Disunited Kingdom?

/КРОСС/ В навечерието на референдума за независимостта на Шотландия светът анализира в аванс възможните последици от евентуално „да".

Утре, 18-ти септември 2014г. 4.28 милиона местни избиратели са призвани да отговорят на въпроса „Трябва ли Шотландия да бъде независима държава?". Последните сондажи показват предимство за привържениците на оставането в Обединеното кралство, но в рамките на статистическата грешка. Неизвестните в референдума се коренят в близо 14% неопределили се избиратели, както и в емоционалния вот на 16-годишните, които ще гласуват за пръв път .

Според „Ню Йорк Таймс" „какъвто и да е резултатът от референдума за шотланската независимост, отсега е ясно, че лицето на Европа се променя. Старите държави-нации отслабват. Референдумът за самоопределението ще създаде прецедент, който ще отекне из целия континент. Ако Студената война беше сковала картата на Европа в продължение на няколко десетилетия, то днес сме принудени да констатираме, че след падането на Берлинската стена, границите отново взеха да плават". „Ню Йорк Таймс" обръща внимание на факта, че откъсването на региони от центъра и обособяването им като независими държави ще постави под натиск ЕС, като рискува окончателно да склерозира и бездруго тромавия процес по вземане на решения в съюза.

Според „Файненшъл Таймс" евентуална победа на поддръжниците на шотландската независимост би била не просто икономическа грешка, но и „геополитическа катастрофа за Запада". Американските власти са особено разтревожени от факта, че евентуалното отделяне на Шотландия ще тласне Великобритания към напускане на ЕС, което ще ограничи влиянието на основния европейски съюзник на САЩ.

„Файненшъл таймс" акцентира върху „невъзможната шотландска триада: пълна независимост, финансова стабилност и икономическа симбиоза с Великобритания". Евентуална независимост на Шотландия ще постави под въпрос възможността на Bank of England да осигури достатъчно ликвидност на шотландските банки, предвид неяснотата относно бъдещата валута на новата държава и нейната разменна стойност. А това ще изправи шотланския бизнес пред затруднено кредитиране от местни финансови институции. Перспективата да се съхрани британския паунд като обща валута при все политическия развод с Лондон също изглежда нереалистична. Опитът на еврозоната показва, че монетарен съюз без политическо обединение обикновено реагира зле дори на ниски нива на задлъжнялост и е безпощаден към прегрешилите /пресен е примерът с Гърция/.

Въпреки алармисткия тон на финансовите срещи, шотландският премиер Алекс Салмонд счита, че най-голямата грешка на противниците на независимостта е „твърдението, че родината на Адам Смит не може сама да управлява финансите си". Салмонд е убеден, че ако поддръжниците на независимостта спечелят референдума, „политиците в Уестминстър ще запеят съвсем друга песен що се отнася до валутните въпроси между двете Лондон и Единбург".

Британският премиер Камерън не съжалява за решението си да даде ход на шотландския референдум. „Това бе начин въпросът за независимостта да се реши честно, законно и окончателно. Ако бях заровил главата си в пясъка и бях отказал референдума, сега щяхме да сме много по-близо до отделянето на Шотландия", счита Камерън.

От своя страна лорд Робъртсън, бивш генерален секретар на НАТО и шотландец по произход, в изказване пред американски студенти заявява: „най-горещите поздравления за шотландската независимост ще дойдат от нашите врагове и опоненти".

Държавното обединение на Англия и Шотландия датира от 1707г., когато двете кралства образуват Обединеното Кралство Великобритания. При евентуално разпадане на тривековния съюз, нововъзникналата държава Шотландия ще има площ от 78 772 квадратни километра и население около 5.6 милиона души. В класацията по БВП на глава от населението тя би заела изключително високото шесто място в света. В същата класация днес Великобритания заема 16-та позиция.

Иво Христов

A-specto