Олимпиадата на един владетел

/КРОСС/ Има ли нещо общо между това да построиш в началото на ХVIII век имперска столица насред северните блата и да организираш през ХХI век първата зимна олимпиада в субтропиците? Да, има и то се нарича личен проект на амбициозен владетел.

За паралелите между основаването на Санкт Петербург през 1703 г. от Петър Велики насред блатистото устие на река Нева и строителството на олимпийско градче сред палмите на черноморския Сочи от президента Владимир Путин е писано неведнъж, откакто през 2007 г. Русия получи домакинството за започващите на 7 февруари зимни игри.
Писа се и за това колко нелеп, абсурдно скъп и опасен може да е целият проект за зимна олимпиада на географската ширина на Френската ривиера. Както и че, когато я организират хора с минало в спецслужбите, тя неизбежно ще заприлича на летните игри в Москва през 1980 г. - принудително опразнена от хора, с демонстративно заредени магазини и замяна на таксиметровите шофьори с цивилни полицаи.

Иначе казано, олимпиада ще има, но празник - едва ли.

Екзотичният избор

Преди седем години Международният олимпийски комитет взе екзотичното решение да връчи организирането й на държава, която по думите на собствения й президент ден преди гласуването е "изгубила след разпадането на СССР всичките си планински спортни обекти". "Можете ли да си представите? Дори днес нашите национални отбори не могат да тренират в планините на собствената си страна", добави Путин.

Но какво пък, не избра ли ФИФА три години по-късно отново руснаците да организират световното първенство по футбол през 2018 г., независимо че мачовете ще се играят в градове на хиляди километри един от друг - от Сочи на юг до Санкт Петербург на север и от централноевропейския анклав Калининград на запад до азиатския Екатеринбург отвъд Уралските планини на изток?

Още в речта си в Гватемала през юли 2007 г. при определянето на бъдещия домакин Путин директно каза две ключови неща. Първото е, че страната му отделя "крупната сума от 12 млрд. долара" за олимпийските обекти. (Предишните три олимпиади в Солт лейк сити, Торино и Ванкувър струваха 1-2 млрд. евро за обектите и до 4 млрд. евро със съпровождащата инфраструктура.)

Второто: "70 процента от участниците ще бъдат разположени на 5 минути пеша от мястото за състезание. Пет минути пеша. Не е лошо, нали?" За повече ефектност той говори на английски (което почти не сме виждали да прави) и завърши на френски (който никой не знаеше, че може).

Нямаше нужда от ефектност. Едва ли някой се е съмнявал, че Русия - дори да не разполага с мобилизационната машина на бившия СССР - ще има проблем да финансира и построи наново целия спортен комплекс за една олимпиада. Никой не се е съмнявал и в това, че изразходваните средства ще се окажат в пъти, в много пъти повече от първоначалните прогнози. Както и че значителна част от тях ще бъдат отклонени по мистериозен начин и че накрая за всичко ще плати руският данъкоплатец.

Тепърва ще бъдат проверени подозренията, че игрите ще са съсипали най-прочутия морски курорт и най-голям черноморски град на Русия, в който почти всеки втори има някакъв частен бизнес, свързан с туристите, а в хотели, санаториуми и ресторанти работи всеки четвърти трудоспособен жител.

Макар паралелът да е спорен, представете си, че зад Варна, която по население е приблизително колкото Сочи, имаше планина, подходяща за ски. Представете си, че в града за една петилетка се изсипват 50 млрд. долара (ОК, да кажем, че една трета са откраднати, както каза на 9 януари 2014 г. Джанфранко Каспер, президент на Международната федерация за ски спорт (FIS) и член на МОК в интервю за швейцарския телевизионен канал SFR). Добавете, че идват 20 хиляди строители, а през града минават хиляди и хиляди тонове бетон, тежки камиони и техника, от които не само се съсипват улиците и всичко потъва в кал, но и се активизират свлачищата, а електроснабдяването и ВиК системата са на ръба на рухването. Накрая, за двете седмици на игрите през района преминават 1 милион участници и гости. И през цялото време наоколо има хиляди полицаи, доброволчески отряди за охрана и безброй бариери "заради повишената сигурност". За мащабите на България дори за София, която се канеше да кандидатства за олимпиада, това би било огромно предизвикателство. Това, че Русия е несравнимо по-голяма държана, не е успокоение.

