Проф. Митев: Русофобството днес е модно увлечение

/КРОСС/ проф. Пламен Митев, декан на Историческия факултет на Софийския университет

- Проф. Митев, какво е значението на днешното разделение на русофили и русофоби в българското общество?
- Аз лично не бих отдал чак толкова голямо значение на влиянието на русофилството и русофобството върху съвременното политическо развитие на България. В много отношения става дума за конюнктура. За тип политическо поведение, което лесно се променя, ако се вгледаме какво се случва през последните 20-30 години. До 1989 г. проявите на русофобство се считаха за форма на дисидентство, за съпротива срещу налаганата политика спрямо Съветския съюз и Русия. След 1989 г. като че ли много лесно политическият елит премина от русофилско към русофобско поведение. От обикновено говорене русофобството се превърна в модел на поведение за някои хора. Те стават и лягат с критика срещу Русия, отричайки всичко, което Русия е дала за българите и за България.
- Това поведение не е ли разбираемо за онази част от българите, които не са били съгласни с политиката на Съветския съюз, които са се чувствали потиснати?
- Когато се говори за русофилство и русофобство, не трябва да пренебрегваме реалните постижения, които българите сме получили през ХIХ и ХХ век, благодарение на руския фактор. Връщайки се назад във възрожденската епоха, ще видим, че Русия наистина е дала много силен тласък за развитието на възрожденските ни процеси. Голяма част от възрожденската ни интелигенция е русофилски настроена, най-малкото защото се е образовала в тази държава. Става дума и за огромни количества книги и учебници, за финансови средства, които се предоставят безвъзмездно за разпространението на модерно светско образование в българските земи. Става дума и за много средства, които идват през Руската православна църква за поддържане на българските църкви и манастири през епохата на османското владичество. Благодарение на руския фактор ние успяваме да се противопоставим успешно срещу униатството и срещу протестантската пропаганда, които през ХIХ в. целенасочено се осъществяват от западните Велики сили. В крайна сметка не може да се отрече пролятата кръв за освобождението на България. Ако ще да си русофоб на ента степен, това са факти, които не могат да бъдат зачеркнати. Те до голяма степен определят изначалното силно влияние на руския фактор в България. Така че, каквито и политически промени да се извършват, обикновеният българин винаги ще има добронамерено отношение към Русия и руския народ.
- Какъв е вашият коментар на русофилството и русофобството в политическия контекст на руско-украинските отношения?
- Това засяга поведението на политическия елит, което в много отношения е плод на целия наш измислен преход. Днес много лесно, когато новите велики братя ударят с юмрук по масата, политическият ни елит прикляква и казва - да, готови сме да защитаваме това, което вие ни кажете. Този слугинажки тип поведение не е нормален.
- Как оценявате поведението на днешните политици?
- Ние нямаме много пространство за маневри, защото имаме конкретни ангажименти като държава членка на НАТО и ЕС. Това са задължения, които не могат да бъдат загърбени и е нормално да заставаме на общите позиции, които се изработват от тези две международни структури. Но в същото време бихме могли да намерим по-умерен тон, с който да си запазим достойнството като хора, които признават ролята на руския фактор в нашата история, на хора, които мислят за бъдещето си. Да не забравяме, че освен за многобройните български общности, намиращи се в Украйна, Молдова, Русия, става дума за много сериозни възможности в перспектива за търговия, за един мост между руското пространство и Европа.
- Как оценявате ситуацията днес в БСП, която едновременно трябва да се съобразява с проевропейската си позиция и с електората си, който в по-голямата си част е русофилски настроен?
- Очевидно е, че ситуацията е сложна. Но ако БСП се възприема като модерна европейска социалистическа партия, тя не може да подкрепя определени действия, които влизат в разрез с принципите на модерната европейска политика. Да си спомним какво беше отношението на БСП към войната в Югославия, която принципно беше против намесата на НАТО в Югославия. Но когато стана време за конкретни действия, малко хора се противопоставиха на нападенията на НАТО над Югославия. Партиите трябва да се съобразяват с политическите реалности и да проявяват повече гъвкавост. В крайна сметка това е вътрешнопартиен проблем, който БСП сама трябва да реши.
- Днес не преувеличаваме ли противопоставянето между русофили и русофоби и ако го сравним с миналото, кога то е имало най-голямо значение?
- През ХIХ в. русофилството и русофобството са имали много голямо значение. Днес е по-скоро модно надяната дрешка, която трябва да отговори на едни или други критерии. Затова смятам, че днешното русофобско говорене е по-скоро проява на модно увлечение или на страх, че ще те изкарат ретрограден, ако се демонстрираш като русофил. Но нещата не трябва да се опростяват. Много лесно е да се хвърли вината върху Русия за това, което се случва в Крим и в Украйна. По същия лесен начин се забравя какво се случи в Косово, в Югославия, в Ирак. Какво се случи в Арабския свят, когато се намесват страни от НАТО, претендиращи да играят важна роля в глобалната политика, според които това е за добро.
