Диян Стаматов: Тестовете унищожават мисленето на учениците

/КРОСС/ - Г-н Стаматов, от няколко дни обществото се занимава най-вече с истерията покрай купуването на матурата. Защо се стигна дотук и какъв е изобщо коментарът ви за цялата ситуация?

- Мисля си, че доста се преекспонираха няколко проблема. Всъщност когато говорим за държавни зрелостни изпити на големи групи хора, е нормално да възникне някакъв проблем. Все пак тук става дума за 140 хиляди души. Не трябва да се допуска продаване на матура, но отделните случаи не бива да се превръщат в модел или емблема на случилото се. Погледът, който имам от двата изпита в нашето училище, показва, че имаше две големи групи изключително подготвени деца. Те изключително старателно използваха пълноценно времето, за да представят своите знания. Затова голяма част от тях се чувстваха огорчени заради тези проблеми в нашата сфера. Не искам да прозвучи клиширано, но в ролята на всеки не добре подготвен ученик е все пак желанието да препише. И точно тук е ролята на квестора, който да възпрепятства подобни прояви. Едва ли това ще е последният изпит с подобни проблеми, по-скоро е поредният. Затова и занапред трябва да се разчита на още по-стройна организация при подготовката на изпитите, а не само на добрата воля на отделни групи хора.

- Не са ли обаче прекалени тези драконовски мерки за сигурност? Вие бяхте сред инициаторите за въвеждането на заглушители за мобилните телефони.
- Точно така. Ние дори въведохме тези заглушители за една година. Но се оказа, че вместо да бъда поощрен, съм нарушител на закона. През тази година реших да не правя подобни своеволия и стриктно спазвах инструкциите, спуснати от Министерството на образованието. Въведох две нови позиции за квестори. Единият беше дежурен в коридора на тоалетната. Смята се, че основното място, където става размяна на информация и подсказване, е точно в тоалетната. Когато има човек в самия коридор, преписващият се намира в двойно по-висока степен на напрежение. Все пак ние не трябва да приемаме зрелостниците като потенциални престъпници. Това е много опасно. Това са силно стресирани хора, отишли на много сериозен изпит, на който трябва да покажат максималното, на което са способни. Поради тази причина реших, че е разумно да има човек в това помещение. Втората позиция беше на човек, който следи стриктно камерите. Винаги се виждат тези ученици, които имат намерение да преписват. Така че тази година всъщност не заглушихме сградата по отношение на интернет, на телефони, а спазвахме инструкциите, в които беше записано, че трябва да съберем телефоните на всички квестори и ученици.

- И така вече около седмица обществото се занимава с едно име - „Пейо Яворов", но на човек с такъв профил в мрежата. Сега се оказва, че този човек май е студент. Приемате ли всичко това?
- Разбира се, че не е нормално, и за пореден път се вижда, че вместо да се обсъждат сериозните неща в сферата на образованието, ние отиваме в съвсем друга посока. Мисля си, че когато се организират изпити, трябва стриктно да се спазват първоначално зададените правила. Те не трябва да бъдат драконовски, но не бива да бъдат и либерални. Все пак изпитът е място, където не бива да се правят никакви компромиси. Там участват големи групи хора. Мисля, че тазгодишните камери са едно от превантивните средства на съвременната технология. Все пак има такива устройства по пътищата, в молове. Квесторът е другият важен фактор, както и забраната за използване на телефони. Тези неща са достатъчни, за да може един изпит да протече нормално. Всичко останало означава тръгване в посока на криминалистиката.

- И не е ли проява на безсилие?
- Донякъде е така. Тези три мерки са напълно достатъчни, за да се проведе нормално един изпит. Не е нужно да има такава истерия върху мерките за контрол.

- Не трябва ли усилията да се насочат в друга посока - да се мотивират децата да четат, да са подготвени? Не е ли по-важно да се направят сериозни анализи върху подготовката на подрастващите?
- Анализи на резултатите, но и показване какво трябва да се промени в образователната ни система.

- Оказа се, че повечето от децата дори не са чели произведението и предпочетоха да пишат свободни съчинения за любовта. Други пък знаеха, че ще минат теста и без да разсъждават върху темата. Това не е ли по-притеснително?
- Време е вместо да се разследва хипотетичното лице „Пейо Яворов", да се говори много повече за финландската образователна система. Там всъщност няма изпити, освен на финала. Няма оценки, освен на финала. В същото време учениците, които завършват в тази страна, са успешни. Тяхната образователна система е водеща в Европа през последните 15 години. А нашата изостава заради типичната класно-урочна система с типичния назубрен формат и липса на прагматичност и добри подходи, за да бъде образованието ни привлекателно и интересно.