За справянето с такова предизвикателство - или поне както се очаква да се справи една модерна страна през ХХI век - трябват по-солидни аргументи от това, че Сочи 2014 е най-големият имиджов контраудар на руския президент пред това, което пропагандата представя като най-големите врагове: САЩ, Запада, либералите, хомосексуалните. Трябват технически и човешки ресурс, бизнес умения, свобода и най-вече вяра в това, че Русия е достатъчно развита страна, за да намери специалисти, които просто да си свършат работата. Това, което направи Лондон преди две години с лятната олимпиада.

Реанимираният царски модел

"Искахме да е по-добре, както казваше Виктор Черномирдин, бившият руски премиер и председател на директорите на "Газпром", а стана както винаги."

Стана така, че заработи с пълна пара системата, култивирана от Кремъл през последните 15 години. Не става дума единствено за канализирането на всички поръчки и облаги към тесен кръг олигарси и приятели на президента. Става дума за реанимирането на царския модел, за укрепваната вертикала на властта и задушаването или обезсърчаването на свободната инициатива. За това, че всички чакат Царя да реши, което автоматично ги освобождава от инициативност и отговорност. Всъщност инициативност има, но тя цялата се излива в усилие да се сдобиеш с аудиенция при Царя - за да му се каже лично как наистина стоят нещата (той по презумпция е обграден от лоши хора, които филтрират информацията и се опитват да го манипулират) и с надежда да уреди проблема или да въздаде благо с един замах.

Пример е един от най-проблемните обекти - шанцата за ски скокове и пресцентър "Красная поляна". В началото на 2013 г. международните тестови състезания там се проведоха без трибуни, съдийска кула и път към обекта. Основният бенефициент по проекта - Ахмед Билалов, бе критикуван от Путин, моментално уволнен от поста вицепрезидент на олимпийския комитет за неспазване на графика и злоупотреба с кредити от Внешекономбанк. Билалов избяга от Русия в Германия, преди да му повдигнат обвинение. С дострояването се зае Сбербанк.

Къде е корупцията

Една от най-важните последици от личния ангажимент на Путин е, че когато Царя се е заел с един проект, той не може да не е добър, всички средства за реализирането му са оправдани, а всякакви съмнения за корупция изначално са разбити на пух и прах. На 16 януари 2014 г. вицепремиерът Дмитрий Козак заяви, цитиран от "Интерфакс", че "нецелево използване на средствата в резултат на проверки на Сметната палата и на финансовия надзор не е открито".

Петър Велики подхождал малко по-твърдо - като видял какво се върши на унилия бряг на Финския залив - злоупотреби, своеволно събиране на всякакви пари и такси от населението и "всякакви подобни измислици", той издал следната заповед: "Който дръзне да стори това, той жестоко ще бъде наказан по тялото, ще бъде лишен от цялото си имущество и права, изхвърлен от броя на добрите хора и наказан със смърт."

Споменатият Джанфранко Каспер, който е начело на световните ски от 1998 г. насам, изчисли в интервюто си, че са откраднати около 13 млрд. евро, но в Русия днес това било обичайно явление. Същият член на МОК каза пред SFR, че олимпиадата е PR проект на Путин. Преди няколко месеца Die Welt цитира думите му, че в Сочи има "около 10 хил. нерешени проблема", но неограничените финансови възможности на руския президент ще помогнат да се избегнат каквито и да било неуредици.

В свободните общества ангажиментът на държавата с големи спортни събития - дори от такъв мащаб като зимната олимпиада - е предимно дискретен. В Русия бе впрегната цялата държавна, административна и бизнес машина. Лично Путин, често в тандем с президента/премиера Дмитрий Медведев, инспектира безброй пъти обектите в Сочи. Състоянието на строителството му бе докладвано не от началника на съответния обект, а от някои от най-известните олигарси и най-богатите хора на страната. За положението със сигурността докладва началникът на контраразузнаването.

Санкт Владимирсбург или Влад сити

Така за Сочи се заговори като за Санкт Владимирсбург и Влад сити. Президентът, роден в Ленинград и направил първите си стъпки в политиката в Санкт Петербург, посвоему повтори в умален вид начинанието на Петър Велики.

Вярно, че Сочи не са гъмжащите от комари балтийски блата от 1703 г., но по същия начин черноморският град днес изглежда като символ на един стар руски имперски принцип. Руските царе, а след тях и болшевишките комисари са се стараели да защитят принадлежащите им обширни и неовладени земи, като издигат гранични градове-крепости. Санкт Петербург (в комбинация с Кронщад) е такъв бастион срещу току-що отвоювана територия от Швеция, нищо, че по-късно ще му дадат романтичното определение Северната Венеция. В същия смисъл Сочи може да се разглежда като авангардна крепост в основната война на Путин - тази със сепаратизма и ислямския екстремизъм в Кавказ, които са олицетворение на риска Москва да изгуби контрол над част от територията си и, не дай Боже, Руската федерация да се разпадне.

