В. Третяков: Максималният суверенитет е условие за съхраняването на Русия

/КРОСС/ Виталий Третяков - декан на Висшата телевизионна школа при Московския държавен университет, известен публицист и политолог - оценява рисковете пред съвременна Русия и ролята на Владимир Путин в най-новата история на страната в интервю за сайта на Междурегионалното обществено движение „Семейство, любов, отечество".

- Виталий Товиевич, безкрайното обсъждане на темата за възможния разпад на Русия напомня на информационна война, планирана и организирана щателно.
Виталий Третяков: Този въпрос трябва да се раздели на две. Уви, постоянното преекспониране на темата и в нашите, и в западните медии от експерти, журналисти, дори политици, несъмнено е елемент от информационната война против Русия. Това първо.
Второ, трябва да признаем, че въпроса повдигат и хора, искрено загрижени за действително съществуващи проблеми и заплахи, които може да доведат Русия до разпад.
Разбира се, последните действат, водени от благородни подбуди и се стремят да привлекат общественото внимание към въпросите за целостта на нашата страна и заплахата от разпад, защото искрено считат, че управляващите не решават тези проблеми.
Уви, аз самият също мисля, че възможността и вариантът за разпад на държавата остават.
Затова всяка публикация трябва да бъде разглеждана отделно. Има автори и издания, където има искрена загриженост за съхранението на целостта на Русия, защото умните и обективни хора, дори и на Запад, не може да не разбират каква катастрофа за цялата европейска цивилизация би бил разпадът на нашата страна.
Въпросът за гибелта на европейската цивилизация - в нейната западна част - сега стои много остро и в някакъв смисъл, не по-малко остро от въпроса за възможния разпад на Русия.
И може да се постави въпросът - аз го правя в своите текстове - кое ще се случи по-бързо, самоунищожението на европейската цивилизация (западната й част в пределите на ЕС), или разпадът на Русия?
И защо не си помагаме, за да не се случи нито едното, нито другото? Само съединена, Европа може с най-голяма сигурност да избегне негативното развитие на събитията. „Европейско съединение" наричам обединението на европейския Изток и Запад.
Но ако Русия се разпадне, краят на западноевропейската цивилизация ще настъпи много бързо. С увереност може да се каже, от няколко месеца до няколко години.
Европейската цивилизация остава единна при всички, продължили векове, вътрешни борби. Практически, големите западни държави винаги са се конкурирали с Русия. В това число, не позволяваха на тези, които искаха това, да установят съюз с Русия. Най-много от всичко ги плашеше съюзът между Москва и Берлин. И най-много от всички се бояха Лондон и Париж.
Продължават да се боят и в настоящето. Европейската цивилизация винаги е била владяна от конкуренция, европейските страни са водили войни помежду си, но сега наред е въпросът за оцеляването на европейската цивилизация. Това трябва да бъде признато и всички отминали и настоящи безумия да бъдат преустановени.
Какво би представлявал разпадът на Русия? Руската власт губи напълно контрол, разпадайки се на много части, над цялото това гигантско евроазийско пространство. Но след като властта губи контрол, някой трябва да го получи. Кой го получава?
Американците? Но какво могат да направят те? Могат ли да окупират такава територия? Те вече окупираха когото можеше и не можеше и не знаят какво да правят по-нататък.
Западноевропейците? За това е смешно дори да се говори. Военната хватка на западноевропейците вече се прояви. В частности, в Афганистан. Седят там и се охраняват един друг. Даже е смешно да се обсъжда.
Във всеки случай контрол над тази територия ще получат не европейците и не американците. Какво означава това? - края на Западна Европа като християнска, като европейска цивилизация. Абсолютен край, гарантиран.
Ето за това трябва да се замислят хората, които правят прогнози за неминуемия разпад на Русия.
Това трябва да бъде осъзнато и зърното да бъде отделено от плявата.
Едно е констатацията за обективно опасната тенденция, а съвсем друго - ако става дума за инструкции и някакви изводи, указващи какво трябва да се направи за по-скорошния разпад на нашата страна.
Европа може да оживее само посредством обединение, да оживее гарантирано. А ще се спаси ли разделена - това е големият въпрос. Ако Русия падне, Западна Европа няма да оцелее.
Но ако Западна Европа не оцелее, шансовете на Русия да оцелее остават. Впрочем, и за сметка на това, че ако Западна Европа падне, белите европейци ще побегнат в Русия. Част - в Америка, а част - в Русия.
И ето тук ще се съхрани в орязан вид европейската цивилизация. Излиза, че Западна Европа е заинтересована от съхранението на Русия даже повече отколкото Русия - от съхранението на Европа.

