Софийският регионализъм срещу България

София е като друг свят, нямащ нищо общо с останалите региони на България. Голяма част от страната ни, особено Северозападна България (най-бедният район на Европа), Лудогорието, Добруджа, Странджанско и т.н. наподобяват лунен пейзаж. Там всичко е оставено на милостта на природата, намаляват хората, предприятията загиват, на места няма вода за пиене (Омуртаг). Според НСИ преките чуждестранни инвестиции към края на 2012 г. в София са 11,6 милиарда евро, а в Монтана са 25 милиона евро, това е 456 пъти по-малко, а живеещите в Монтана са само 30 пъти по-малко от тези в София.

По оценка на Центъра за демографска политика 89% от държавния бюджет в областта на регионалното развитие са за Южна България, включваща София, а за цяла Северна България остават едва 11%. Несъразмерно голяма част от бюджетните средства и от европейските пари се насочват предимно към София. Според данните на националната статистика доходите на хората в столицата, както и темпът на тяхното нарастване, са доста по-високи в сравнение с останалите региони на България.

Средната работна заплата на софиянци е 1077 лв.

а в Силистра получават средно по 498 лв. - това са официалните данни на НСИ. В София например заплатата на една продавачка може да стигне 1000 лв. (в моловете), докато в малките селища се заработват най-много 250-300 лв. Ако имаме предвид средногодишния процент на увеличение на доходите, който за София е няколко пъти по-висок, и ако тенденцията се запази, след 20 години жителите на всички градове в България ще получават няколко пъти по-малки доходи от тези на софиянци.

Средната годишна заплата на столичани (12 980 лв.) без многобройните бонуси, някои от които са десетки хиляди левове, е 5,17 пъти по-голяма от годишната пенсия на средния български пенсионер. Някои бюджетни заплати в София се увеличават например с 10%. Това прави стотици левове месечно увеличение, а пенсиите не са индексирани от години. По официални данни 58% от семействата в София имат поне един член на бюджетна заплата. Може да не са големи, но поне са сигурни. В обществения сектор работят 440 000 чиновници, голяма част от които са в София. Само в държавното управление (в министерствата) получават заплати 116 400 софиянци. Всяка година, пак според НСИ,

хората на бюджетна ясла нарастват

с хиляди, за последната година с нови 14 400 души, вместо да се съкращават. Освен това заплатите на тези хора, макар и с малко, но нарастват. Само за една година увеличението на бюджетните заплати е почти два пъти по-голямо в сравнение с нарастването на заплатите в частния сектор. В бъдеще огромната и безнадеждна пропаст между бедните българи от цялата страна и софиянци ще е няколко пъти по-голяма. Вярно е, че в столицата живее почти 1/3 от населението на страната, както и че там е управлението на държавата. Всички тези данни, които съобщавам, не са с лошо чувство към софиянци, а за да покажа, че в провинцията животът тече по съвсем различен начин. България наистина е разделена на две - на София и останалите.

Във всички региони на България безработицата е драстично по-голяма в сравнение със столицата. Във Видин например тя е 2,39 пъти по-голяма, а в целия Североизточен район тя е 252% спрямо безработицата в София.

Смъртността при жителите на столицата по данни на НСИ е 11,8 промила (при 14,3 промила средно за България), а смъртността на север от София е 21,4 промила - два пъти по-голяма. Детската смъртност в София е 4,4 промила, а в Разград например е 21,1 промила, т.е. тя е 4,8 пъти по-голяма в сравнение със София. При момченцата в Разградския край смъртността е най-високата в България - 30,6 промила (!), т.е. там умират 33 от всеки 1000 момченца.

Има още факти и те са още по-стряскащи. Пак според НСИ годишно заболелите и починалите от болести на органи на кръвообращението български граждани (мъже), живеещи в Северозападна България - 1336 на 100 000 души - са с 57% (!) повече от живеещите в Югозападния район със София. Излиза, че на всеки един от 100 000 починали по тази причина от региона на софиянци се падат повече от двама починали от региона, в който е Монтана. Така стоят нещата и по отношение на раковите заболявания, мозъчносъдовите болести и т.н.

Всичко това прилича на проява на пристрастеност

само съм интересите на дадени региони - на столицата и отчасти на нейните фаворити (Бургас, Правец, Банско и др.) - за сметка на интересите, благоденствието, здравето и живота на хората в другите български региони. Тази практика е известна като регионализъм. Той неусетно обрича на мизерно съществуване, на болести и ранна смърт (поради недостатъчно или лошо здравеопазване, липса на аптеки, недостиг на средства за лекарства, мизерия, безработица, глад, депресия и др.) огромно множество български граждани.

В София се строи метро, строят се зали, центрове, молове, свръхлуксозни сгради, увеселителни паркове, ще има нов национален стадион и др. Във всичко това няма лошо, прекрасно е! То се ползва не само от столичани, но и от гостите им. В същото време инфраструктурата в почти всички провинциални градове и села е плачевна и опасна. Нима там не живеят български граждани? Нима не трябва да се ремонтират и пътищата там?

Хиперцентрализмът и регионалното малтретиране са свързани с растяща икономическа престъпност и корупция. Това може да са силни думи, но е самата истина. Не е ли точно това причината за

масовото емигриране на младите българи

зад граница (според ЦРУ 2,4 промила годишно - 22 000 души). Причина е и за това, за което всички политици си затварят очите - за демографската катастрофа на България, която според проучване на Световната банка през 2050 г. ще има около 4 млн. жители при неизвестно каква етническа структура, вероятно 3:1 в полза на циганския етнос.

НСИ е изчислил, че населението на Северна България намалява седем пъти по-бързо в сравнение с Южна България, където е и София. Това как ви звучи? Всички в България знаят и говорят за едни 3,5 млрд. лв., които всяка година се крадат от обществото ни чрез различни форми на контрабанда, източване на ДДС, разни корупционни схеми („Белене", „Цигов чарк", магистралите и др.).

Знаем и за откраднатите 32 милиарда лева национално богатство (според различни анализатори) по време на прехода. Тези пари са в София, не са в провинцията.

Регионализмът всъщност е съвкупност от престъпления и нарушения. Те трябва да бъдат час по-скоро спрени и наказани с цялата строгост на българските и европейските закони. Това е единствената алтернатива за съществуването на и без това най-бързо намаляващата в света, най-болна, най-бедна и нещастна българска нация. Констатацията не е моя, тя е световна.

Коментар на проф. Петър Иванов, зам.-председател на Центъра за демографска политика, за "Преса"