А когато друга държава си позволи да демонстрира сила, за да защити свои интереси и принципи, тогава това е нещо лошо. От тази гледна точка не е убедително лесното русофобско говорене, защото зад него прозира обслужването на други стратегически интереси и нежелание да се признае правото и на други да използват сила, когато бъдат засегнати техните интереси.
- Сред вашите студенти съществува ли такова противопоставяне?
- По-голямата част от студентите са отворени към света и това е най-хубавото, което се случва на България. Но и сред младите има групи, които са в плен на тези стари русофилско-русофобски настроения.
- Кое разделение в обществото днес е най-опасно?
- Разделението на бедни и богати. Бедността е жестока и точно границата между мизерията и възможностите на богатите хора са най-страшни за нашето съвремие. Четвърт век продължаваме да се сблъскваме всекидневно с измислени конфликти между сини и червени, между патриоти и нихилисти, между какви ли не... Това деление има конкретни политически резултати. То е удобно за управниците, които дърпат конците в съдбата на съвременна България.
Истинското разделение е, че бедните стават все по-бедни и все по-неспособни да защитават интересите си. Това е страшно, защото здравеопазването, образованието, националната сигурност са сфери, в които бедността има много тежки последици за бъдещето на българите и на България.
- Нашумялото изследването на PISA показва, че децата от най-бедните семейства са най-неграмотни.
- Аз не споделям коментарите по отношение на това проучване. Тези резултати се преекспонират и не трябва да бъдат възприемани като реална картина за състоянието на българското образование.
- Не вярвате, че децата са неграмотни?
- Образователната ни система има много проблеми, но те не трябва да бъдат коментирани и да се търси решение в посоката, в която се анализират резултатите от тази анкета. Първо въпросите, които са зададени, нямат за цел да покажат реалното ниво на образованост на децата. Тук става дума по-скоро за приложение на знания в живота. Това не трябва да се абсолютизира. А защо забравяме за великолепните ученици, които печелят олимпиади по математика, физика и химия? А за нашите отлични студенти, които се представят навсякъде по света в международни програми на най-високо световно ниво? Защо сме се втренчили в тъпите резултати от анкети, измислени от някакви чиновници, чиято цел е да защитят наливането на пари по програми за глупости, а не за това, което трябва. Проблемите на нашето образование са от друго естество и те не могат да се решат за година-две. Трябва да има дългосрочна 20-30-годишна стратегия за развитие на образованието и независимо кой печели изборите и кой ги губи, тя да се спазва от всички правителства.
Резултатите от тази проверка са свързани с процеси, които отново имат пряка връзка с богатството и бедността, а не със системата на образованието. Аз бих обърнал по-голямо внимание върху това, че сме на първите места по смъртност.
- Според вас защо не успя окупацията на Софийския университет?
- Окупацията на СУ не постигна желания от "ранобудните" студенти резултат, защото университетската общност отново се раздели. Дори окупацията в края на миналата година напомни по един абсурден начин за онези страсти, които разделиха България през 1990-1991 г. Просто университетската колегия се разцепи и това може да се проследи и в медийното поведение на едната и другата група. Аз симпатизирах открито на "ранобудните" студенти в началото, защото винаги съм защитавал правото на младите хора да изразяват своите позиции по парливи проблеми. Но от позициите ми на историк мога да преценя, че когато едно протестно действие, дори с такива радикални форми като окупация, продължава твърде дълго, енергията за краен успех намалява пропорционално на протяжността на този протест. За добро или за зло енергията на протестите беше овладяна и те постепенно затихнаха.
- Споделяте ли твърденията, че няма ярки личности сред студентите, че най-добрите се изнесоха в чужбина?
- Това също е преекспонирана теза, защото имаме много добри студенти и трябва да се гордеем с тях. Значителна част от българите, които отиват да учат в чужбина, имат материални възможности. Това не винаги означава, че са най-добрите. Дори втората окупация на СУ, организирана от студенти, дошли от чужбина, показа, че те не могат да се впишат в тази обстановка. Тяхната окупация придоби смехотворен характер и беше отречена от всички, които стояха зад "ранобудните" студенти. Не споделям мнението, че най-умните са напуснали България. Напротив, умните млади хора имат своите представители и трябва да им повярваме, че те ще намерят своя път тук.

Интервю на "Труд"