Бюлетин
  • 22 Авг 2017 |
  •  USD / BGN 1.6630
  •  GBP / BGN 2.1418
  •  CHF / BGN 1.7214
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 18°C

Повелителят на оградата

Повелителят на оградата

/КРОСС/ В последните две седмици вицепремиерът Валери Симеонов не даваше много признаци на политически живот. Очевидно някой го бе посъветвал да потъне на дъното на управленското блато, да притихне медийно като злодей в нощта, за да може да отмине бурята покрай нацистиките скандали, разтърсили правителството, в която лидерът на НФСБ скочи като камикадзе без парашут от боен самолет. В българския политически фолклор завинаги с огнени букви ще остане неговото откровение, че може и той да има майтапчийски снимки от Бухенвалд, както и абсурдните му опити да оцелее на поста си на всяка цена. Неговите защитници прекосиха границите на всякаква логика в опита си да му намерят и продадат обществена индулгенция.

Симеонов, казват те, бил мъжкар, човек с нестандартно мислене, прям речник, който наистина от време на време нарушавал приличието, но пък бил последователен, бил бунтар, отстоявал своите принципи като истински мъжкар. Ако не беше тъпо, това сигурно щеше да е най-добрата шега, която българският преход е родил. Защото цялата политическа кариера на Симеонов представлява безкрайно предателство на идеи, гъвкавост като танцьорка в нощен бар, хищен глад за власт и екзекутиране на всякакви принципи в името на едно вицепремиерско място. Именно така НФСБ, партия, която трябваше да бъде патриотичен коректив на гербаджийското безвремие, алтернатива на цялата политическа система, бе превърната диктаторски в част от статуквото и набутана в хищните прегръдки на Бойко Борисов. Но за това ще стане дума малко по-надолу.

Миналата седмица вицепремиерът без портфейл реши, че изгнанието вече му е втръснало и е време да се завърне с гръм и трясък на политическата сцена, и то със серия от скандали, защото това е единствената форма на съществуване, която Симеонов познава. Този път от кожата му го изкара питането на опозицията за стената по границата с Турция. Елена Йончева влезе остро в дебата с обвинението, че защитното съоражение е построено нефелно и не е двуредово, а едноредово, а от това са се облажили фирми на патриота. Вицепремиерът буквално издивя от атаката и прояви литературната страна на своя характер. Изведнъж телената ограда у нас му се привидя като Великата китайска стена и призова всички българи да се гордеят с нея. В цялата истерична логорея обаче все пак прозвуча признанието, че на места оградата е едноредова, но там, където била проектирана да бъде такава. И, защото имаме пред себе си Валери Симеонов, и защото той не е в състояние да влезе в дискусия без драматургични крясъци, той обвини Елена Йончева в национално предателство и допълни, че ще внесе в прокуратурата сигнал срещу нея. Според него тя публично давала насоки на мигрантите откъде да минат. Което, разбира се, звучи като лека халюцинация, защото Йончева в нито един миг не каза нещо различно от публично достъпен доклад на главния инспекторат. А пък това, че камерите в определени участъци не работят, е тема от поне три години насам и човек трябва само да бръкне в Гугъл, за да установи този факт. И изобщо самият факт, че вицепремиер е в състояние по този начин да скочи на депутат от опозицията, издава някакъв много нездрав вътрешнопсихически процес или опит вниманието да бъде отклонено от темата, защото тя съдържа разрушителен потенциал за Валери Симеонов. Той един път вече бе набъркан в скандал с присъствието по границата. Само преди два месеца излезе информация, че военнослужещи, които са командировани по границата, се настаняват в негов хотел в Малко Търново. Това, разбира се, не е в разрез със закона, но пък е дотолкова неморално и изобличаващо, че лидерът на НФСБ пак посрещна тази информация по обичайния си начин - с крясъци и закани за съд. Повелителят на оградата обича този стил, защото така бяга от обясненията. Целият свят е в конспирация срещу него. "Шоуто на Слави" вади обвинителна информация - той плаши със съд. Вестник "Сега" цитира неговите откровения - пак съд. Елена Йончева го затапва с факти - сигнал в прокуратурата. Изобщо пред очите ни се оформя обликът на един властник, който се държи като човек, искащ да се саморазправи с всяка опозиция, с всеки човек с различно мнение. И това е друга част от политическия портрет на този лидер, който с нагона си за власт унищожи с години градения си образ на яростен опозиционер на статуквото.

