Утре е второто предварително гласуване в Съвета за сигурност за избора на нов генерален секретар на ООН

/КРОСС/ На 5 август ще се проведе второто предварително гласуване в Съвета за сигурност на ООН във връзка с избора на нов генерален секретар на Организацията, който официално ще встъпи в длъжност от 1 януари 2017 г.

При първото гласуване преди две седмици българският официален кандидат за поста и генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова беше класирана в челната тройка и беше оценена първа сред жените - кандидати за поста генерален секретар на ООН. Заедно с Бокова за най-високия международен пост в света се борят още 11 претенденти.

Скоро след гласуването избухна скандала с доноса на Евгений Михайлов срещу Ирина Бокова, който той изпрати до европейски институции. Случаят получи отзвук както от противници, така и от привърженици на българската кандидатура. Въпросът е дали адресатите ще бъдат достатъчно разумни да се абстрахират от личните нападки у нас и да вземат своето решение относно българския кандидат за поста генерален секретар на ООН.

Според американския експерт по въпросите на ООН Ричард Гоуън Великобритания почти сигурно ще наложи вето върху кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на световната организация. Той допусна възможността Кристалина Георгиева да се включи в надпреварата.

"САЩ и Великобритания имат много сериозни опасения, че Ирина Бокова е твърде близка до Русия и затова повечето дипломати вярват, че в крайна сметка Лондон и Вашингтон ще наложат вето на кандидатурата ѝ", коментира експертът.

Според Радослав Деянов, анализатор и дипломат от кариерата с дългогодишен опит, обаче, е смехотворно да се твърди, че САЩ и Великобритания ще наложат вето на кандидатурата на Бокова.

Пред БНР той коментира, че Бокова е показала много качества, както и възможностите си да събира консенсусни подходи.
„Разбира се, може да се очаква, че първоначално Великобритания ще подкрепя Хелън Кларк, но тя почти се провали", обясни той.

Все по-голям отзвук намира и идеята, лансирана от британската неправителствена организация "One for seven billion", че е крайно време високият пост да бъде зает от жена. До този момент в 70-годишната история на Обединените нации, всички осем генерални секретари са били мъже. Затова кампанията за избирането на жена за генерален секретар намира голяма подкрепа както в неправителствения сектор, така и от все повече страни-членки на ООН.

Позицията на Москва е известна от по-рано, но постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин я изрази и сега, малко преди следващото предвариелно гласуване в Съвета за сигурност на световната организация.

Русия смята за приоритетна задача назначаването на представител на Източна Европа за следващ генерален секретар на ООН.

Още през юли, на последното за сезона заседание на Европейския парламент, с голямо мнозинство бе гласуван докладът на Андрей Ковачев с препоръките на Европейския парламент до Съвета относно Седемдесет и първата сесия на Общото събрание на ООН. По време на изказването си евродепутатът застъпи позицията, че ЕС трябва да настоява новият генерален секретар на ООН да бъде жена и да бъде от Източна Европа. Тази позиция е залегнала и в доклада, където се призовава за нужда от реформа на Съвета за сигурност на ООН, на базата на широк консенсус за да отговаря по-точно на съвременните реалности и за да се осигури ефективната му работа срещу заплахите за международния мир и сигурност.

Гласуванията в Съвета за сигурност ще продължат, докато определен кандидат получи подкрепа от всички постоянни членове на Съвета за сигурност и от поне четири непостоянни страни членки.

Съветът за сигурност се състои от 15 членове - пет постоянни (САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция) и десет непостоянни. В момента непостоянните членове са Ангола, Египет, Япония, Малайзия, Нова Зеландия, Сенегал, Испания, Украйна, Уругвай и Венецуела. През текущия месец август председател на Съвета за сигурност е Малайзия.