Съдът охлади ентусиазма на Йовчев

/КРОСС/Съдът охлади ентусиазма на вътрешния министър да сменя местата на полицаите, като прие, че заповедите му подлежат на обжалване, пише "Съдебни репортажи".

Заповедите на вътрешния министър за ротация на полицаите (преместване за срок до една година в същото или в друго населено място) подлежат на съдебен контрол. Това е записано в Тълкувателно решение на Върховния административен съд (ВАС) от 26 февруари, образувано по искане на Омбудсмана на Република България заради противоречивата съдебна практика.

Въпросът стана особено актуален в края на октомври миналата година, когато служители на МВР излязоха на протест заради решението на вътрешния министър Цветлин Йовчев да въведе ротация на патрулите в различните полицейски управления в София. Недоволството избухна, тъй като според полицаите преместването ще се отрази на качеството им на работа - те не познавали новите райони, в които ще патрулират. Ръководството на МВР пък изтъкна друг аргумент - европейската практика сочела, че продължителната работа в един и същи район притъпява бдителността на полицаите и намалява резултатите им. Зад тази политически коректна фраза стои идеята, че ако полицаите не се задържат на едно място, няма да се опознаят дотолкова добре с криминалния контингент, че да се корумпират.

Заради протеста на полицаите заповедта на Йовчев бе светкавично отменена, а няколко дни по-късно вътрешният министър обясни, че не се е отказал от въвеждането на ротация. Оттогава публично въпросът не е обсъждан. Според източници на „Съдебни репортажи" от МВР, идеята не е напълно забравена, тъй като в момента се обмисляло прехвърляне на районни инспектори - т.нар. квартални полицаи, от райони с ниска престъпност към райони с традиционно висока престъпност в София, където служителите на реда не достигали. По дефиниция от кварталните полицаи или районните инспектори се очаква да познават отлично района, в който работят, населението му и спецификите в него и именно те да са връзката на гражданите с полицията - при подаване на жалба, информация за нарушения или престъпления и дори информация, която би била полезна на органите на реда. Затова преместването на кварталните полицаи не изглежда безспорно решение на проблема с недостига на служители в други райони, тъй като преместените ще трябва да започнат работата си буквално от нулата в новия район.

Тълкувателното решение на ВАС означава, че подобен тип ротация няма да бъде безконтролна, защото всеки недоволен от преместването служител би могъл да оспори заповедта на министъра по съдебен ред.

В решението на ВАС са очертани няколко аргумента в подкрепа на тезата, че такава заповед на вътрешния министър може да се обжалва. На първо място съдът изхожда от факта, че полицаите, макар и със специфични функции, регламентирани в Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), са държавни служители по дефиницията на Закона за държавния служител (ЗДСл), според която държавен служител е „лице, което по силата на административен акт за назначаване, заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага органа на държавна власт при осъществяване на неговите правомощия". А всеки служител в държавния апарат има своите нормативно определени функции и място, за да работи ефективно.

Съдът дефинира и какво означава мястото, на което се изпълняват тези функции - от една страна то е позицията, която съответната длъжност заема в системата на държавната администрация, а от друга - териториално определеното пространство, където служителят изпълнява служебните функции или с други думи - мястото му на работа. Съдът уточнява изрично, че ЗМВР не прави изключение от това общо правило за задължителните елементи и съдържание на служебното правоотношение, защото Министерството на вътрешните работи е администрация с йерархичен характер и структура, уредена в закона. Следователно - всяко едно служебно правоотношение възниква за конкретно определена длъжност и има своето точно определено място в структурата на ведомството.

Освен това служителите на МВР се назначават след конкурс за длъжност, която е с точно определена позиция (място) в структурата на ведомството. Вътрешният министър пък има задължение да утвърждава щатовете, в които са определени категориите, наименованията на длъжностите, численият състав на структурните звена. „Това означава, че всяка длъжност е ситуирана в точно определена структура на министерството, т.е. има своето място", казва ВАС. За да бъде назначен държавен служител в МВР се изисква и наличието на тази конкретна длъжност в щата на съответната структура, тоест - за определено място на изпълнение на службата (място на работа). Съдът изхожда и от факта, че всяка структура в МВР е териториално определена по силата на Закона за МВР, а оттам и всеки служител в структурата е назначен да изпълнява задълженията си именно на тази територия.

Това е видно и от логическото тълкуване на употребените в закона понятия, смята ВАС, защото законодателят изрично обвързва всяка длъжност със структура и населено място. С други думи, когато един полицай е назначен в дирекцията на МВР в Плевен, например, то той трябва да изпълнява задълженията си именно в Плевен.

Съдът прави паралел между текстовете на ЗМВР и тези на ЗДСл, в които е записано, че при служебна необходимост държавният служител може да бъде преместен да изпълнява временно друга служба в рамките на същата администрация, но срокът, за който това е допустимо, е 45 календарни дни през една календарна година. В двата закона обаче има разлика - в ЗДСл е гарантирано запазването на възнаграждението на служителя при преместване, докато в ЗМВР изрично е уредено запазването само на категорията, която включва различни длъжности, с различни възнаграждения и различни специфични условия на работното място, които също влияят при формиране на възнаграждението. А това значи, че няма гаранция, че при преместването на служител на МВР, той ще получава същата заплата, както до този момент.

Що се касае до срока на преместване - разпоредбите в ЗМВР позволяват на органа да премести служителя за срок до една година - достатъчно дълъг срок, който може да окаже съществено въздействие върху правата и законните интереси на служителя. Съдът казва, че срокът, в който е предвидена т. нар. ротация на полицаи, е достатъчно дълъг, за да я превърне в „устойчиво, трайно състояние", а липсата на изрична забрана за многократно и последователно прилагане на възможността спрямо един и същи служител, може да превърне ротацията в постоянна месторабота на конкретния полицай. Или с други думи - само със заповед на министъра конкретен служител на МВР може да бъде „командирован" трайно в друго населено място - обстоятелство, което е определено от съда като правомощие на министъра едностранно „да предизвика директно правна промяна в служебното правоотношение на държавния служител".

Съдът обръща внимание и на немаловажния детайл, че тези правомощия са предоставени на „едноличния централен орган на изпълнителната власт, за да осигури най-ефективното, съобразено с нуждите, използване на потенциала на държавните служители", но той „пряко и едностранно променя съществени елементи на служебното правоотношение и така засяга права и законни интереси на държавния служител, породени от законосъобразно възникнало служебно правоотношение". В ЗМВР пък няма забрана за оспорване пред съда на този акт, нито пък той влиза в хипотезата на чл. 128, ал.3 от АПК, според която административни актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, не подлежат на съдебно обжалване.

Затова Общото събрание на колегиите на ВАС решава, че заповедта на вътрешния министър представлява индивидуален административен акт, който по силата на АПК подлежи на обжалване пред съда.