Основните теми в руския печат

/КРОСС/ В анализ за руското англоезично електронно издание The Moscow Times Юджийн Румър, старши сътрудник и директор на руската и евразийска програма на „Карнеги“, както и автор на няколко книги, пише за срещата на върха в между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Хелзинки и на какво се дължи възраждането на руската икономика и държава, съобщава Агенция „Фокус“ представя всичко останало от руският печат.

„Това е по-лошо и от престъпление, това е грешка“, твърди началникът на Наполеоновата полиция Жозеф Фуше, след като разбира за екзекуцията на бурбонски принц по нареждане на Наполеон. Бързото правосъдие на Наполеон е трябвало да нанесе удар на неговите съперници – победа – но вместо това антагонизира останалата част от Европа.

Срещата на върха в Хелзинки беше победа за Путин, докато ударните вълни от примирението на Тръмп пред руския президент се разпространяват и от двете страни на Атлантика. Путин най-вероятно е напуснал Хелзинки мислейки си, че току що е отбелязал още една голяма победа срещу американския си колега. „Мисията е завършена!“ Но дали е така? Дали упадъкът на Запада и демонтирането на водения от САЩ либерален световен ред, така желано от Путин, и нетърпеливо улеснено от Тръмп, ще бъде добре за Русия? Беше ли периодът на Западна доминация след Студената война толкова вреден за Русия, колкото Кремъл казва на гражданите си и на останалата част от света? И какво ще дойде на негово място?
Дългоналагана теза на Кремълския наратив е, че Западът е експлоатирал местните проблеми на Русия и оттеглянето ѝ от световната сцена през 90-те години на XX век.

Според руската версия на събитията, Русия е била твърде слаба, за да отхвърли потъпкването на нейните интереси от Запада и безмилостната геополитическа експанзия за сметка на Русия. След като руската вътрешна политика се стабилизира и икономиката се възстанови при управлението на Путин, Кремъл започна да се изправя пред Запада в защита на своите интереси. От гледна точка на Москва, тя не е имала избор освен да се вкара в две войни – в Грузия и в Украйна – за да спре яростната атака на Запада.

Но наистина ли епохата на водената от САЩ Западна доминация беше толкова лоша за Русия? Няма спор, че 90-те години бяха ужасно десетилетие за нея, но за това Западът имаше малко вина. Всъщност именно Западът играеше ролята на източник на крайно нужната финансова помощ за Русия, когато икономиката ѝ се разпадна. Отпускането на милиарди долари, за да спаси Русия, беше един от ключовите приоритети на политиките на Западните правителства за повече от десетилетие. Западните съветници, широко клеветени заради предполагаемите си фалшиви съвети към руското правителство, изиграха ключова роля за създаването и изпълнението на крайно нужните икономически реформи.

Далеч от перфектна, техническата помощ на Запада се изплати за Русия дори преди цените на петрола да започнат да се покачват към края на века и да повдигнат руската икономика. Икономическото чудо на Путин щеше да бъде невъзможно без тези реформи и без финансовата и техническа помощ на Запада.
И това не е всичко. САЩ изхарчиха много милиарди долари, за да преместят в Русия и да подсигурят останките от Съветския ядрен арсенал, разпръснат сред няколко републики на бившия СССР. Щеше ли Русия да е по-подсигурена, ако Украйна на югозападната ѝ граница и Казахстан на югоизточната ѝ граница, бяха запазили контрола си върху ядрените оръжия, разположени на тяхна територия? Споразумението от Будапеща, което принуди Украйна да предаде третия по големина ядрен арсенал в света, и което Русия наруши когато анексира Крим, нямаше да бъде възможно без активното участие на САЩ и техните съюзници.

Разширението на НАТО е друга важна Западна цел, която се предполага че е нарушила руските и интереси и по този начин е предизвикала безброй руски възражения. Тези възражения бяха фокусирани върху НАТО като военен алианс, със заплахата за руската сигурност произлизаща от растящата физическа близост до руската територия и предполагаемото изключване на Русия от европейските решения за сигурност, заради статута ѝ на нечленка.
Това е твърде спорно. При всички случаи разширението на НАТО беше придружено от демонтирането на способностите му за конвенционална война в европейския театър. САЩ и техните съюзници, нетърпеливи да максимизират „мирния дивидент“ на периода след Студената война и разсеяни с контингенти далеч извън Европа, бяха ефективно превърнали НАТО в демилитаризирана зона, която не представлява никаква заплаха за инвазия в Русия, но предоставяше безпрецедентно ниво на стабилност и сигурност за Централна Европа. Колко танка имаха САЩ в Европа през 2014 година? Нула.