Разбира се, Петър Велики е започнал от Петропавловската крепост, а не от урбанистичен спортно-развлекателен комплекс. Но и в двата случая става дума за декори, за фасада, пред която се разиграва лъскав театър и зад която се крият кошмарите на Русия. "Целта на олимпиадата е да представи Путин като международен играч, да отклони вниманието от вътрешните проблеми. Те целят освен това да отговорят на неговите амбиции и комплекси", каза Лилия Шевцова от московския офис на Carnegie Endowment for International Peace.

А тази фасада наистина е скъпа. В края на 2013 г. вицепремиерът Козак отчете, че общите официални разходи за олимпиадата са надхвърлили 1.5 трилиона рубли (около 50 млрд. долара), от които 600 млрд рубли са от федералния бюджет, а останалото идвало от държавни компании, кредити на държавната Внешекономбанк (ВЕБ) и частни инвеститори. Същите тези частни инвеститори (с изключение на "Газпром"), които бяха привлечени, за да се демонстрира, че Сочи 2014 е в значителна степен частен проект, приплакаха преди година на правителството, ако може да им уреди облекчения и преструктуриране по заемите или да изкупи олимпийските обекти, защото никога няма да си върнат кредитите. Става дума за имена като "Интерроса", "Базел", Сбербанк, "Ренова", "Итера". От отпуснатите от ВЕБ 20 олимпийски кредита за 240 млрд. рубли проблемни се оказаха 9 на стойност 190 млрд. рубли. През декември на заседание при премиера Медведев на инвеститорите бе позволено да не ги обслужват до 2016 г.

Надеждата е, че две години след олимпиадата ще е ясно как ще се развива Сочи, ще се пълнят ли хотелите, ще се увеличат ли туристите, ще помогне ли провеждането там на срещата на върха на Г-8 през лятото на 2014 г. и евентуално на кръг от Формула 1 през есента. Официално плановете са след олимпиадата в Сочи да има четири планински курорта за 42 хил. туристи. По прогнозата на кметството на града в района ще има 55 хил. хотелски стаи, което е повече, отколкото в Москва (41 300).

Сама по себе си тази инфраструктура не върши никаква работа без развиване на услугите или, съвсем по руски, натоварването й с централно пренасочване на големи събития към района. Държавният интерес, включително личният на Путин, изглежда значителен след направените разходи.

За 363 олимпийски обекта и минималната инфраструктура за функционирането им са отишли 214 млрд. рубли (под 99 млрд. от тях са бюджетни), а всичко останало били разходи за строителство на пътища и жп линии, хотели и т.н. Федералната програма "Развиване на Сочи като планински курорт (2006 - 2014г.)" предвиждаше 314 млрд. рубли за бъдещата зимна олимпийска столица. Петкратното увеличаване на разходите се обяснява с добавянето на такива инфраструктурни проекти като 50-километровият пробив за автомобилен и жп транспорт Адлер - Красная поляна, погълнал повече средства, отколкото олимпийското градче. Още през 2009 г. в доклада "Сочи и олимпиадата" на Борис Немцов и Владимир Милов беше изчислено, че това ще се окаже най-скъпият подобен обект в света - средно по 140 милиона долара за всеки километър от комплекса от мостове, естакади и тунели.

Протестите в Русия на фона на тези факти, обаче са малко. Андерс Аслунд, старши сътрудник в Peterson Institute for International Economics и един от големите познавачи на прехода в Русия, обяснява, че това е логично. "Половината пари в руския бюджет идват от петрола и газа. Руснаците просто не ги чувстват като свои пари, дадени от техните данъци. Така че дори да има корупция, за тях, тя е с чужди пари и те мислят, че това не ги засяга", обяснява за "Капитал" Аслунд.

Един затворен град

Но към какво води този път?

"Сочи се промени, каквото и да ни казват", заяви премиерът Дмитрий Медведев. Според него градът е станал благоустроен, по-удобен за живот, сдобил се е с нов архитектурен облик.

