НАСА приключи ерата на космическите совалки

За официална дата по работата по проекта за създаване на космически кораб за многократно използване тип космическа совалка се счита 5 януари 1972 г., когато американския президент Р. Никсън утвърждава програмата на НАСА, съгласувана с Министерството на отбраната. По мнение на военните специалисти космическата совалка трябва да извърши качествен скок в областта за използване на космоса за военни цели - като средство за извеждане на военни спътници на орбита около Земята и осигуряване на техническо обслужване на техниката на околоземна орбита, включително ремонт или унищожаване на повредена техника и изпитания на експериментални оръжия в космоса.
Космическата совалка „Дискавъри" е третата космическа совалка от програмата „Спейс Шатъл". След катастрофите с Чалънджър и Колумбия, тя остава най-старата совалка във флотилията. Тя е и първата совалка, която е официално извадена от употреба. Дискавъри има и най-много полети - 39, от които 13 до МКС и 1 до Мир. Първия си полет тя извърши на 30 август 1984 г. Най-старата американска совалка бе изстреляна на 24 февруари, в четвъртък, от космическия център "Кенеди" във Флорида. На 26 февруари тя се скачи с МКС. Операцията бе ръководена лично от командира на "Дискавъри" - от 50-годишния полковник от военновъздушните сили на САЩ Стивън Линдзи.
Сред най-известните мисии на „Дискавъри" е извеждането в орбита на телескопа Хъбъл.

На служба през 30-те години на програмата са били 5 совалки, като две от тях приключиха мисиите си с фатален край На 28 януари 1986 г. милиони телевизионни зрители, очакващи изстрелването на совалката Чалънджър, станаха свидетели на трагедия. Чалънджър избухна малко преди втората минута от полета, погубвайки целия седем членен екипаж. След проведеното разследване за причините, довели до тази катастрофа, се оказва, че обвивката между две от секциите на ракетните двигатели е била повредена, предизвиквайки изпускане на газ, който избухва и причинява експлозията.
Друга катастрофа с космическа совалка стана на 1 февруари 2003. При навлизане в плътните слоеве на атмосферата на височина около 63 километра се разруши и изгоря совалката Колумбия със 7-членен екипаж на борда. Всяка от 135-те мисии на совалки е на стойност $ 450 милиона.
Когато е в орбита около Земята, всяка совалка се движи със скорост от 28 хиляди километра в час. Това позволява на астронавтите да виждат по един изгрев и залез на всеки 45 минути.

При своите полети, всички совалки са изминали общо 826.7 милиона километра. Това е малко повече от разстоянието между Земята и Юпитер. Всяка една от совалките, с изключение на Challenger, поотделно е изминала разстояние, което е по-голямо от това между Земята и Слънцето.

Космическите совалки не са просто транспортни кораби. Те са и изключително усъвършенствани лаборатории. В тях има специални модули, където са извършени множество експерименти от сферата на физиката, астрономията, биологията и други области на науката. Първият експеримент е проведен през далечната 1983 година на борда на Challenger.

Най-тежката совалка от флота на NASA беше Columbia. Тя е тежала колкото 13 африкански слона или 80 700 килограма. Голямото й тегло се е дължало на факта, че тя е създадена първа и учените не са избрали най-леките възможни материали за направата й.

Официалното име на програмата на совалките е Space Transportation System (STS). Затова всяка мисия на совалка в космоса се обозначава с абревиатурата STS, последвана от други цифри и букви.

/ВН/