Трудно е да се открие друг период в руската история, когато западната ѝ граница е била толкова подсигурена и освободена от заплахата за инвазия, колкото между 1989 година, когато Берлинската стена беше премахната, и 2014 година, когато Русия нахлу в Украйна. Колкото до обвинението за изключването на Русия от вземането на решения за европейската сигурност, то не може да бъде взето насериозно. Имайки предвид територията, историята и мрежата от отношения с всички големи европейски сили, възможно ли е наистина да се игнорира Русия?

Настоящото тъжно положение на Западния алианс наистина ли е причина за празненство в Москва? Както ще дойде след това? По-добре ли служи на руските интереси политическа парализа в САЩ и Германия, разделен Европейския съюз, и Полша и Унгария завладени от ксенофобия и национализъм? Това прави ли Русия по-подсигурена? По-просперираща? Ако не Западът, който друг щеше да дойде на помощ на Русия в края на Студената война с великодушието и щедростта изразена от правителства, целящи да имат дългосрочно партньорство с Русия – Китай?

Това не са въпроси само от исторически интерес. Докато Китай излиза като алтернатива на Запада и виден партньор на Русия, и Западът е в безредие, руските критици на Запада трябва да се запитат, какво е щяло да бъде, ако той не беше насреща, когато страната им имаше нужда от това, и как ще изглежда всичко, ако Китай измести Запада като глобалния лидер.

Анкара. Обединението на страните, което почти случайно получи названието БРИКС, разширява все повече своето влияние. В този клуб, който включва и Русия, желае да влезе и Турция. Има ли Анкара (член на НАТО) шанс да се присъедини към БРИКС и какъв ще бъде глобалният геополитически ефект в такъв случай, пише руският вестник „Взгляд“.

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган обяви желанието си да се присъедини към страните в БРИКС, където са още Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, съобщи в неделя турският вестник „Hurriyet“.
„С тези пет страни сме част от Г20. Бих искал да се разгледат необходимите стъпки, които ще ни позволят да се присъединим към обединението и да заемем своето място в БРИКС“, заяви Ердоган. „Ако ни приемете в тази платформа, то тя ще носи името БРИКСТ (BRICST)“, добави той. Според него, членовете на БРИКС са „посрещнали топло“ това предложение. „Особено Китай заяви, че се застъпва за разширение. Видях, че те разглеждат възможността за участие на други страни в тази платформа. Те не са против“, заяви турският президент. По неговите думи, има огромен потенциал за партньорства в сферата на икономиката, инвестициите и проектите за развитие.

Турция, разбира се, далеч не е единствената страна, която желае да стане част от БРИКС и проявява голям интерес за работа в съюза. Желание за присъединяване към БРИКС още преди няколко години изяви Аржентина, а тя е втората по-големина икономика в Южна Америка.
Въпреки това, дотук всичко остава на мястото си. Има ли Турция шанс да бъде приета в този клуб? Фактът, че Ердоган беше поканен на десетата ежегодна среща на върха на БРИКС в Йоханесбург, говори в полза на такава възможност.

От друга страна президентът на Русия Владимир Путин, по време на срещата на БРИКС заяви, че разширение на организацията засега не се планира. И все пак той не отхвърли напълно подобна възможност. „Сега трябва да увеличим формално числото на членове на БРИКС, докато не планираме, защото форматите показват своята ефективност“, заяви Путин. „Но това не означава, че организацията е закрита и че вратите ѝ са затворени. Просто този въпрос не се решава на момента. Нужно е да се го направим както трябва“, добави той.
В интерес на истината, дори няма ясно разбиране на правилата и процедурите, как БРИКС може да приеме нови членове, какви изисквания се налагат върху новия член, какви задачи му се възлагат.

В крайна сметка какво е БРИКС? Преди 17 години, това беше просто абревиатура създадена от анализатора Голдман Сакс, за да обозначи петте развиващи се икономики, които растат много по-бързо от Западните икономики и следователно са обект на интерес за инвеститорите. По-късно, тези страни превърнаха спекулативното обединение в някакво подобие на реален съюз. Неговата геополитическа цел – да се създаде многополюсен свят, който да се противопостави на еднополюсния световен ред, воден от САЩ. Това не е история на вътрешната икономика на всяка страна, а опит от развиващите се страни да се появят на световната сцена, да диверсифицират чуждестранните икономически отношения и да привлекат допълнителни инвестиции.

