Борис Цветков, БСП: Жителите на София трябва реално да бъдат въвлечени в процеса на взимане на решения

/КРОСС/ Борис Цветков, общински съветник от БСП в СОС, в интервю за радио „Фокус".

През последната седмица софиянци от различни квартали протестираха срещу лошата инфраструктура и новото строителство. Загрижеността от новото строителство в столицата е предизвикана от факта, че могат да изникнат 5 небостъргача - един на Цариградско шосе, два на бул. „Черни връх", и още два на столичния булевард „България". За всички тях вече има разрешение от Столична община, но за една част липсва одобрение от жителите на София. Намеренията за грандиозното строителство вече предизвикаха такова недоволство, че се стигна до положението, Народното събрание да вземе решение дали да има високи сгради в София, доколко и къде. Жителите на квартал „Лозенец" се събраха, за да изразят тази седмица недоволството си срещу изграждането на 100-метров небостъргач. В „Манастирски ливади", обаче, недоволството е друго. Там са недоволни от липсата на благоустрояване на района. Известно е, че кварталът е познат като един от луксозните в столицата, оказва се, че в него няма инфраструктура. Общинският съветник Борис Цветков коментира: протестите в София от последната седмица, нерешените проблеми на столицата, и по-важното - ще се търсят ли възможности как те да се решат.

- Недоволството накъде насочва общинските съветници?

- Хубаво е, че гражданите все повече се опитват да си защитят правата и жизненото пространство, както е на повечето места, и да накарат избраните от тях кметове, мнозинство в Общинския съвет, администрация най-накрая да започне да им отстоява интересите. София в последните 20 и няколко години е в дълг към гражданите, защото изначално общината не се вслушва в исканията на хората. Какъв пример ще дам? Малки общини близо до София и далеч от София по важни за хората въпроси поискаха с подписки, инициативи местни референдуми, и такива се проведоха - на 20-30 км от София има една такава община Горна Малина, където хората се вдигнаха с подписка и спряха кариера, която щеше да им влоши жизненото пространство и да им замърси околната среда. В Кюстендил, в морските общини - най-различни общини правиха своите референдуми. В София, не само, че самата община не инициира такива референдуми, а 3-4 пъти, когато граждани с десетки хиляди подписи поискахме съответни референдуми, най-безцеремонно беше отхвърлено предложението. Припомням - 6 хиляди граждани на Район „Искър", това са жк „Дружба 1" и жк „Дружба 2" поискаха мораториум за презастрояването. Логиката беше - вече са изградени два жилищни комплекса, добре планирани и напълно изградени, в смисъл, какво значи добре планирани - изчислено е на колко хиляди жители се полага една детска градина, една поликлиника, паркоместа, зони за отдих като зелени площи и т.н. И ние не сме против по принцип строителството, но то да не бъде между два вече изградени блока в зелената зона и в детската или спортната площадка, т.е. на тях между двата блока да възниква следващ блок. Защото единственият печеливш е фирмата, която набързо го строи и го продава, дори купилите апартаменти в тези нови блокове на презастроен квартал, и те са жертви. Защото и техните деца няма къде да бъдат в детски ясли и градини, и техните автомобили няма къде да бъдат паркирани във вече препълненото пространство, и инженерните мрежи не могат да поемат натоварването и има за съжаление различни режими - изключвания аварийни на ток, на вода и т.н. В „Дружба 2" особено са много чести и на тока, и на водата проблемите. Видяхте какво стана и с авариите на „Топлофикация". Тоест, на „Дружба" се отхвърли искането за референдум, на „Младост" 15-16 хиляди граждани поискаха референдум, още се борят в съда. Оказа се, че там с някакви апаратни хватки са редуцирани и заради 500-600 души не става. Вместо да се види от Общинския съвет мнозинството, та дори и чисто формално да не достигат 500 души - примерно, трябвало да са 9 хиляди, а те са 8 500, ти да оцениш не 500 които не достигат, а 8 500, които са абсолютно редовни подписи с ЕГН и т.н., че са достатъчна маса от хора, които искат да си защитят интересите и да се отчете тяхното мнение. В другите квартали, където бяха протестите, вие казахте във въвеждащите думи, че закон ще се гледа сега - малко след дъжд - качулка, но и този закон, който, ако бъде приет в момента, както е внесен, той няма да спре тези 5, а те са още около десетина такива случаи.

