Залезът на десните екстремисти в Украйна

/КРОСС/ Лоши вести за "Десния сектор". Украинското правителство в момента провежда кампания за изземанe на нелегалните оръжия. Очевидно много хора са се снабдили нелегално с огнестрелни оръжия по време на протестите и размириците в Киев. Посланието на правителствената кампания се отнася преди всичко до "Десния сектор" - един дясноекстремистки съюз на малки извънпарламентарни сили, създаден още в началото на протестите през ноември миналата година. "Първоначално това беше коалиция, състояща се от няколкостотин представители на национално-консервативни и неонацистки групировки", казва политологът Андреас Умланд. Междувременно обаче в него членуват хиляди.

Десните влизат в политиката

Изследователят на десния екстремизъм Антон Шеховцов от University College в Лондон смята, че засилването на дясната групировка се дължи на добрата й стратегия. "От самото начало тя се позиционира като най-радикалната движеща сила на Майдан", казва Шеховцов. Другата причина за нейното масовизиране е медийна. Особено руските медии използваха "Десния сектор", за да представят смяната на властта в Киев като фашистки преврат. В края на март "Десният сектор" се формира като партия. Лидерът на партията Дмитро Ярош възнамерява да се кандидатира на предсрочните президентски избори на 25 май.

"Десният сектор" отказва да участва в кампанията за разоръжаване. Активисти и членове на партията пък твърдят, че не притежават нелегално огнестрелно оръжие. По този начн "Десният сектор" предизвиква правителството. Конфликтът се изостри миналата седмица когато над 1000 десни екстремисти заплашиха, че ще щурмуват парламента. Те настояват за оставката на вътрешния министър Арсен Аваков. Повод за исканата оставка бе смъртта на един от лидерите на "Десния сектор" в Западна Украйна Олександър Музичко. Украинската полиция обвинява Музичко в бандитизъм. От полицията твърдят, че той се е самоубил по време на опита да бъде арестуван. Привържениците на "Десния сектор" обаче говорят за убийство.

Интересният въпрос в момента е дали полицията ще посмее да обезоръжи "Десния сектор" насила. Формално правителството има право да постъпи по този начин, но тогава ше се окаже в твърде деликатна ситуация, защото по време на масовите протести срещу Янукович "Десният сектор" действаше съвместно с други опозиционни групировки и даде свой принос за промените в Украйна.

Според Андреас Умланд медиите все пак преувеличават влиянието на партията. Той цитира последните проучвания на няколко социологически института, от които се вижда, че "Десният сектор" би могъл да спечели едва 1,8 процента на бъдещи парламентарни избори. Така ще изглеждат и резултатите за лидера на партията Ярош на предстоящите президентски избори.

Подобна е ситуацията и с другата дяснопопулистка партия "Свобода", която обаче участва в правителството. Андреас Умланд смята, че тази партия е свръхпропорционално представена във властта. Това се дължи на факта, че партията на Виталий Кличко "Удар" не участва в новия кабинет.

Десните разочароваха хората

Междувременно обаче "Свобода" започва да губи влияние. След оставката на нейния министър на отбраната, в кабинета остават само трима нейни министри. Според анкетите партията продължава да губи популярност. Ако сега имаше парламентарни избори, партията би спечелила едва 3,5 процента от гласовете. Това означава, че тя не би влязла в парламента поради наличието на петпроцентова бариера. На парламентарните избори през 2012 година "Свобода" спечели близо десет процента от гласовете, което беше най-високият й резултат досега.

Антон Шеховцов смята, че "Десният сектор" и "Свобада" са проиграли имиджа си на революционни сили, оглавяващи протестното движение. "Хората междувременно разбраха, че "Десният сектор" изповядва антиевропейска идеология, а тя противоречи на основната идея на Майдан. Стотици хиляди украинци дeмонстрираха там именно за сближаване с ЕС", казва Шеховцов. Според него "Десният сектор" няма бъдеще и предстои да се разпадне.

Източник: dw.de