В противовес на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ), благодарение на които САЩ и ЕС усилват своето финансово състояние в други страни, БРИКС е създал свои собствени структури – банка за развитие и обединение от валутни резерви. Те искат, от една страна, да инвестират в чуждестранни проекти, които да са печеливши за тях, а не за Западния свят, и по този начин да увеличат собственото си влияние върху тези страни. От друга страна е и намаляването на зависимостта от доларовата икономическа система.
Вписва ли се Турция в този клуб по интереси? Икономически Турция изглежда доста привлекателна. По размер на БВП тя заема 17-то място в света – 848 милиарда долара.

По този показател турската икономика отстъпва на другите страни от БРИКС. Китайската икономика – втора в света след тази на САЩ, е с БВП от повече от 12 трилиона долара. Индия е с БВП от 2.6 трилиона долара, Бразилия е с 2 трилиона долара, а Русия е с 1.5 трилиона долара. Въпреки това, влизайки в БРИКС, Турция няма да се превърне в аутсайдер веднага.

Първо, икономиката на Южна Африка – още един член на БРИКС, е много по-малка и слаба. Второ, по БВП настроен на паритет на покупателната способност на гражданите, Турция надминава не само Русия, но и Китай. Например, турският БВП на глава от населението е 27 хиляди долара, на Русия – 25.7 хиляди долара, на Китай – 16.2 хиляди долара. Този показател се счита за по-релевантен за оценяване на нивото на икономическо развитие.

Турция също лесно се вписва във формалния признак на обединението БРИКС. „Икономиката на Турция е една от най-бързо растящите икономики в света, въпреки политическите събития в последните години и географската близост на страната до горещите точки“, заяви Владимир Рожанковский, експерт към Международния финансов център.

В допълнение, Турция е секуларна държава с доминиращо мюсюлманско население, което изпъква на фона на обграждащите го религиозни ислямски държави и монархии.
„В геополитически план Турция не може да бъде заменена от нито една друга страна в региона, поради което приемането на Турция в блока на държави с руско-китайския вектор – това е сериозен геополитически шок за Европа и САЩ“, добави Рожанковский.

„Турция претендира за водеща роля както в тюркския, така и в ислямския свят. И шансовете за превръщане в главния силов център на ислямския свят за Турция е много по-висок, отколкото за Саудитска Арабия или шиитски Иран“, счита директорът на атлантическия департамент „Алпари“ Александър Разуваев. „Налице е тенденция – Западът постепенно губи контролния пакет акции в глобалната икономика, а единството на страните в НАТО е все по-илюзорно. Възможно е скоро Берлин и Париж да съжаляват много, че не са приели навреме Турция в ЕС“.

За самия БРИКС, в частност за Китай и Русия като формообразуващи страни, влизането в този клуб на нови страни-членки със силни икономики е извънредно изгодно, убеден е Рожанковский. Това ще помогне за укрепването на клуба както геополитически, така и финансово.
Самата Турция очаква да бъде сред победителите в случая на колапс на глобалната доларова зона. Тогава страните от БРИКС ще имат всички възможности да се превърнат в център на регионални монетарни зони, където Турция желае да играе водеща роля в тюркския свят, смята Разуваев. Но той отбелязва за възможния сблъсък на Турция с Русия по отношение на геополитическите интереси на Казахстан и Киргизстан (които са част от Евразийския съюз с Русия).

Дотук отношенията между Русия и Турция, дори без членство в БРИКС, са на приятелско ниво, а от неотдавнашните охлаждания, практически не е останала и следа. Анкара скоро ще се превърне в нова транзитна страна за руски газ към Европа (ако вторият клон на „Турски поток“ бъде построен). „След сделката с Турция за доставки на комплекси С-400, Русия започна да разглежда Турция като един от най-атрактивните потенциални пазари за оръжия. Турция е и една от малкото държави, които, въпреки натиска на Вашингтон, отказаха да наложат санкции върху Русия. Към момента нямаме какво да делим с Турция“, отбеляза Разуваев.

Париж/Вашингтон. Президентът на Франция Еманюел Макрон беше скептичен относно диалога на Брюксел с Вашингтон. И това охлади потока на възторжени коментари по повод срещата на президента на САЩ Доналд Тръмп с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Всъщност Тръмп склони Европа по два много чувствителни въпроса. А в отговор предложи съживяване на споразумението, от което Европейският съюз по-рано се беше отказал, пише руският вестник „Правда.ru“.

