Софийската пожарна служба навършва 140 години

Стефан

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! Малко история: В периода на възстановяване и изграждане на Третата българска държава се създава и организираната пожарна охрана. Тя възниква като особена специализирана служба за охрана на имуществото на хората от пожари, а в последствие и да оказва помощ при бедствия и аварии. Цялостната дейност на новите административни органи се ръководи от временните правила за военно полицейските, административните и съдебните органи, съставени и утвърдени от руските компетентни власти. Голяма заслуга за осъществяването на тази дейност има създадената “Канцелария за гражданско управление на свободните зад Дунава земи” под ръководството на княз Владимир Черкаски, а в последствие и от княз Александър Дондуков – Корсаков. Временното руско управление разширява и укрепва изградените административни, съдебни и други служби, каквато е и пожарната охрана. През този период се създават първите организационни структури на пожарната охрана – пожарните команди. В административно отношение те са подчинени на общинското ръководство, но с действията си те са длъжни с всички средства и възможности да прекратяват и да гасят възникналите пожари, да охраняват обществената и личната собственост. Тази цел дава основание и предпоставка пожарните команди да бъдат подчинени на полицейските органи в случай на пожар, което се потвърждава от направеният преглед на документите . Първият документ имащ отношение към пожарната охрана е от 03.06.1877г. и носи названието “Инструкция за учредяване на военно полицейско управление в заетия от войските край”. Независимо, че този документ засяга основно устройството на полицейската служба в българските земи, той дава правото на назначените от канцеларията на главнокомандващия - окръжни началници и полицмейстери в по-големите градове да организират пожарната им охрана. С “Наредба за гражданското управление в санджаците и окръзите на българския край”, приета на 07.07.1877 г., в глава IV съобразно числеността на жителите в големите градове или по други причини, полицейското управление в тях се повелява на особен градоначалник наричан “полицмейстер” имащ права или е с права, предоставени му при назначението от главнокомандващия . Първият “полицмейстер” назначен на София е капитанът от гвардията Скугуревски . През този период София е образувана от около 20 махали. Къщите в тях според преброяването са 3106 броя. Жителите са общо около 12000, от които 4881 евреи, 3325 цигани и около 4000 българи. Градът е бил заграден от голям хендек /ров/. Имало е само няколко основни пътища: Нишкият, Ломският, Орханииският и Кюстендилският. Имало е около 150 джамии и няколко специализирани пазари: Житен, Конски и Говежди . Тази смесица от къщи и джамии се е охранявала при възникнал пожар от “тулумбаджийската тайфа”, която се е състояла от 50-60 човека /доброволци/, предимно евреи и цигани, тъй като те са представлявали по-голямото съсловие от жителите на София . Тулумбаджиите си избирали един от тях, който да ги ръководи. За такъв бил избран евреин с прякор, наричан Селяниклията. За своята дейност тези пожарникари не получавали възнаграждение от държавата, поради което те не се ръководели и подчинявали, така както се подчиняват държавните служители жандарми. Полицмейстер Скугуревски взел под свое управление тази “тулумбаджийска тайфа” на София. На основание на предоставените им правомощия, полицмейстерът на София – к-н Скугуревски решава да създаде пожарна команда от служители, на които да се заплаща. Той заповядал на своите пристави да изберат един от своите старши жандарми, който да е “подходящ за пожарна служба”. Приставите избрали за такъв, старши жандарм Захари Коритаров. На 1.10.1878 г. той е назначен за /брантмейстер/ - началник на пожарната команда . Тази длъжност Захари Коритаров изпълнявал до 1.05.1880г., когато бил заместен от П. Пирашков.

14.07.2018 11:27:25