Ханес Свобода: Няма да позволим крайни елементи да разрушат Европа

/КРОСС/ Ханес Свобода - председател на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, втора по големина в ЕП

- Г-н Свобода, последните социологически проучвания показват преднина за европейската левица на предстоящите избори за Европейски парламент. Едновременно с това се очаква голямо покачване на броя на независимите членове на ЕП. Не малко експерти прогнозират новото разпределение на силите да създаде нови алианси в Европарламента, които няма да са в интерес на големите европейски партии. Някои дори смятат, че подобен развой на събитията ще даде възможност на крайнодесните (в рамките на ЕП) да блокират европейския механизъм за собствени цели. Смятате ли това за възможно?

- Не, не смятам, че подобен сценарий е възможен. Ще видим какъв ще е изходът от изборите. Или ние (Партията на европейските социалисти), или Европейската народна партия ще имат мнозинство. Вярно е, че маржът ще е тесен. На второ място - да така е - ще има голям брой националисти, бъдещи членове на ЕП, които със сигурност ще се опитат да вкарат прът в колелата на процеса на вземане на решения, особено в Европарламента. Което ще направи нещата по-трудни за тях. Защото националистите се противопоставят предимно едни на други: Льо Пен (б.р. - председателката на "Национален Фронт" във Франция) е против българските националисти, докато българските националисти са против холандските. Не вярвам във възможността за силен алианс между тях. От партиите в центъра ще зависи коя ще е най-голямата група. ЕНП, социалистите, либералите, зелените ще трябва да гарантират, че различията, които имаме като (политическо) съдържание, няма да навредят на процеса на вземане на решения.

- Лидерите на европейските консерватори, социалисти и либерали приеха обща декларация на 3 април т.г., в която настояха, че Европейският парламент ще отстоява позициите, дадени му от Лисабонския договор, за да гарантира прозрачност, а не задкулисни сделки в Съвета на ЕС при избора на председател на ЕК.

- Това е въпрос на демократичен процес. Става въпрос за демократичният избор на гражданите - не нашият избор. За първи път даваме възможност на гражданите да решат индиректно кой да е председател на Европейската комисия и смятам, че правителствата (б.р. - в Съвета на ЕС) трябва да приемат това. 

- Евродепутати от десницата изразиха увереност, че тяхното политическо семейство ще съумее да запази мнозинството си в Европейския парламент след изборите през май. Въпреки че проучванията досега показват, че на европейско ниво ЕНП рискува да загуби близо 60-70 места от тези, с които разполага досега. Според тях една минимална разлика от няколко места с европейските социалисти и очакваното приемане на над 150 независими евродепутати ще им позволи да запазят предимство. Възможно ли е?

- Не може да има мнозинство на ЕНП с крайнодесните. Съмнявам се, че ще са склонни на подобен ход. Възможно е сред отделните национални партии в самата група да има желание за това. Но е пределно ясно, че при такъв сценарий ЕНП ще поведе Европа към катастрофа. И смятам, че има достатъчно отговорни хора сред тях, особено на ниво национални правителства, които да запазят конструктивна позиция. 

- Имат ли социалистите резервни варианти за подобни ситуации?

- Вижте, смятам че декларацията на лидерите на политическите групи, която приехме, казва ясно: Имаме своите противоречия, имаме различни кандидати, защитаваме различни политически идеи - но няма да позволим на крайните елементи да разрушат Европа! Това е нашето послание. Сигурно някои в ЕНП биха казали "не ме интересува Европа, трябва само да победим социалистите". Но това обикновено са политически изказвания преди изборите. Затова ние, социалдемократите, искаме да имаме силни позиции, за да можем да предотвратим подобни хора от ЕНП да имат мнозинството, да попречим на хората, които казват: "За нас най-важно е мнозинството, дори и с дявола." Това е опасна игра.

- От тази гледна точка, въпреки че декларацията на политическите лидери в ЕП настоява за прозрачност в процеса, възможно ли е европейските социалисти да се съгласят на сделка, в случай че не получат поста на председател на ЕК, да дадат подкрепата си в замяна на друг ключов пост?

- Смятам, че е ясно, че основната ни цел е спечелването на мнозинството в ЕП и сме готови на конструктивен диалог. Но ако ЕНП го получат, ще се борим за друг влиятелен пост. Ако, разбира се, спечелим ние, тогава ще предложим на ЕНП влиятелна позиция, която отговаря на подкрепата, която са получили. И смятам, че те също имат чувство за справедливост, за да се съобразят с това.

- С новите правомощия, които има, Европейският парламент със сигурност ще влиза все по-често в противоречие със Съвета на ЕС. Мнозинство на европейските социалисти в ЕП ще противостои на мнозинство на десни, консервативни, правителства в Съвета.