Франция търси разяснения

Френският президент по време на пресконференция в Испания заяви, че „добър търговски дебат може да бъде проведен само в балансирана атмосфера, основана на принципа на реципрочност, в който няма никаква заплаха. В този контекст има няколко въпроса и опасения, които трябва да уточним“, заяви той.
„Настоящата ситуация не позволява и аз не подкрепям сключването на търговско споразумение със САЩ, подобно на Трансатлантическото споразумение за свободна търговия (TTIP)“, заяви Макрон. Най-вероятно е прочел финалният документ на срещата между Тръмп и Юнкер на 25 юли във Вашингтон. А той казва, че целта на „митническата“ политика е да елиминира всички безмитни бариери, с други думи всякаква форма на протекционизъм. А това би прекратило субсидиите на ЕС за европейските фермери, отраслите на много индустрии, което би направило много европейски стоки неконкурентноспособни.
В такъв случай за какво може да се радва? Стигна се до там, финансовият министър на Франция Брюно льо Мер пред „AFP“ да поиска „разяснения“ относно мерките, предприети от американския президент и Европейската комисия. „Добра бизнес дискусия може да се проведе единствено на ясни основи и не може да се провежда под напрежение“, заяви той. Този френски тон контрастира с изявленията на Берлин, който приветства резултата от една „конструктивна“ среща. Но в Германия също има съмнения относно това.


Немски политолог заговори като руски антилиберал


В същото време много любопитно интервю даде известният немски американист Йозеф Бромъл от германския Съвет по международни отношения за телевизионния канал „n-tv“.
Той отбеляза, че Еврокомисията се е съгласила на две немотивирани отстъпки пред САЩ, съгласявайки се да закупи соята, която Китай отказа, и да увеличи вноса си на скъпия втечнен природен газ от САЩ, който поддържа нерентабилните им компании. Това е „косвено благоприятно“ повишение на рейтинга на Тръмп и неговата партия преди изборите за Конгрес през ноември, отбелязва Бромъл.
Ясно е, че това е жертва в името на сигурността, продължава авторът, и Тръмп откровено шантажира тази Европа. „Ако Тръмп настоява от нас да харчим повече за отбрана, тогава, разбира се, той има предвид да купуваме американски оръжия, Ф-35 Lockheed Martin, вместо Eurofighter. Това също е част от жертвата“, пише той.
Бромъл обясни и позицията на германския канцлер Ангела Меркел: „САЩ губят по-малко в търговската война, защото не зависят толкова много от износа, както ние германците“. Но да се умиротворява Тръмп е безсмислено, смята той. Търговският дефицит на САЩ с Европа не е възникнал, защото Европа търгува нечестно, а защото Америка дълго и твърдо живее отвъд своите средства, финансирайки своето развитие като натрупва дългове. И поддръжката на тази дългова пирамида за сметка на всички нови инвестиции в американските дългови облигации е основния принос на европейците в американската икономика, пише експертът: „По време на финансовата криза от 2007/2008, германските инвеститори отново загубиха много пари. Това не беше лоша сделка за САЩ“.

Според анализатора ЕС трябва да следва примера на Китай, който престана да отпуска кредити на икономиката на САЩ, вместо това инвестирайки в своята програма „Един пояс – един път“. За ЕС е нужно и създаването на работни места за европейските младежи, а не финансирането на американските реформи. Това би било най-ефективният отговор на атаките на Тръмп, който, според Бромъл, вярва единствено в силата и само на нея би реагирал. Разсъжденията на немския експерт изненадващо съвпадат с мислите на противниците на либералните икономисти в Русия.

„Правда.ru“ цитира водещият научен сътрудник към Центъра за френски изследвания в Института за Европа Сергей Фьодоров, който пише: „Макрон е огорчен от неприкрития каубойски натиск върху Евросъюза и липсата на отстъпки. Макрон и неговият финансов министър прокарват идеята, че Европа не трябва да бъде под американски контрол“, заяви експертът пред „Правда.ru“. Особено Франция, която е чувствителна към въпроси свързани с износ на земеделски стоки и продукти. Фьодоров вярва, че Европа трудно ще координира позициите си, защото те зависят от консенсуса между 27-те страни-членки на ЕС.

„Европа е настроена на компромис със САЩ, тъй като за нея американският пазар е много важен. Затова Макрон направи отстъпка, показвайки че САЩ са „нашият чуждестранен военнополитически и търговски партньор“. Затова Франция и Европа ще търся компромис със САЩ по тези въпроси, но Европа ще се уповава на това и няма да свежда глава пред всички американски предложения, особено ако звучат като ултиматум“, обобщи експертът в интервю за „Правда.ru“.