- Като причини за възможния разпад на Русия биват посочвани сивата икономика, поголовната корупция, бюрокрацията и индиферентното общество.
Виталий Третяков: Путин е най-удачният, най-успешният президент на страната от времето на Горбачов, това е факт. При всичките му грешки, той е най-успешният президент на страната от 1985 г. насам. Одобряван или не, аз харесвам Путин именно по тази причина - той направи за Русия повече от всички останали президенти, взети заедно, които, общо взето, направиха само лошо
Русия е огромна страна с велика история. Страна, съхранила независимостта си в условия, които биха заличили всяка друга държава от картата на света. Примерите не са далеч от нас.
Освен островната Великобритания, и то заради особеното си географско положение, останалата част от Европа бе завзета от Хитлер за месеци, даже не за години. А някои страни паднаха за дни.
А Русия - тоталитарна, авторитарна, с болшевики - не само че устоя, а освободи и цялата колаборационистка Европа. Щеше да я освободи и без помощта на американците и англичаните, но те вече нямаха избор, трябваше да се присъединят към нас.
Причина за разпада на огромна страна като нашата не може да бъде само една тенденция. Необходими са няколко и всяка от тях, преплитайки се с другите, да ги усилва.
Без съмнение, Русия се въздигна от пропастта, пред която се бе изправила през 1999 г., благодарение на политиката, провеждана от Путин.
Защо тогава бе избран именно Путин? Ако тогава тенденциите от началото на `90-те бяха се развили, Елцин щеше да бъде извлечен от Кремъл от възмутени избиратели.
Можеше ли някой друг да реши по-добре проблемите, пред които стоеше страната?
Да, разбира се, все някой би могъл. Но кой точно? Имаше ли добри сценарии за развитието и управлението на страната? На хартия, може би, е имало. Но къде е човекът, който можеше да ги осъществи?
От всички, имащи отношение към политиката, за които може да бъде гласувано - много пъти съм говорил и писал за това, - много малко са тези, които притежават необходимите качества, които, според мен, са необходими, за да изтеглиш Русия.
С увереност мога да назова само двама - самия Путин и патриарх Кирил. Може ли патриархът да стане президент? Теоретически, навярно, може. А практически? По повод всички останали имам големи съмнения.
Факт е, че Путин оттласна страната от грозящите я опасности.

- Има ли външни системни призиви, заплашващи единството на нашата страна?
Виталий Третяков: Крайно опасно за Русия е това, че още по времето на Горбачов, а особено в годините на Елцин, това продължава и сега, премина под юрисдикцията на Европейския съюз. Писал съм за това неедноратно, защото го считам за много важно. Категорично се портивопоставям на присъединяването на Русия към юрисдикцията на други стран.
Русия е твърде голяма страна и може да се съхрани като единна държава само при условието на максимален суверенитет.
Малката страна, разбираемо, така или иначе, попада под юрисдикцията на други, по-големи и дсилни държави. Гигантската страна никога няма да бъде поддържана от никого. Поддържана може да бъде малката страна. В качеството й на сателит. Но тогава тя става автоматично васална на своя покровител.
Да, външните, формалните признаци на суверенитета може и да се запазят, но ако твоята безопасност гарантира някой друг, а не ти самият, за този друг няма да е важно кой точно управлява в покровителстваната държава - все едно, той така или иначе ще прави каквото му кажат.
Територията ни е толкова голяма - кой би я опазил и защитил? САЩ? Или ЕС?
Заради това е дотолкова непрепоръчително членството в НАТО, изключено. Ние, разбира се, ще ги защитим, ако нещо се случи, но големият въпрос е дали те ще ни защитят. Ясно е, че никой няма да ни защити. И ако те не биха ни защитили, тогава за какво ни е членството в НАТО Пита се, защо трябва да даваме своите войници за охрана на техните граници?

