Президентите в диалог за сферата на сигурността (обновена)

/КРОСС/ "Сигурността е сред значимите въпроси, по които партийно-политическите пристрастия трябва да отстъпят, за да се постигне широк обществен консенсус", заяви президентът Росен Плевнелиев при откриването на националната конференция „Националната сигурност: актуални въпроси, подходи, решения". Форумът се провежда по инициатива на Българската академия на науките и Софийския форум за сигурност.

За да е устойчива в дългосрочен план, политиката на сигурност следва да е приета от всички политически партии и да не зависи от конюнктурните промени във властта, е позицията на президента Плевнелиев, който отново призова за връщане към постигнатия на заседание на КСНС през 2012 г. консенсус за насоките, в които трябва да продължи реформата в сектор „Сигурност".

Президентът призова за актуална оценка на предизвикателствата пред сигурността на България, с оглед на динамичните промени в средата на сигурност в съседните на страната ни региони. Влиянието на „Арабска пролет" и произтичащите от нея промени в редица държави от Близкия Изток и Северна Африка са фактори, които налагат да бъде осмислена и адекватността на приетата от Народното събрание през февруари 2011 г. Стратегия за национална сигурност, посочи президентът. „Верен ли е изводът, направен в Стратегията, че рисковете и заплахите се посрещат извън територията на страната като част от съюзните усилия в рамките на НАТО и ЕС?", попита президентът. До колко сегашната система за национална сигурност е готова да генерира своевременни, обективни и верни оценки на стратегическата среда за сигурност, които да се използват за взимане на адекватни решения от ръководството на държавата, също е сред въпросите които изискват отговор, отбеляза Росен Плевнелиев.

Според държавния глава освен разработването и приемането на планове за управление на кризи, страната ни трябва да изгражда и капацитет за тяхното изпълнение. „Можем ли ефективно да изпълняваме вече приетите планове за управление на кризи, например плана за посрещане на бежанска вълна, с какъвто България отдавна разполага. След като имаме план, защо бежанците спят на пода, нямат вода и ток в продължение на седмици?", коментира президентът.

Страните със слаба или разпадаща се държавност генерират сериозни заплахи и рискове за сигурността, както за съседните държави, така и за други региони, посочи още Росен Плевнелиев. Президентът отбеляза, че конфликтът в Сирия, все още може да се превърне в регионален и ще продължава да оказва миграционен натиск, включително и към България.

Освен въздействието на външните фактори държавният глава изтъкна и необходимостта от отчитане на вътрешната обстановка като фактор за стабилност. Борбата с престъпността и контрабандата, преодоляването на икономическата несигурност, отблъскваща чуждестранните инвестиции, както и демографския проблем са областите, които изискват повишеното внимание и действия от страна на институциите, е позицията на Росен Плевнелиев.

Президентът отново подчерта, че България трябва да се стреми към енергийна независимост чрез диверсификация на източниците и доставчиците на енергия и увеличаване на енергийните запаси. "Изграждането на газови връзки със съседите ни, договарянето на доставки от различни източници, търсенето и разработването на местни находища на природен газ формират дългосрочната перспектива на страната за енергийна независимост", отбеляза Росен Плевнелиев.

Успех на политиките за сигурност може има само когато те се провеждат от силни институции, които работят в интерес на гражданите, а не в услуга на „силните на деня", посочи Росен Плевнелиев. Като най-адекватна мярка срещу корупцията по високите етажи на властта, която се "подхранва" от непрозрачните промени в собствеността, неадекватно регулираните обществени и икономически отношения и пропуските в правораздаването, президентът отбеляза създаването на електронното управление и услуги за гражданите.

Държавният глава подчерта пред участниците в конференцията, че формулирането и осъществяването на политики в областта на сигурността и отбраната трябва да се основава на диалог между държавните институции и експертизата на националните центрове за научни изследвания. "Приветствам усилията на БАН да създаде центрове за дебати по дългосрочните стратегически приоритети", заяви президентът. Според Росен Плевнелиев чрез своите научни звена Академията разполага с потенциал за постигането на конкретни резултати в изследванията и технологиите, които имат отношение към системата за сигурност на България.

Във форума взеха участие президентите на България Петър Стоянов (1997-2002 г.) и Желю Желев (1990-1997 г.), експерти по сигурността, представители на БАН.