- Небостъргачи ли?

- Да.

- Момент, г-н Цветков, казвате ни нещо много важно. Говорите, ако правилно съм разбрала, че в проектна готовност са 15 небостъргача?

- Да. И въпросът е, че законът предвижда за такива, които нямат разрешение за строеж, и тепърва някой ще иска да си го построи, за да направи голяма печалба, независимо на каква цена и колко ще затрудни околните граждани, ще наруши и изгледа към Витоша и т.н. За съжаление, голяма част от тези, които са започвали вече, имат разрешение за строеж, те ще си се довършат. Такива са и на „Гарант и ко" за случая, знаете там си отиде зам.-кмет на района, главен архитект на района, защото без да се съобрази с гражданите, даже без да се съобрази и с кметицата, която е избрана на предсрочни избори точно по такъв проблем с презастрояването, архитектът подписва и на другия ден излиза в 2-месечен отпуск. После беше уволнен, но какво от това? Те вече имат разрешение за строеж за огромни кули в „Младост", които не знам дали вие специално, но със сигурност ваши слушатели са пътували и живеят в „Младост", там и сега е ад да минеш през „Александър Малинов". А когато на този „Александър Малинов" направиш 3 плюс още 3 кули, небостъргачи - това е в центъра на „Младост", без да си изградил новата връзка между „Копенхаген" и „Младост" - ние сме си изградили частта от „Дружба" до "Цариградско шосе", но от "Цариградско шосе" до „Младост" трасето е вече компрометирано - имаше план там да има трамвай, хората с градски транспорт, не всеки сам с колата си да се движи в София и връзка между двата квартала, тоест, там дори да бъдат приети, които като цяло ще затрудни новите инвеститори да направят поразии, но старите вече няколко разрешени небостъргачи, за съжаление, не се предвижда да не се построят. Освен, ако хората - вие като медия, ние, като съветници, които сме против това презастрояване и това отнемане на зелени площи и жизнено пространство, влошаване на транспортното обслужване, дори загрозяване на изгледа към Витоша, не го спрем с общи усилия на гражданите, включително с тези протести. Вие сте свидетели на едно - хората се вдигнаха преди 2-3 години в София, в големите градове, и защитиха като богатство на България дюните, където примерно обикновените граждани прекарват седмица, максимум 2-3 в годината. В тези пространства около нашите блокове, в нашите домове, ние сме 300 и няколко дена в годината. Там се прибираме след работа, там растат децата ни, там възрастните ни родители се разхождат около блока, и не е все едно в какво пространство ние живеем, работим, почиваме и т.н. И последният протест, който вие споменахте в „Манастирски ливади" - „Изток", където между другото живее и г-жа Фандъкова като новодомец, но там какво е - на вид луксозни блокове, тоест, ново строителство, сигурно вън и вътре е хубаво като обстановка, като интериор, обаче как се стига до там? Няма градски транспорт вътре в самия квартал. Тоест, ти трябва да минеш около половин километър по едни сокаци, все едно си в стария Пловдив, криви улици, постоянно задръствания от коли, две коли не могат да се разминат, никакви дървета няма, никакви тротоари, и всяка седмица някой нов решава да си прегради пътя, за да си строи поредния блок. Това бяха зелени площи за един клин, който трябваше да вкарва преди време по плана „Мусман" свеж въздух от Витоша към центъра - на няколко места има такива 3 зелени клина. Понеже там на практика не беше построено, частният интерес искаше от реституираните в реални граници земи, да направи без да е готова канализацията, без да има до там градски транспорт, в целия квартал няма предвидена детска градина. И всичките тези хора, нали се сещате какво става? В колата, в задръстването и детето се кара на 2,3, 5 километра в най-близкото училище или детска градина. Вечер също. Отива се с колата, взима се детето от градината, за да се докара до луксозния апартамент. Но, пак ви казвам, без канализация, още има циментови и други бази там да не казвам имената на фирмите. Продължават да цапат, шумят и така нататък. И млади и интелигентни хора, които са спечелили пари през последните години като чиновници, като предприемачи и са решили да си купят хубав апартамент, но го вземат без никаква инфраструктура.