- Вече не става въпрос за мнозинство (б.р. - на ЕНП в Съвета), а за равни позиции. Поне що се отнася до броя на министър-председателите. Има доста коалиционни правителства... Тук не става въпрос за партийна, а за национална политика и приоритетите, които се опитват да прокарват национални правителства както в Европарламента, така и в другите общностни институции.

- Спекулира се, че Германия излиза с най-силни позиции на тези избори, имайки национален кандидат за председател на Европейската комисия, издигнат от Европейските социалисти, в лицето на Мартин Шулц и същевременно оказвайки политическа подкрепа (от името на ХДС - партията на канцлера Ангела Меркел) на кандидата на ЕНП - Жан-Клод Юнкер. Сериозно ли ви звучи като теория?

- Германия наистина е в силна позиция. И сигурно ще е от полза за тях председателят на Европейската комисия да има директна връзка с германския канцлер, който и да е той. Но това, от което наистина се нуждаем, е някой, който не споделя същите политически убеждения и не следва същата политическа линия, като канцлера на Германия. В момента поне. От тази гледна точка смятам, че е предимство, че има германски кандидат, който е социалист. Защото тази комбинация прави истинската разлика. Ако е някой, който няма директна връзка с г-жа Меркел, ще е много слаб, ако е някой, който следва само нейната линия, няма да е конструктивен. Комуникацията трябва да е двустранна и вярвам, че това ще е най-добре гарантирано с Мартин Шулц. 

- Като говорим за влиятелни постове в ЕС, кой смятате, че е следващия Върховен представител по външната политика и имат ли европейските социалисти свой фаворит?

- Имаме предвид няколко външни министри, които биха били подходящи. Всичко това ще е в зависимост от цялостния резултат. Няма конкретен кандидат, но имаме готовност да разгледаме тази възможност, ако се падне на нас. 

- Питам ви в контекста на събитията в Украйна от последните месеци, които някак си изтласкаха на преден план полския външен министър Радослав Сикорски, в чието лице мнозина виждат фаворита на Съвета на ЕС за този пост. Мек подход или твърд подход в отношенията с Русия?

- Фаворит преди, сега не бих казал. Иначе, що се отнася до подхода - в това е въпросът, нали? Според мен нямаме нужда от нито една от двете крайности. Трябва да сме реалисти. С последните си изказвания Сикорски не беше особено полезен в кризата. От друга гледна точка, той обикновено е доста умерен. Смятам, че вътрешнополитическите настроения в Полша го предизвикаха да направи изказвания, които не съответстваха с гледната точка на мнозинството в Съвета. Така че ни трябва реалист - някой, който може да говори остро и да постъпва отговорно, без да се поддава на провокации. И също така ни трябва някой, какъвто е случаят с Украйна, който да подтиква украинците към разбираемо управление, което да представлява цялата страна...
Най-различни кандидати се обсъждат, от по-склонни на диалог, до пълната противоположност. Но смятам, че нямаме нужда от подобни крайности. Трябват ни силни личности, които говорят открито, които могат да развият ново разбирателство на ситуацията и да ни изведат от нея. В криза се влиза лесно - изходната стратегия е по-важна... Трябва да кажем ясно, че това, което прави Русия, е неприемливо, но изходът от кризата се намира в два основни пункта: пълно доверие в страните по границите, че самостоятелно обединяват народите си, и запазване на общия диалог с Русия. Настоящото статукво няма да се промени бързо, но най-важното е да ограничим по-нататъшно нарушаване на национални граници и да помислим в дългосрочен план как може да се промени ситуацията.

- Как виждате отношенията между ЕС и Русия в краткосрочен план и може ли изходът от европейските избори да им повлияе по някакъв начин? Въпросът се превръща в тема от предизборната кампания в немалка част от държавите членки.

- Не смятам, че изходът от европейските избори ще повлияе дотолкова, доколкото ще повдигне въпроса за отношенията ни с Русия в дългосрочна перспектива. В краткосрочен план, смятам, че най-важното е стабилизирането на ситуацията.

- Какво ще е бъдещето на инициативата "Източно партньорство" (бел. ред.- Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Армения, Азербайджан) предвид, че се превърна практически в арена на сблъсък между Русия и ЕС?

- На първо време трябва да забравим за подхода да искаме от всички тези държави да заемат едната или другата страна. Трябва да се изготвят индивидуални подходи, които да се съобразяват с позициите на самите държави (от "Източно партньорство") така, че да са най-подходящи. Подходът ни към Украйна вече беше различен от този към Грузия или Азербайджан. Но както се оказа не е толкова лесно, колкото си мислехме: подписваме едно споразумение за асоцииране и те идват. Доста по-сложно е и доста по-индивидуални методи трябва да се използват.

Интервю на Благовест Бенишев, "Труд"