Сесилия Атиас: Животът, лишен от свобода, не е живот

/КРОСС/ Преди седем години, българският премиер Сергей Станишев нарече освобождаването на нашите медицински сестри, несправедливо осъдени на смърт в Либия, най-големият успех на българската дипломация за последните 20 години. Тогавашният външен министър Ивайло Калфин разкрива, че „пръст" за добрата развръзка има стратегията, предложена от Великобритания. Той откроява водещата роля на ЕС в трудните преговори с либийския режим и благодари на Франция за посредничеството. Разбира се, всичко е добре когато завършва добре. Но дали родната дипломация има основание да говори за успех в тази проточила се осем години и половина агония, е спорно. Какво точно е било разпределението на ролите в сложната международна игра с непредвидимия Кадафи е може би рано да узнаем. Но за петте освободени българки и палестинския лекар щастливата развръзка носи едно име - Сесилия Саркози, понастоящем с фамилията Атиас. „Името Сесилия за мен означава свобода", заяви на пресконференция в БНР Кристияна Вълчева, сочена от режима на Кадафи като „мозъкът" на изфабрикувания зловещ сценарий за умишлено заразяване с вируса на СПИН на над 400 либийски деца в детската болница на град Бенгази.

Изведнъж се озовах в екшън, наподобяващ филмите на Джеймс Бонд, пише в автобиографичната си книга Сесилия Атиас, водила на място в Либия последната фаза от преговорите с Кадафи. Седем години след освобождението на наричаните от нея „български заложници", Сесилия Атиас пристигна в България.

„Бях много изненадана от толкова топлото и сърдечно посрещане тук след като от тези събития са изминали цели седем години, сподели тя за Радио България. Установих, че и журналистите, и обикновените хора и политиците не са забравили онези драматични моменти. Зарадвах се да видя, че получилите свободата си медицински сестри са в добра форма. Те са се върнали към активен живот, към своята професия. Бях много приятно изненадана да установя че все още съм в паметта на хората в България."

Срещата на Сесилия с освободените с нейно съдействие българки бе изключително вълнуваща и за двете страни. След онази напрегната нощ на 23 срещу 24 юли 2007 г. те за първи път разполагаха с достатъчно време да разговарят за това, което се бе случило. И двете страни знаеха само част от картината. Опитаха се заедно да сглобят пъзела. „Никога не съм плакала толкова в живота си", сподели г-жа Атиас, припомняйки си часовете след края на операцията по връщането в България на Валя, Снежана, Нася, Валентина, Кристияна и палестинецът Ашраф.

През 2007 година Сесилия Атиас бе удостоена със званието „почетен гражданин на София". Знакът й бе официално връчен от кметa Йорданка Фандъкова едва при сегашното посещение. Французойката остана изненадана, че е гражданка на толкова древен град, щедър на исторически знаци.

„Открих страна, която не познавах, заяви тя. Предният път бях видяла само пистата на летището. Сега можах да остана малко по-дълго. Открих за себе си една прекрасна страна, наследник на много цивилизации, които са оставили своите следи. България е държава с разкошно археологическо наследство, на която трябва да се помогне да го покаже на света. Това е страна, която с голямо удоволствие ще посетя отново."

Близо 70 часа са продължили преговорите за освобождаването на българските медици от Либия, разказа Сесилия Атиас.

На 24 юли 2007 г. Сесилия Саркози се качва на самолета си, като току що е заплашила либийските власти, че няма да си тръгне без сестрите. Тогава тя е съпруга на президента на Франция и е твърдо решена да сложи точка на СПИН - процеса, продължил 8 години.

„Когато за първи път се срещнах с тях в затвора, помня, че те бяха с напълно изпразнени от съдържание погледи. И аз се опитвах да намеря думите, с които да им вдъхна надежда. Исках да се хванат за тази надежда и да знаят, че ще се върна за тях", обяснява Сесилия Атиас.

Сесилия знае, че председателят на Фондация „Кадафи" и син на вожда - Сейф, е против освобождаването на българите и палестинеца, обвинени в умишлено заразяване на деца със СПИН. Въпреки това, рискува. Защото десет дни по-рано Кадафи е дал дума, че ще освободи медиците.

„Кадафи беше смутна, тъмна личност. Използваше бруталното си държание. Наистина още от първата среща ни се наложи да премерим сили, от което той беше изненадан. Когато човек се съмнява той няма да успее. Така че знаете че първото ми пътуване беше 20 часа. И когато се върнах във Франция, опитах да убедя френския президент, който тогава беше мой съпруг, че трябва отново и сравнително бързо да се върна в тази страна. Нито за миг, нито за секунда не съм била овладяна от съмнение в успеха", спомня си Сесилия Атиас.

Когато в 3:00 часа през нощта охраната на затвора вика сестрите, никой не вярва, че този път ще си тръгнат от Либия завинаги.

„Бях наистина дълбоко развълнувана от това, че се видяхме отново. И от това, че видях жени в много добра форма", заяви Сесилия след срещата им.

Животът, лишен от свобода, не е живот, категорична бе тя.