Кой и как определя успешната терапия на пациентите в България?

/КРОСС/ Първи съвместен конгрес на Съюза на българските медицински специалисти и Българския лекарски съюз се проведе на 30 ноември в Аудиторния център на пловдивския Медицински университет. Част от събитието бе панел на тема „Успешната терапия - кой и как я определя? Докъде се простират регулациите и откъде започва медицината?", сред основните цели на който бе очертаването на възможностите за сътрудничество между институциите в сферата на здравеопазването, организациите на медицинските специалисти, пациентските организации, индустрията и цялото общество по отношение на споразуменията за контрол  върху бюджетното въздействие на лечението, оценката на здравните технологии, фармакотерапевтичните ръководства, критериите за предписване и отпускане на лекарствените продукти. Председателят на СБМС проф. Васил Хаджидеков очерта основните задачи пред дружествата, сред които единодействие на съсловните организации и медицинските специалисти, промоция на добрата медицинска практика и изготвяне непрекъснато обновяващи се професионални стандарти и ръководства. Разходът на средства в здравеопазването се контролира от институциите, а тълкуването на всеки отделен клиничен казус е ангажимент на специалистите, подчерта проф.  Хаджидеков.Според него, общественото представяне и налагане на медицинските специалисти с експертиза, знания и капацитет, така че българските пациенти да получат най-добрата възможна терапия, е основна задача на СБМС през следващата година.Като „грешка на растежа"  определи смесването на понятията „добра клинична практика" и „медицински стандарти" председателят на Съюза на учените в България акад. Дамян Дамянов. Медицинските стандарти са административен документ, касаещ оперативното функциониране на сектора, а добрата клинична практика е практическото указание за лечение на дадено състояние, за постигане на положителен резултат, посочи той.Почетният председател на СБМС проф. Тодор Попов представи ръководствата за добра клинична практика при респираторните заболявания и тяхното развитие през годините, както и взаимодействието между Българското дружество по алергология и останалите медицински дружества, имащи допирни точки с тази терапевтична област. „Този конгрес е първата стъпка към сближаване между медицинските специалисти, институциите и обществото, защото ако това не се случи, ще наблюдаваме тотален разпад на системата на здравеопазване, от който пациентите ще страдат най-много. Ние сме длъжни да спазваме принципа за еднакво качество на медицинското обслужване в цяла Европа и го правим",  подчерта той. В рамките на дискусията участниците се обединиха около схващането, че институциите в сферата на здравеопазването са ангажирани с разпределението на финансовите средства и определянето на политики, които да подобрят състоянието на сектора, а не с определяне терапията на пациентите, което е ангажимент на медицинските специалисти. Според пациентите, в момента Националната здравноосигурителна каса се опитва да определя лечението на българския пациент, което е нередно, защото и по закон тя няма тази функция.