В медиите работят икономически интереси и лобита, етиката е вторична

/КРОСС С недоверие към недоверието писателят и журналист Димитър Шумналиев се отнесе към резултатите от социологическото проучване за медиите. Аз не вярвам, каза дългогодишният главен редактор на вестник „Нощен труд" по твърдението на "Маркет Линкс", че 60% процента от българите не вярват в независимостта на родните медии.
Аз не страдам много заради откритите болести на българската журналистика. Това са естествени професии и ако има симптоми, те ще бъдат преодолени и според мене няма да се стигне до ракови образувания, заяви пред ИА КРОСС Шумналиев. Все пак той признава за спад в доверието към медиите, но го отчита като част от недоверието на българите към всички сфери в обществения и политически живот. Камъните в градината на журналистиката са част от големите камъни, които падат в цялото общество, каза той.
Що се отнася до мерките, предложени от медийните експерти Георги Лозанов и Орлин Спасов - регистър на собствеността на електронните медии и национална политика по отношение на саморегулацията на медиите, Шумналиев заяви: „Това са наивни непознавания на реалиите. Това е неосъществимо. Няма как тези две структури, които са замислени, да заработят в своята перфектност. Те ще бъдат силно формални".
Причините, според него са много. А част от тях: „Най-малко, защото работят жестоки интереси и лобита. Най-малко защото това е въпрос на пазар. Моралните, етичните - те винаги се явяват вторични. Обществото общо взето няма доверие в собствениците".
Собствениците, както навсякъде по света, така и у нас, си имат пристрастията, имат си политическите любимци и т.н. и съответно всяка медия ще изпълнява тези възгледи и практики на своя собственик, каза още Шумналиев и попита риторично: „На Рупърт вестниците да не би да обслужват други интереси освен неговите?"
Димитър Шумналиев остана със съмнения и по отношение на констатираната в проучването разлика между столичани, които приемат медиите за независими в много по-малка степен от сънародниците си в другите населени места. Според него че хората в провинцията са в неравностойно положение, а и да се прави разлика между столица и провинция е остаряло разбиране, което отдавна е заличено в модерните страни.
Като неточна диагностика той определи и извода, че едва 4% от хората се осведомяват от пресата. Да, естествено, че електронните медии са по-бързи, особено пък, когато вече и интернет навлезе в нашето информационно битие и човек може да си бръкне по всяко време в денонощието и да получи от там първо новините,признава Шумналиев, но изтъква и предимството на вестниците - предимството на по-дългото размишление, на анализа, на коментара.
Що се отнася до ролята на медия на социалните мрежи той каза: „Социалната мрежа е един естествен продукт, тя запълни обяснима празна ниша в българското пространство. Тази история е много двояка. От една страна социалната мрежа също носи новини, от друга страна срещаме голямото непознаване, отрицанието, грубостта."
Има някакво озлобление в социалните мрежи. То е защото българинът позволява да ненавижда, вместо да твори, да хвърля отрицания, вместо да гради, коментира още Димитър Шумналиев.

Интервюто с Димитър Шумналиев може да прочетете тук.