни ще останат без последствия се лъжем дълбоко. Какво бихме направили ние, ако да речем Китай, причини това, което ние причинихме на толкова държави?"

Годините на еднополюсния свят, доминиран от САЩ изтичат. Американския орел е с подрязани нокти, а неговите най-големи врагове - руската мечка и китайския дракон набират все по-голяма сила. Варшавския договор го няма, време е Европа да се освободи и от НАТО. Трябва да се освободим от клишетата на студената война, които в последно време хора като ген.сек. на алианса Андерс Фог Расмусен отново започнаха да преповтарят. Тънещата в безработица и рецесия Европа, на която не предричат да излезе от рецесията в близките 10г., освен Германия, няма да спечели нищо, ако саботира икономически Китай и Русия, тя дори няма реалната сила и възможност да го направи. Европа трябва да си сътрудничи с Китай и Русия, най-вече икономически, но под ясната гаранция, че подобни провокации и агресия, с които НАТО си служи няма да има. Това, както казах обаче не е в изгода на затъналата в дългове Америка.

Носителката на Нобел за мир от 1976г. Мейрид Магуайър заяви неотдавна, че НАТО трябва да се закрие:

- „Много от нас имаха големи надежди, когато Европейския съюз обедини различните държави в Европа. Надявахме се той да работи за мира и да предотврати още войни в Европа. Сега виждаме масова милитаризация на Европа чрез НАТО, когато държавите са разтърсвани от социални проблеми и невиждана безработица. И тези държави са принудени да финансират войните и инвазиите и съпътстващата ги разруха на други държави като Ирак, Афганистан, Либия и тн. и това се случва против волята на техните народи и по-голямата част от хората по света. Скорошно изследване показа, че в период на такава криза разходите на ЕС са се увеличи до 194 млрд. евро, което е равностойно на годишните дефицити на Гърция, Италия и Испания взети заедно. През 2012г. военните разходи в глобален мащаб са достигнали 1, 756 трлн. - най-високите някога. Време е да премахнем НАТО, да прекратим военните авантюри на Европа и да спрем противо-ракетния щит, както и да спрем да създаваме ядрено оръжие., заяви нобеловия лауреат.

Източник: http://pan.bg