Нови разкопки потвърдиха ранно светилище край Драгойново

/КРОСС/ Новите разкопки, осъществени това лято, разкриха предполагаемото до тази година езическо светилище, разположено в местността "Църквището", намираща се южно от първомайското село Драгойново. В 12-я пореден археологически сезон в разкопките за първи път съвместно участват студенти по археология от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", ръководени от доц. д-р Иво Топалилов и гл.ас. д-р Божидар Драганов. Това каза археологът доц. Иво Топалилов, ръководител на археологическия екип.
Идеята на проучванията по думите му е била да се получи повече информация за разкрития там преди две години раннохристиянски манастир, тъй като данните от този период за този вид комплекси за Тракия са изключително оскъдни за момента.
Това лято е проучвана сградата, разположена южно от трикорабната базилика, като е разкрит централният вход на самия манастирски комплекс и някои от помещенията на манастирската сграда. За съжаление, времето не стигна да проучим сградата изцяло, затова ще продължим с разкопките на "Църквището" и догодина, уточни археологът. Това, което обаче става ясно сега е, че преди изграждането на манастира на това място е съществувала по-ранна сграда, която е била опожарена в края на 4 век, вероятно при т. нар. Готски войни и впоследствие била изоставена. Именно тя може да се интерпретира като езическо светилище, категоричен е Топалилов.
От намерените в предишните археологически сезони 14 оброчни плочки е видно, че преди манастира в местността е съществувало светилище на Тракийския конник, на Зевс, на Хера, което по-скоро е било събирателно за всички божества, обобщи доцентът. Според него до този момент не било ясно къде точно се е намирала тази сграда, а единственото e, че манастирът е изграден върху нея и по този начин се запазва свещеността на мястото.
Самата сграда е със специфичен план, като тя се е състояла от две помещения - едно квадратно с площ от 25 кв. м. и предверие, с два симетрични прохода между тях, разположени съответно в северния и южния край, а пък централният вход е бил от запад, обясни Топалилов. Според него това е специфичен план, който не може да се свържи нито със стопанска, нито с жилищна сграда, и което, наред с откритите в близост оброчни плочки и съществуваща традиция, го кара да мисли, че в случая става въпрос по-скоро за неоткритото все още езическо светилище на Тракийския Херос. Запазените в руини зидове на сградата са били възстановени и преизползвани при изграждането на манастирския комплекс, като сградата е била разширена с нови помещения в западна и южна посока.
Манастирската сграда търпи няколко реконструкции, което включва отваряне и затваряне на проходи и съответно на помещения. Сред малките находки има такива, които се отнасят към финалния етап на съществуване на комплекс и които показват "насилствената смърт" на манастира, добавя ръководителят на археологическия екип.Той е разрушен в края на 6-ти или началото на 7-ми век, за което, по думите му говорят, освен откритите горели пластове, изпълнени с отухлен кирпич, и дребните находки като каменна бойна топка, железни върхове на стрели, железни ножове, цинтове /кабърчета/ за обувки на войници и други.