- Значи, за опазване на суверенитета е необходимо да се придържаме строго към курса на пълен суверенитет?
Виталий Третяков: Русия трябва да бъде изведена от юрисдикцията на всякакви Страсбургски съдилища, ПАСЕ и всичко останало, колкото може по-бързо да преустанови членство във всички международни организации, в чието създаване не е участвала.
В този смисъл, трябва да излезе и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, защото ОССЕ се превърна в нещо различно от това, което бе при създаването си, в което участва СССР. Това сега е съвсем различно нещо.

А след като възстановим пълната юрисдикция над своята територия, когато осигурим своята власт, избрана от нас и назначена в съответствие с наши правила, когато постигнем вътрешно съгласие, след това ще мислим към какво в края на краищата си струва да се присъединяваме и към какво - не.

Освен нерешените още от съветските времена проблеми, които не бяха решени и в постсъветските години, (освен корупцията, която действително овладя държавата), заплаха остава и това, че започвайки от 1985 г., наричайки го „реформи", пренасяме от Запада всичко, което ни подхожда и не ни подхожда.
Правим го само защото така е на Запад. След като е западно, значи е добро. Но Русия има собствени политически закономерности. Те не противоречат на универсалните политически закони. Но Русия - това е субцивилизация, макар и в рамките на европейската цивилизации. Лошо ли е това?
Освен това, живеейки по законите на тази цивилизация, Русия съществува като държава. От повече от 1000 години, 500 - от момента на освобождението от татаро-монголското иго или, според другата версия, от симбиозата с Ордата - Русия съществува като абсолютно независима държава, която не се подчинява на никого.
В Европа има само две страни, успели да защитят своята независимост: Великобритания, но тя е остров, и Русия. Днешната Великобритания е сателит и васална територия на САЩ.
Каквито и недостатъци да има руската управленска и политическа система, тя е осигурявала жизнеността на нашата държава и само за кратки периоди сме губили независимостта си.

