Санджак: "Новото Косово" за Сърбия?

/КРОСС/ Сърбия е заплашена от ново сепаратистко движение - този път славяно-мюсюлманско, твърдят световни медии. В Швеция наскоро бе открито “първото официално представителство” на Санджак-областта, която е разположена в югозападната част на страната в близост до границата с Черна гора. Според редица сръбски анализатори броят на радикалните ислямисти сред мюсюлманите в Санджак е значително по-висок, отколкото сред албанците в Косово.

Както писа неотдавна босненско-мюсюлманския вестник “Дневни аваз”, в Гьотеборг се появи първото “представителство” на Санджак в чужбина. На церемонията по откриването му присъствали представители на ислямската общност в Швеция, а сред гостите от Сърбия се забелязвали председателят на Изпълнителния комитет на Народното вече на Санджак Сеад Шачирович и Главният мюфтия на Ислямската общност в Сърбия Муамер Зукорлич.

"В нашата борба за възвръщане автономията на Санджак ние сме заявили, че ще отворим представителни офиси в Брюксел и Вашингтон-като най-важни центрове на властта. Но ние сме изключително доволни, че босненските мюсюлмани от Скандинавия изпреварват нашите очаквания и откриват първото представителство тук”, заяви Шачирович. От своя страна, Зукорлич запозна гостите с проблемите на ислямската общност в Сърбия, концентрирайки вниманието си предимно върху Санджак.

За да се изясни въпросът за това колко далеч може да стигне ситуацията в Санджак, е достатъчно само да споменем случая с с нападението на американското посолство в Сараево. На 28 октомври миналата година, представителят на местното уахабисткото движение в Санджак Мевлид Яшаревич няколко часа обстрелваше сградата на американското официално представителство в Босна и Херцеговина. След инцидента, сръбската полиция предприе голяма офанзива в югозападната част на страната и арестува 17 ислямски екстремисти, с които си сътрудничил “Сараевският стрелец". Тогава международното “Радио Сърбия” съобщи, че Санджак е най-голямата крепост на уахабитите в бивша Югославия. 

Но какво е Санджак? Тази област се намира частично в югозападната част на Сърбия, и отчасти - в североизточната част на Черна гора. Преди края на XIV в. е бил център на средновековната сръбска държава - Рашка. Но след това, през периода на османското владичество, много от жителите на областта приемат ислямската религия. Когато през 1878 г. след поредната руско-турска война Сърбия става независима, Санджак е окупиран от Австро-Унгария. През 1913 г., в резултат на Първата балканска война, региона е поделен  между Сърбия и Черна гора.

65% от сръбската част на Санджак е населен със славянски мюсюлмани-помаци или торбеши както още ги наричат, а останалите са източноправославни сърби. 

В трите подрайона в югоизточния регион (до границата с Косово) преобладават мюсюлманите, а православните съставляват мнозинство в останалите три области, в близост до границата с Босна. През ХХ в. в този район се осъществява истинска етническа трансформация. От местните сърби-мюсюлмани постепенно се изгражда една нова националност, наречена “санджакски мюсюлмани”, чиито представители започват да се “чувстват” по-близки до бошняците в Босна и Херцеговина, отколкото до местните сърби. Затова по време на Югославия, много “санджаклии” се преместват да учат, работят, а в последствие и да живеят в Сараево.

В краят на 80-те години на ХХ в. федеративната балканска държава преживява вълна от национализъм. Постепенно тя обхваща и мюсюлманите в Санджак. В районът се формира клон на босненската мюсюлманска партия на демократичното действие, по-известна като ПДП. От самото й начало в нея се включват днешните лидери на мюсюлманското “санджакско” движение, като Расим Ляич, Сюлейман Углянин и мюфтията Муамер Зукорлич. В политически план те са привлечени от босненския мюсюлмански лидер и първи президент на Босна и Херцеговина, Алия Изетбегович и от Върховният мюфтия на Босна, Мустафа Церич.

По време на войната в Босна и Херцеговина през 1992-1995 г. санджаклии стават известни със своята жестокост спрямо доскорошните си съседи-сърбите. Те участват активно на страната на бошняците, като според запознати, в процентно отношение ислямските фундаменталисти сред тях са много повече, отколкото например сред босненските мюсюлмани. 

