Да живееш, значи да се бориш. Робът - за свобода, а свободният - за съвършенство
София /КРОСС/ Яне Иванов Сандански е български революционер, живял в края на 19 и началото на 20 век, деец на ВМОК и Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той е една от най-спорните фигури в освободителните борби на македонските българи. Яне Сандански е роден на 18 май 1872 г. в село Влахи, Мелнишко, като последно, трето дете в семейството на Иван и Милка Сандански. Името Яне идва от умалителното име на баща му Иван. По време на Руско-турската Освободителна война семейството му живее в Горна Джумая, след което се преселват в Дупница, която остава в България. Там той завършва начално училище и учи до втори клас на класното училище. В продължение на две и половина години учи обущарски занаят и работи като чирак при местен, дупнишки майстор. От 1892 г. до 1894 г. е войник в българската армия. Служи в 13 пехотен полк в Кюстендил.
След уволнението си от казармата се завръща в Дупница и започва работа като помощник-просбописец в адвокатската кантора на вуйчо си Спас Харизанов. През 1895 година, по време на подготовката на т.н. Четническа акция на Македонския комитет през Дупница минава формираната край Рилския манастир Серска чета на стария войвода Стойо Костов от село Скрижево, Зъхненско и Яне Сандански тръгва с нея за Родопите. Заедно със седмина други младежи Сандански основава дружество "Младост", което има за цел самообразоване на своите членове и в продължение на две години е негов председател. Дружеството има читалня и билиотека, и работи за събуждането на региона. От месец Февруари 1899 г. Яне Сандански става български държавен чивновник и заема длъжността началник на дупнишкия затвор. Сандански научава много за състоянието на ВМОРО от Никола Малешевски. Първата му среща с Гоце Делчев е през 1899 година и от него научва за пълните цели на организацията. Пак по това време се запознава в София с Гьорче Петров. През април 1901 година сформира първата си чета от осем души, с която тръгва на агитационна дейност в Джумайско и Разложко. Секретар на четата му тогава е Петър Милев. По това време ВМОРО започва да изпитва финансов недостиг, тъй като кризата в с ВМОК се засилва и вече не може да се разчита на помощта на Комитета. Поради тази причина Организацията предприема няколко отвличания, с цел да се получи паричен откуп при връщането на отвлечените пленници. Едно от тях организирано от ръководена от Яне Сандански сборна чета. През лятото на 1901 година на път от Банско за Горна Джумая (Благоевград) Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов отвличат протестантската мисионерка Елън Стоун и така започват аферата Мис Стоун. Поисканият откуп от 14 500 турски златни лири е за въоръжаване на ВМОРО. Въпреки преследванията, на 18 януари 1902 г., четата успява да получи откупа в Банско. Малко по-късно мис Стоун е освободена и изнася много беседи в Америка за македонската кауза. Междувременно нараства напрежението между ВМОРО, на страната на която застава Сандански, и Върховния комитет, ръководен от генерал Цончев. След младотурската революция през 1908 г. Сандански минава на страната на младотурците. Той приема идеите на османизма, който дошлите на власт младотурци провъзгласяват за официална идеология. Те прокламират създаването на единна османска нация, съставена от отделните народности в Империята. Противниците му го обвиняват, че дори вземал месечна заплата от 50 златни турски лири. В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес на ВМОРО на 24 септември 1908 Тане Николов заедно с Димитър Запрянов и Иван Москов извършва неуспешно покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун, при което загиват телохранителите на Сандански Мицо Врански и Танчо Атанасов, но самият Сандански се спасява и е само ранен. Междувременно участието на Сърбия във войната на страната на Антантата кара ВМОРО, в което Сандански отдавна не членува, открито да симпатизира на Централните сили и на правителството. Тодор Александров иска война със Сърбия, която е окупирала голяма част от Македония. Организацията осъществява контакт с австро-унгарската и германската легации и си издейства солидни средства за въоръжаване. На 20 март 1915 година ВМОРО извършва Валандовската акция, насочена срещу сръбската администрация във Вардарска Македония, с която демонстративно провокира Сърбия и България към война. Сандански се противопоставя на тази акция. С това примирието между враждуващите македонски революционери приключва. Те отново се разделят на два лагера заради различното си мнение кого трябва да подкрепи България. Същевременно братът на Крум, Стефан Чапрашиков, който тогава е секретар на Цар Фердинанд, го уведомява за заговора на Сандански. По това време Фердинанд се е страхувал от Яне и вероятно е подкрепял идеята да бъде ликвидиран.
Макар Сандански да е амнистиран, ВМОРО не оттегля смъртната му присъда. Сандански е знаел, че ще загине от насилствена смърт и казва за себе си: "Аз съм обречен, кога да е ще ме убият. Няма смисъл да се пазя." Движи се без охрана. На 20 април 1915 г. тръгва от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп. По пътя преспива в родното си село Влахи. На сутринта продължава сам. Засадата го чака в местността "Блатата", където срещу него се стреля. Сандански пада от коня и си счупва крака, но продължава престрелката. Нападателите са 7-8 души, въоръжени с пушки. Те са от районната неврокопска чета на ВМОРО, като един от тях го заобикаля в гръб и го застрелва.[11] Смята се, че покушението е организирано от Стоян Филипов, а за физически убиец се сочи Андон Качарков. Съдът обаче ги оправдава поради липса на доказателства. Трупа му намират керванджии. На около 200 м източно от Роженския манастир е църквата "Св. Св. Кирил и Методий", построена през 1914 г. Неин ктитор е Яне Сандански. Там се намира и неговият гроб. На погребнието на Сандански Цар Фердинанд изпраща венец, който е поднесен от Йонко Вапцаров. На надгробната мраморна плоча се четат думите му: "Да живееш, значи да се бориш. Робът - за свобода, а свободният - за съвършенство."
14 Дек 2025 |
