Българският бизнес вече търпи негативи от кризата в Украйна

/КРОСС/ Българският бизнес вече търпи негативи от кризата в Украйна и обтягането на отношенията между Европейския съюз и Русия. Това съобщи за „Преса" председателят на Съюз „Произведено в България" Пламен Грозданов.

България изнася за Украйна битова химия, храни, вина и плодове, а внася въглища и метали. Транспортните фирми обаче вече отказват да извършват превози или вдигат цената заради повишения риск в региона. Доскоро за курс в едната посока се плащаха 900 евро, сега цената е 1200 евро. Това е повишение с 33%. В Русия се карат основно лекарства, вина, пресни плодове и зеленчуци. Някои от фирмите вече променят маршрута си през прибалтийските държави, което също оскъпява продукцията.

От Националното сдружение на българските превозвачи потвърдиха, че са променили ценовата си политика. „Ситуацията по границите с Украйна се усложнява", коментира заместник-шефът на сдружението Красимир Лалов. „Камионите ни висят по цели седмици на граничните пунктове между Молдова и Украйна. Митниците не работят, не се знае кой е кум и кой сват. Затова повечето от фирмите ни отказват да пращат камионите си в нищото", допълни Лалов.
По данни на Съюз „Произведено в България" има неритмичност на доставките на украински черни метали и въглища за България, започват да се бавят и плащанията.

„Не е ясно дали това ще се превърне в трайна тенденция, но ние съветваме нашите членове да внимават със стоковото кредитиране и да сключват договори във валута с ясни клаузи", посочи Пламен Грозданов. Според него България може да извлече и някои скромни позитиви от ситуацията. Крим е любимо място за туризъм на руснаци и украинци. Възможно е част от тях да се пренасочат към Българското Черноморие, но това няма да компенсира останалите загуби за държавата.

Транспортните ни фирми се оплакват от повишения риск в района на Русия и Украйна и вдигат цените, вместо да сключват карго застраховки, които да им гарантират по-голяма сигурност. По правило единственият риск, който компаниите не покриват, са военни действия и тероризъм. Застраховките на товари срещу политически рискове обаче са обичайна практика на чуждите превозвачи, докато нашите гледат да минат тънко и не ги сключват, коментира Стоян Проданов, изпълнителен директор на „Бул инс". Това е причина да изпадат в паника при неуредици на границите.

Девалвацията на рублата, която за една година загуби 21% от стойността си спрямо еврото, е най-големият проблем на българските машиностроителни предприятия. През м.г. България е изнесла за Русия стоки за 1,112 млрд. лв., като 60% от експорта се формират от продукти на машиностроителната индустрия - стругове, фрези, преси, електротелфери и други.

Сделките са в евро, но за да компенсират поскъпването на продуктите заради обезценката на местната валута, руските партньори имат две възможности - да намалят обема на поръчките или да натискат за сваляне на цените, каза председателят на браншовата камара Илия Келешев. И двата варианта са лоши за нашите фирми.

Русия е един от основните ни пазари, потвърди изпълнителният директор на ЗММ-Сливен Георги Добрев. Струговете са инвестиционна стока, затова купувачите започват да преосмислят плановете си.

Българският износ за Украйна и Русия се е сринал драстично през първия месец на годината. В края на януари компаниите са пратили за Киев стоки на стойност 11,7 млн. лв., показват данни на НСИ. Сумата е с 59,06 млн. лв. по-ниска спрямо 2013 г. Спадът е с 83,6%.

Намалението при експорта за Русия е по-слабо. Направените доставки възлизат на 60,2 млн. лв., което формира годишен спад от 13 млн. лв., или със 17,8%. Общо през януари за трети страни и държави от ЕС България е изнесла стоки за 3,1 млрд. лв., или с 10,9% по-малко, отколкото през същия месец на 2013 г. Стойността на износа извън европейските страни се е свила драстично с 22,1% - до 1,1 млрд. лв.

Защитените потребители ще бъдат снабдени с природен газ поне 45 дни дори при спиране на доставките от Русия. Представители на държавните фирми „Булгаргаз" и „Булгартрансгаз" заявиха това вчера пред енергийната комисия на парламента. Защитени са битовите потребители, топлофикациите, болниците и предприятията с непрекъсваем цикъл на производство.

Газовото хранилище „Чирен" е запълнено наполовина - 192 млн. куб. м газ. Оттам могат да се получават 3 млн. куб. м на денонощие. Такъв е и възможният добив от „Галата". В най-студените месеци дневното потребление на газ в страната е между 10 и 14 млн. куб. м, като от тях 4 млн. куб. м са за „Топлофикация София", обобщава изданието.