Правителството създава звено за борба с дезинформацията

/КРОСС/ Правителството създава звено за борба с дезинформацията, което трябва да заработи до края на месеца. Звеното ще бъде в структурата на Министерския съвет, като за него ще отговаря вицепремиер, пише "Дневник", позовавайки се на собствени източници. Създаването му е заложено в съвместния план за действие на Европейската комисия и Европейския парламент, приет през декември миналата година.

Българското звено ще представлява "точка за контакт" със системата за бързо реагиране, която ще е под ръководството на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи (в момента на поста е Федерика Могерини, но през ноември Европейската комисия ще има нов състав). Засега не е известно дали и какъв персонал ще има тази структура, какви технически и експертни възможности ще използва и къде ще бъде разположена.

Конкретният служител, който персонално ще контактува, ще получава и много политическа информация. Поради това това не става дума просто за чиновник администратор. От правителството не отговарят кой ще е вицепремиерът, отговарящ за борбата с дезинформацията, най-вероятно това ще е Томислав Дончев. В някои от европейските държави за това са създадени стратегически звена към Министерството на външните работи.

Системата за бързо предупреждение е част от Плана за действие за борба с дезинформацията на Европейската комисия и Федерика Могерини. Насочена е към опити и заплахи от трети страни да манипулират свободни и открити дискусии в държавите членки на ЕС, като под "трети страни" негласно се визира основно Русия.

"Постоянните целенасочени кампании за дезинформация срещу Съюза, неговите институции и политики вероятно ще се увеличат в периода до изборите за Европейски парламент през 2019 г. Това изисква спешни и незабавни действия за защита на Съюза, неговите институции и неговите граждани", пише в плана.

Целите на системата за бърза реакция са тя да осигури координация между държавите членки, Европейката комисия, Европейската служба за външна дейност и обмен на информация за "фалшива" информация в реално време.

Контактната точка (т.е. българският вицепремиер) ще координира дейсвията на всички компетентни национални власти по получените в системата сигнали. Европейската системата ще се основава на "обезопасена" платформа, на която държавите членки да могат да споделят информация (некласифицирана и само от открити източници) за чуждестранни кампании и опити за разпространяване на фалшиви новини. Това ще бъде и пространството за съгласуване на реакциите на държавите

Планира се системата да е свързана със съществуващите Координационен център за реагиране при извънредни ситуации, както и Ситуационния център на Европейската служба за външна дейност (тези системи работят 24/7). В плана на ЕС се предвижда системата да работи заедно с вече съществуващите мрежи на Европейския парламент, НАТО и на Г7. 

Български депутат коментира за "Дневник", че нито една от службите ни за сигурност не работи целенасочено срещу разпространението на дезинформация и фалшиви новини. Управляващата партия обаче събирала данни за кампаниите и центровете, разпространяващи ги у нас, които заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов предавал на партньорски служби. Върху тези данни се изработва и предизборната стратегия на ГЕРБ за Европейските избори, твърди още източникът на "Дневник".

България все още не участва в центъра на НАТО и ЕС в Хелзинки Hybrid CoE, който също има цел да открива хибридни заплахи. В него вече са включени 20 други страни, членки на двете организации, като Румъния се присъедини на 14 ноември 2018 г.

На сайта, създаден от службата на Могерини - https://euvsdisinfo.eu/, който събира случаи на деизинформация и ги анализира - в последните месеци няма описани такива, отнасящи се за България. Това, че там няма, не значи, че такава информация не се събира.