- Г-н Цветков, какво може да се направи в тази ситуация? Тя не е от вчера, дори не е от година-две. Това са с години трупани проблеми.

- Да. Трябва да се защити обществения интерес.

- Как?

- Значи. От обществото. С неправилното приемане на този закон от дясното мнозинство преди години за реституция в реални граници, се оказа, че теренът в Южния парк - 300 декара - цялата горна част на парка я върнаха в малки и по-големи парчета. Някъде има върнати междублокови пространства, дори имаме парадокси в „Дружба", под детска градина е върната земя. Някъде по стадион „Раковски" има реституция. Това сама общината не може да го направи, защото нито има необходимият поземлен фонд, за който да каже: "Вижте, г-жа, вие имате реституирани един декар в Южния парк, там няма как да строите, ние не можем да ви го отчуждим, нямаме наведнъж толкова много средства в бюджета. Нямаме друго наблизо парче общинска земя, което да ви го разменим или да ви обезщетим". Затова трябва да се направи нещо като фонд с участието на общината, държавата, която с това решение за тази реституция ни е нанесла този проблем, за да може поетапно да се разреши. Поставят се приоритетно - първо проблемите, които са с най-голям обществен интерес, тоест земите, върнати в такива части от паркове - Борисовата градина примерно, в Южен парк, в Западен парк и така нататък. На второ място - такива терени, които са необходими за обществена инфраструктура - за метростанции, за трасе на метрото, за автобусен транспорт. Примерно там в „Манастирски ливади", ако се направи транспортът да влиза в квартала, трябва да се отчужди някъде половин-един декар, за да може да има обръщало на последната му спирка, примерно. Така че, поставят се приоритетно въпросите. На последно място идват и многото реституции в междублокови пространства, защото случва се примерно в квартал със 100 блока - 60 градинки от тях имат такава реституция, 40 нямат, и те са също важни за отделния човек, но са толкова много, че няма как утопично да се мисли, че веднага ще се обезщетят. В този фонд се акумулират нужните средства от бюджета и поетапно се знае - първата година се отчуждават най-приоритетно такива реституции и други попаднали частни имоти в парковете, за да можем да сме спокойни. Защото примерно сега, като задам въпроса на г-жа Фандъкова защо в тази част на Южния парк не се обезпаразитява, не се ремонтира осветлението, пейките са изпочупени, тя казва : „Ами, това е частна собственост. Как така публични средства ще ги давам на еди кой си, защото имотът е частен?" Това не може да стои така. Там да стане някакъв инцидент или нещо друго с деца с възрастни хора, с жени, защото някой е оставил занемарено и безстопанствено. Затова. Това е единият проблем. Вторият проблем е гражданите реално да бъдат въвлечени в процеса на взимане на решения. Столична община, Столичният общински съвет е единственият съвет в България, в който гражданите не могат да участват на заседание. В малки общини, дори, ако искате, идете във Виена, в Брюксел и така нататък в света - навсякъде заседанията са отворени, човекът може да присъства и, ако е подал съответната заявка по съответния ред, няколко минути по даден въпрос може да му се даде думата. В София, слава Богу, на комисиите могат да присъстват гражданите, но на сесиите не могат. И затова се случва следния парадокс - хиляди хора са се подписали срещу даден небостъргач или за решаване на някакъв общински проблем. Единственият начин да изразят мнението си не е по каналния ред през съответния кмет. Няма и не работят обществени съвети в дадените райони, а трябва да се спре някъде движението, да се поканят журналистите, половин-един час трябва да се създаде неудобство на околните граждани, за да ги забележи някой. Това не е нормална ситуация. Ние като Общински съвет няколко пъти като съветници от БСП сме поставяли въпроса за възстановяване на законовото положение - гражданите да могат да участват в заседания. За съжаление, докладът ни беше отхвърлен с аргумента, че няма какво да научим от тях, залата била малка и всякакви такива обяснения, но ще се наложи просто събуждането на гражданското общество - желанието на хората след като плащат данъци, да получават съответното внимание, решаване на проблемите и разбиране от общинските власти ще принуди рано или късно - аз съм оптимист, ще принуди управляващите в София да се съобразяват, защото сега какво се оказа? Последно се дадоха още няколко разрешения за небостъргачи, знаейки, че се вкарва закон, който ще забрани оттук нататък това да се прави толкова лесно.