Репортажите на руски журналисти от медии като "Новое время", "Новые известия", "Комерсант", "Ведомости" или радио "Ехото на Москва" рисуват съвсем различна картина. В нея местните жители описват нещо, което наричат димна завеса. Тя е съставена от наглед популярни мерки като замразяване на цените на стоки, услуги и транспорт в Краснодарския край за времето на олимпийските и параолимпийските игри и избягване на задръстваният чрез специален режим да достъп в района.

Но после следват истории за принудително изселени 2000 семейства, нелегално изхвърляне на отпадъци в близката река, позвънявания през август от офицери от контраразузнаването с предупреждение, ако някой е дал под наем жилище, да го освободи от наемателя, защото трябва да останат само хора с местно жителство. На въпрос на какво основание се отговаря "информацията не се разгласява, това всичкото идва отгоре" и се добавя, че за олимпиадата в Москва така е било. През септември бе съобщено, че предприятия, разположени по ключови трасета в града, няма да работят от януари до април без компенсация за служителите. В съседните села населението било посъветвано да не пали печките, защото щяло да се задими над олимпийските обекти, пък и не било много по европейски гостите да видят, че се отопляват на дърва. Училища и университети в района заработиха седмица по-рано от обичайното, защото по време на олимпиадата няма да отварят врати две седмици.

През октомври Александър Колесниченко от "Новые известия" описа посещението си на фестивал на Съюза на журналистите в Сочи, започващо с думите: "След това няма да почивам там най-малко няколко години. Удивително е, че все още смятат Сочи за курорт." Репортажът му е изпълнен с разкази за магистрали, свършващи в тесни улици, за повсеместни задръствания, опашки на летището, в хотелите и по лифтовете, за шокиращи цени далеч преди игрите (бутилка вода - 4.3 евро, малка водка - 11 евро, малък коняк - поне 25 евро, закуска на крайбрежната улица - 43 евро), с лека ръка добавени по 2 звезди към категорията на хотелите (четиризвезден с толкова тясна стая за двама, че ако опънеш чадър да съхне, няма как да минеш), а имотите излизат по-скъпи и от московските (над 320 000 евро за 80 кв.м тристаен апартамент).

И бариери, безброй бариери и проверки. Пълно е с полиция, която спира хора около хотелите, записва им паспортните данни и ги кара да подписват някаква декларация, че са предупредени за отговорността си при нарушаване на адресната регистрация и тероризъм. Един от полицаите дори се оплакал на журналиста, че имат спусната "надница" от 50 такива регистрации на ден.

Къде са доброволците

Операцията за сигурност изкара казаци по улиците на Сочи, но още не се виждат доброволците - онази прочута армия от хора на всякаква възраст, с която се прочу Лондон. В британската столица те се обучаваха на място седмици преди олимпиадата и познаваха идеално обектите и района си, за да упътят всеки нуждаещ се. В Русия доброволците се обучават "на сухо" в 17 пункта в цялата страна - от Владивосток до Москва. Що се отнася до мотивацията им изданието Publicpost.ru разказа следната история, от която човек се чуди дали те се канят да бъдат доброволци, зрители или запалянковци: "Съпрузите Рантик и Елена Фудаеви пристигат от град Волжск в република Марий-Ел, за да работят на параолимпийските игри. Те се жалват, че в родния им град няма никакви развлечения, даже кино. В Сочи се надяват да се разхождат, да ходят по магазини и на кино. "Отначало помислих какво мога правя, но ми казаха, че са нужни хора там. Първо се боях от трудностите, но в действителност състезанията на спортисти в инвалидни колички те зареждат позитивно. На тях им е много по-трудно, отколкото на обикновените спортисти."

На този фон човек се сеща за две неща. Първото е онова прочуто четиристишие на Фьодор Тютчев, написано през 1866 г. - 150 години след Петър Велики и също толкова години преди Владимир Путин: "Русия не можеш да я разбереш с ум, не можеш да я измериш с общ аршин, тя си има особен статут - в Русия може само да се вярва." Само че самите руснаци не вярват в олимпиадата си - допитване от 2013г. на "Левада център" показа, че само 22% смятат, че разходите за нея са ефективни. Всеки пети (19%) директно каза, че всичко просто се краде, 11% - че разходите са неефективни, а 35% - че са с ниска ефективност. Социолози от фонда "Обществено мнение" установиха през 2012 г., че само 16% от анкетираните казват, че доходите им биха позволили да посетят олимпиадата, а мнозинството я смятат за чужд празник.

Второто, за което се сеща човек, е, че се задава Мондиал 2018, който отново ще е чужд празник Made in Russia.

Автор: Петър Карабоев, Капитал