- Връща ли класно-урочната система образованието ни в миналото?
- Да, и то много ни оставя назад. Класно-урочната система при днешното поколение всъщност е най-скучното нещо, което може да им се предложи.

- Не се ли оказа тестовата система не толкова добра, колкото уж трябваше да бъде?
- Тестовата форма на изпити не може да те накара да мислиш, а само да възпроизвеждаш дадени факти. Тя унищожава мисленето. В никакъв случай не бива да се залита към тестово изпитване и при чисто разказвателни предмети. Не може на изпити по география и история всички въпроси да са тестови и да няма нито един за възпроизвеждане на текст. Една такава практика не е прагматична, загубена е мярката.

- Наскоро дори на предварителния изпит по БЕЛ в Софийския университет млади хора изтъкнаха като пропуск в системата, че в часовете не се залага на писането на текстове. Така ли е наистина?
- Да, това наистина е много голям пропуск. Затова и казах, че нашето образование трябва да бъде прагматично. Не бива да залитаме в крайности и да възпроизвеждаме факти и дати и ти да отговаряш кое е вярно и кое не. Анализът на дадено събитие е много по-важен, отколкото да знаеш кога то се е случило.

- Защо обаче днешните ученици все не са доволни от това, което учат в училище? Сега родители заявиха, че Яворов бил висока летва, било недопустимо да се пада. Наскоро пък кандидат-студенти негодуваха от Ботев, защото темата за свободата в ХХI век била чужда.
- Тук засягате проблема с житейския плурализъм. Добре е да даваш мнение по даден въпрос, но все пак всички трябва да се съобразяват, че изпитът си е изпит, че темата е една-единствена. Тя измерва знанието на учениците от едно поколение по този критерий и тази тема. Дали знаят Яворов или не, показва подготовката им. Наистина плурализмът в нашата страна е малко в повече. Всеки дава мнението си по всичко, което го интересува, без да се знае дали е компетентен.

- Защо вече посоката е към улесняване, към облекчаване на всичко, свързано с учебния процес? Това не е ли във вреда на децата?
- Това е характерно за цялата европейска образователна система. През последните години имах възможността да се запозная с различни образователни платформи. Прави ми впечатление, че навсякъде се върви към облекчаване на учебния материал и към прагматичност. Важното е онова, което се учи, да може да се приложи веднага. Не бива, както преди, да се учи всичко и на изхода един ученик да е едва ли не специалист по всичко. В днешно време всеки може да намери каквото го интересува за много кратко време. Но най-важното си остава анализът, а той се изготвя изключително бавно. За да се направи, човек трябва да е изключително подготвен.

- Тогава накъде трябва да вървим?
- Според мен нашата образователна система спешно се нуждае от приемането на Закона за народната просвета или както и да е наречен той. От квалификация на учителя, за да може той да осъвремени своите професионални качества и те да станат адекватни на времето, в което живеем. Тех­ническата подготовка на българския учител е изключително слаба и не му позволява да бъде на висотата на голяма част от учениците в прогимназиален етап.

- Вярно е, че това често се изтъква като недостатък, но защо се получава така?
- Нали виждате, че днешните деца едва ли не се раждат технически грамотни. Докато с напредването на възрастта всеки човек се страхува от промените, от техниката. И третото нещо е да се даде свобода на училищата, за да могат да прилагат съвременни, иновативни подходи при преподаването. Това може да направи учебния час интересен, което не означава да е шоу. Но на ученика трябва да му е интересно и да участва постоянно в дискусия. Учителят пък постоянно да ги провокира да мислят.

- Тук може ли да изиграе роля и връзката с работодатели?
- Разбира се. На мен дори ми прави впечатление, че работодатели постоянно искат различни неща от училището ни. Това се отнася и за частни фирми. Това е добре.

- Значи връзката бизнес-образование се подобрява?
- Да, но те самите не задават очаквания резултат от образованието. А те трябва да кажат кои са най-големите недостатъци на системата, за да може образованието по-стремглаво да се променя. Един випуск в училище се подготвя 12 години. Така че в момента тези, които са в I клас, трябва да знаят какво ги очаква като работници след 12 години.

Яна Йорданова
„Монитор"