Частично я загубихме сега, когато се подчинихме на тези европейски решения, признаваме юрисдикцията на споменатите международни организации. Но ако като ние единствени на континента сме останали независими, нима това не е доказателство и свидетелство за ефективността на нашата политическа система?
Да, разбира се, има и някои загуби. Суверенитетът, независимостта - това е и бреме, но именно в условията на тази система Русия се превърна в една от супердържавите в света.
Да, действително, болшинството от проблемите на страната остават нерешени. Отлагането на решението им заплашва с всякакви беди, до разпад на страната.
На този фон не стихват воплите за това как всичко е ужасно, дайте по-скоро да сменим Путин с някой друг, когото харесваме повече, защото би въвел повече западни правила.
Заблуда ли е това? - само отчасти. Тези, които разсъждават така, мислят, че ще се прехвърлят на Запад, а от Русия ще смучат нефт.
Познайте, момчета, какво ще ви дадат да смучете ислямистите - това трябва да се разбере!
Нужен ли ни е по-добър президент от Путин? Но къде е той? Покажете ни го! Владимир Владимирович, ако искате приемник - втори, трети, покажете го. Но само ако той би бил по-добър от Вас. Защото на Вас Ви се получи по-добре отколкото на други. И народът чувства това, вижда го.
Неслучайно образът на Сталин се рециклира периодически.
В този случай, Сталин действа като еталон - човек, който спаси и въздигна страната. Украсеното или, обратно, неглижирано, дадените жертви, народът изнася зад скоба.
И Путин, колкото и провокативно да е това, на кого повече, на кого по-малко, напомня ето този Сталин - победителя, държавника, а не Сталин-изверга. А другите напомнят на победители или на държавници по-малко или никак.
Ето затова народът е зад Путин, а не защото някой стои и изчислява - тук постъпи правилно, тук - неправилно, тук проведе реформата добре, а тук - зле, това назначение бе удачно, а другото - не дотам.
Когато си изправен пред екзистенциален избор - да бъдеш или не, масите и експертите обръщат взор към силната личност, към силния политик, защото хората прекрасно разбират, че политиците, които действат под чужда диктовка, няма да изведат страната от пропастта.
Това е било така във всички общества, винаги в историята. И вина за това има не народът, а елита - за това, че за 20 или 25 години не показа своите положителни качества. Имахте всичко- власт, пари, взехте в ръцете си цялото национално богатство. Овен това, за разлика от лошите болшевики, вие сте демократи, либерали и хуманисти. И какво направихте? Какъв е ефектът от дейността ви? Това, че колите по московските улици станаха повече? И какво от това?
Ето оттук - от усещането за тази катастрофа. И не казваш: „Ах, дайте да поставим този, който ще се нрави на Запада и ще действа по западните модели". 25 години действаме по чужди рецепти и все не се получава.
Оттук - и потребността у народа и у лидера, който ще дойде, да вземе този елит и да го застави да работи за поне в някаква степен в полза на страната. Затова всичко е резумно и логично, иначе не може и да бъде.
И последно. Ние всички в някаква степен имаме понятие от история. Чели сме исторически романи за миналото на Русия, но все таки е трудно да проникнем в съзнанието на простия човек от ХVIII-ХIХ век или на редовия интелигент от ХIХ век. Сега казват на хората направо: „Ако се случи еди-какво си, веднага ще избягаме". Народът просто знае, че т.нар. елит просто ще го изостави. Окончателно. И какво доверие може да има към този елит след това? Той сам в прав текст казва - самолетите ни са готови, куфарите са събрани, а богатствата ни са пренесени зад граница.
Даже е смешно да си представим ситуация, при която в друга държава някой от политиците само намекне, че в случай на неуспех на провежданите от него реформи, би заминал. Ще утре ще се прости с всичките си постове!
Към американската система може да се отнасяме по разному. Може да я ругаем, да говорим, че е заплаха за мира, а може да я обичаме и всячески да я хвалим. Но американският политически елит, при всички вътрешни конфликти и корупция, ясно формулира националните интереси на САЩ, а след това също така ясно и последователно ги отстоява.
Човек от американския политически елит, който направи нещо против националните интереси на САЩ, моментално ще бъде изведен от този елит. Той може да говори, да пише статии, да дава интервюта, но никога повече няма да има възможност да влияе на каквото и да било и ще бъде достъпът му до всички възможности за реално влияние ще бъде осуетен.
Нашият политически елит тълкува националните интереси по разному. Едни казват - да се присъединим към НАТО, а други - не, не трябва. Това е само един от примерите.
Естествено, не трябва да влизаме в никакво НАТО, но в този случай става дума за друго - пълният абсурд на противоположните мнения, продуцирани от този елит.
В нашия елит е възможен човек или дори група, която не се ограничава с отделни изявления, а действа директно срещу националните интереси. Това е очевидно. И при това остават в този елит! Ето с това разполагаме на този етап, ето до какво, на този етап, доведоха тези реформи. Но това не може да продължава така още дълго. По този начин страната наистина ще загине!
У нас много се говори за консолидация на обществото, но това е обтекаемо понятие. Обществото не е хомогенно, то ен се състои от някакви човечета, равни едно на друго. То се състои от различни социални групи, като минимум - от елит, т. е. управляваща класа, и управляеми - останалата част на обществото, която има по-малко власт, собственост и всичко останало.
Нуждаем се от консолидация не на обществото, това е твърде общо, а от консолидация на елита около националните, правилно разбрани в интерес на цялото общество и страна, ценности. А всички, които са против това, трябва да бъдат изхвърлени от управляващото съсловие. От държавни длъжности - още повече.

Следващият необходим етап е консолидацията на елита с обществото. Ето това ни е нужно, а не жителите на селата от един район да се консолидират с тези на селата от друг.
Кремъл, за начало, трябва да се консолидира вътрешно, след това - с окръжаващите го и накрая - с руското общество.