Нека да припомним - след предсрочните избори през 2014 година цялото общество изохка от изненада, когато Патриотичният фронт - коалицията между НФСБ и ВМРО, обяви, че ще подкрепи второто правителство на Бойко Борисов. Това беше като удар от мълния. ВМРО винаги са били по-обтекаеми по темата, но от 2009 година до 2014, цели пет години НФСБ бе яростно против Бойко Борисов, а телевизия СКАТ достигаше до върхови политически градуси. Само за една вечер обаче партията направи завой на 180 градуса и въпреки че официално не поиска да се включи в управлението, клекна пред ГЕРБ. Точно тогава пролича, че Симеонов по никакъв начин не държи на принципите или на идеите си, както твърдят неговите бардове. Човекът е бизнесмен и му харесва досега до властта, опиянява се от идеята за участие в управлението, въпреки че хората, които са го избрали, са били излъгани зловещо. Именно това не може да издържи най-популярният депутат на НФСБ Велизар Енчев, който напусна партията и групата на патриотите, отвратен от политическото лицемерие и предпочете да остане силен опозиционен глас в парламента, вместо да се заплита в схемите на Симеонов.

Тук е времето да направим кратка историческа справка за политическата кариера на Симеонов, защото мнозина днес трудно връщат лентата назад. Влечението му към ГЕРБ не датира отсега, още през 2007 година, когато бе избран за общински съветник, а по-късно и за шеф на Общинския съвет в Бургас от партия "Атака", Симеонов направи пряка коалиция с ГЕРБ. Тогава ГЕРБ още го раздаваха като опозиционна сила, току-що родена от поредното политическо инженерство и близо две години Симеонов се чувстваше повече от прекрасно в ролята си на техен партньор. През 2009 година обаче настоящият вицепремиер напусна със скандал Волен Сидеров, на когото беше дори кум, и тръгна да гради своя собствена партия. Години по-късно вече го виждаме като вицепремиер, който обаче отказва да се раздели със своето поведение на дисидент. Така се получава някаква култова смес - имаме си овластен патриот, който обаче продължава да се изживява като жертва. Я на журналисти, я на опозицията, я на някоя друга неведома сила. А в миговете, когато той се разбеснее (трябва ли да припомняме изявлението му, че ромките раждали като кучки), това все се оказва едва ли не симпатично откровение, което показвало какъв прям характер има. Проблемът е обаче, че един вицепремиер ангажира с думите си държавата, с действията си цялото управление и става огледало на цялата ни страна пред Европа. Само че огромното его, съчетано с избухлив характер и абсюлотната липса на стратегическо мислене или политическо въображение, превръщат Повелителя на оградата в потенциална бомба за целия кабинет.

Процесът на трансформация е уникален. Пред очите ни е един човек, който спечели популярност като някаква радикална алтернатива на всяка власт, в момента, в който осъществи детската си мечта и стана вицепремиер, моментално полегна на килимчето на всяка власт. Значи там, където някои са виждали принципи, е имало само алчност, там, където други сънуваха идеи, е имало само егонцентризъм, а последователността очевидно се е отнасяла за друг човек. Властта у нас наистина изхабява и Валери Симеонов е доказателство за това. Политическото му тяло от три години гравитира край управлението и истинският облик лъсна - един неприятен скандалжия, чиято представа за политическо действие е да влиза в брутални конфликти или като максимум да използва своето влияние, за да облагодателства бизнеса си. Отвъд това няма практически нищо. И новите телевизионни одисеи на Валери Симеонов го доказаха. Той се раздаде и разсъблече, но не успя да преодолеее превръщането си във виц. Човек, който вижда в българската ограда Великата китайска стена, очевидно вече се намира твърде високо на стълбата.

Същата оная стълба от разказа на Смирненски.


Александър Симов, Pogled.info

 

 

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • реклама
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ

Google+
Copyright © 2002 - 2011 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.