Желанието им за отцепване от Сърбия датира още от самото начало на разпадането на Югославия. През октомври 1991 г. след проведен референдум в областта болшинството от населението се обявява за автономия “с право на присъединяване към друга държава”. За мнозина още тогава става ясно, че “закодираното” послание в последните думи се отнася преди всичко до включването на областта към Босна и Херцеговина.  Най-осезаемо подобни идеи се застъпват от членовете на босненската мюсюлманска национална камара на Санджак (MNVS). 

През януари 1992 г. нейните идеолози приемат “Меморандум за даване на специален статут на Санджак”, в който се отбелязва, че в областта предстой да се създаде регионален парламент, правителство и полиция. Това становище е подкрепено “на бърза ръка” от Запада, но малко по-късно ЕС “бие отбой” и се отказва от идеята. Това е добре дошло за националистическият режим на Милошевич, който веднага се възползва от ситуацията и изпраща военни и полицейски подразделения в района. За кратко време са арестувани 45 видни членове на “Демократична партия за действие”. Западните демокрации по това време са заети с войната в Босна, а след това и с Косово и така и не обръщат достатъчно внимание на Санджак. 

Днес в областта има няколко организации, които ратуват за отделянето на Санджак от Сърбия.. Най-радикални от тях са симпатизантите на босненската “Културна Асоциация”, начело на която стой мюфтията Зукорлич. Наскоро той призова санджаклии да откажат да участват в преброяването на населението на Сърбия, тъй като на официалните документи на хората в областта стой задължителното “сръбско гражданство”, без някои да ги пита дали искат това или не. 

Повече от ясно е, че действията на мюсюлманите в Санджак са инспирирани до голяма степен от Босна и Херцеговина и лично от върховния мюфтия на тази държава, Мустафа Церич. Още преди две години той пророчески заяви:

"Ако някой може да бъде фактор на стабилноста в региона, особено в Санджак, това е Сараево. Ние, бошняците в Босна и Херцеговина искаме да кажем на босненците в Сърбия, че те не са изоставени. Ние просто живеем в момента в две държави - ние в Босна, а те в Сърбия”. 

Други два основни участници в националистическото движение в Санджак са “Демократическата партия”, водена от Расим Ляич и “Босненската партия за европейски Санджак”, ръководена от Сюлейман Углянин. Според редица анализатори, те са дори по-консервативни, отколкото мюфтията Зукорлич, а в техните програми има най-видими признаци на сепаратизъм. Въпреки това обаче и двете партии не се отказват от сътрудничество със сръбските власти. Нещо повече дори: понастящем и Ляич, и Углянин са министри в сръбското правителство.

През последните години мюсюлманите в Санджак все повече започват да обръщат внимание на различните “индикации” идващи от Запада, които касаят правата на “националните малцинства в Сърбия”. През август миналата 2011 г. в Белград бе на посещение Ангела Меркел. Тогава, независимо от изисканото посрещане, тя в прав текст заяви, че ако иска да влезе в ЕС по-бързо, Сърбия трябва да признае независимоста на Косово. В своите разговори германският канцлер беше повече от категорична, че успоредно с това, властите трябва да гарантират и правата на националните малцинства, които остават да живеят на тяхна територия. А едно от тях е именно мюсюлманите от Санджак. Тази тема намери продължение и в срещата между министрите на външните работи на Сърбия и Турция, която се състоя през следващия месец септември. На нея Ахмет Давутоглу публично предложи “посредничество” в решаването на “проблемите” на Санджак. 

Всъщност истината е, че т.нар. “проблеми” на санджаклии могат много лесно да се решат и в момента. Все пак те имат представителство в белградската Скупщина, имат двама министри, в страната се зачитат техните партии и религиозни асоциации, независимо от на моменти откритите призиви за сепаратизъм или отцепване от Сърбия. Тяхният “Национален съвет” продължава да работи съвсем легално, като дори има право да наложи вето върху въпросите, касаещи Санджак. В момента единственото, което “нямат” е териториална автономия. 

Досега сръбските власти се опитваха да ограничат сепаратистките стремежи в Санджак. Но дали ще успеят да сторят това и за в бъдеще зависи от много фактори - и вътрешни, и външни.