Защо договорът за свободна търговия между ЕС и САЩ е най-строго пазената тайна

/КРОСС/На 11-ти октомври 2014 ще се проведе европейски ден на протеста срещу Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС (TTIP), Икономическото и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА) и корпоративните инициативи за „свободна търговия".

Инициатор е гражданска мрежа ‘Seattle to Brussels Network - Taking Action Against Corporate Globalisation', която се състои от 75 неправителствени организации от 19 европейски държави.

Денят на действие цели да направи нашето несъгласие публично видимо по улиците на Европа. Ние ще изнесем дебата за тези политики на обществената арена, до която Европейската комисия и европейските правителства се опитват да не го допуснат. И ще обявим нашите алтернативи за друга икономическа политика.

Ще излезем на улицата в знак на солидарност с граждани и групи от цял ​​свят, които споделят нашите опасения за околната среда, демокрацията, човешките и социални права. TTIP/CETA/TiSA ще бъдат спрени от енергията, която гражданите на Европа, Канада и САЩ ще вложат, за да бъдат чути гласовете им, пише в призива, който у нас разпространи Солидарна България. 

Защо договорът за свободна търговия между ЕС и САЩ е най-строго пазената тайна,

обяснява пък infobalkani.wordpress.com:

Експертката по въпросите на търговията Лори Уолък от организацията за защита правата на потребителите Public Citizen се отправя към трибуната в аудитория 405 на университета „Джордж Вашингтон", недалеч от Белия дом. Уолък разполага само с 10 минути, както и всички останали докладчици. Публиката с часове наред слуша представители на всевъзможни лобистки групи, защото запознаването с различните гледни точки е задължителна част от процедурата. Но когато Лори Уолък започва да говори, всички притихват.

Дамата с харвардска диплома на юрист е сред ключовите фигури по въпросите на търговията.

През 1999 г. именно тя съумя да провали преговорите на Световната търговска организация (СТО) в Сиатъл, давайки тласък на масовите протести, а и до ден-днешен събитията в Сиатъл са смятани за първата искра на антиглобалисткото движение.

Затова опонентите слушат Уолък още по-внимателно.

„Подписването на споразумението в този му вид ще доведе до изместване на властта от избраните правителства и институциите на гражданското общество към частните компании", казва Уолък. Тя оценява предлагания проект за споразумение като изключителна заплаха. Официалното му име е „Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство" (ТТИП).

Този документ предвижда не просто отмяна на митническите бариери, но и уеднаквяване на техническите регламенти, стандарта и реда за експлоатация на активите.

Движението на стоки и услуги в трансатлантическото пространство не трябва да бъде затруднявано от бюрократични и други бариери. Предметът на преговорите са напълно практични въпроси като например унификация на зарядните устройства на електромобилите.

Но има и други моменти: ще могат ли американците да продават генномодифицираната си царевица в ЕС без съответната маркировка?

И няма ли да им се наложи да признаят френското сирене „Рокфор" като безопасно и да разрешат продажбата му в своите супермаркети? Партньорите в преговорите страстно разказват за перспективите за ръста на благосъстоянието в света след подписването на споразумението, което ще засегне 800 млн. души. Американският президент Барак Обама говори за стотици хиляди работни места от двете страни на Атлантика. Икономиката на ЕС ще нарасне със 120 млрд. евро, изчисли Еврокомисията.

Но хорът на всеобщото ликуване се смесва с

все повече критични гласове

Още отсега, след третия кръг преговори, се формира учудващо широк съюз от противници на глобализацията, неправителствени организации, защитници на околната среда и правата на потребителите, правозащитници, представители на профсъюзите, които протестират срещу ТТИП.

Критиците са смутени от много неща

Унификацията на стандартите може да обезсмисли постиженията в здравеопазването, продоволствената сигурност, защитата на околната среда и правата на наемните работници. Споразумението ще позволи на концерните да печелят по-лесно за сметка на мнозинството, предупреждават критиците. Това се отнася по-специално до водоснабдяването, здравеопазването и образованието.

ТТИП ще отстрани препятствията пред внедряването на спорни технологии, примерно фракинга, и ще позволи на американците да предлагат в Европа храни, които европейците не желаят да консумират например месо, наблъскано с хормони на растежа.

Разширяването на авторските права ще усложни достъпа до културата, образованието и науката.

Според мнозина всичко това става, защото преговарящите са ориентирани изключително към желанията на бизнеса. „ТТИП цели да гарантира и разшири привилегиите на концерните и инвеститорите", възмущава се Уолък.

Може да изглежда, че подобни разговори са плод на теория на конспирацията, но опасенията не са лишени от основания. Това бе доказано от неправителствената организация Corporate Europe Observatory. Възползвайки се от Закона за свободен достъп до информация, тя организацията поиска от Еврокомисията имената на хората, с които са провеждани консултации преди преговорите.

Изясни се, че 93 % от събеседниците са били представители на промишлеността.Пожеланията си за съдържанието на споразумението са могли да изкажат едва ли не всички...

Но на защитниците на околната среда и правата на потребителите не е била дадена думата.

Бизнесът е заинтересован от нови пазари и в това няма нищо чудно.

Така например немските химически и фармацевтични предприятия разчитат, че споразумението ще опрости процедурите за налагането на продукцията им на американския пазар с неговите строги правила. Селското стопанство, субсидирано от държавата, ще може да пласира отвъд океана излишъците от млечна продукция и свинско месо. Затова доскоро германското правителство бе смятано за движещата сила на подготовката за ТТИП.

Но един немаловажен пункт в споразумението предизвиква сериозни упреци дори сред убедените привърженици на свободната търговия - това е процедурата по уреждането на споровете между инвеститорите и държавите. Зад привидната безобидност е опасността, че дадената процедура трябва да се прилага заедно с действащото корпоративно право. А това позволява да се заобикаля постоянно националното законодателство.

Проектоспоразумението съдържа следното положение: ако някой от инвеститорите сметне, че е дискриминиран от страна на правителството, или се е сблъскал с непряка експроприация на активите, той може да се обърне към частен търговски трибунал от трима съдии. Първият е назначен от самата държава, вторият - от компанията инвеститор, а третият е посочен съвместно от страните или пък е избран от списъка на допустимите кандидати.

Този трибунал ще трябва да взема по-специално решения за огромни обезщетения, които инвеститорът може да поиска, ако сметне, че някакъв нов закон ще повлияе зле на печалбите му.

За да се обърнеш към този съд, се изискват сериозни причини. Но решенията му няма да могат да се обжалват, това означава, че националните съдебни системи ще се окажат безсилни

Възможните последици може да се окажат катастрофални: страхът от големите обезщетения ще ограничи значително законотворческата свобода на правителствата.

Аржентина се сблъска с този проблем още през 2003 г. - тогава валутната й реформа бе ощетила интересите на една американска компания. Възползвайки се от съществуването на двустранно споразумение за защита на инвестициите, компанията се обърна към частния търговски трибунал и Аржентина бе задължена да плати компенсация от 133 млн. щ.д. В подобна юридическа практика няма нищо ново.

Страните от ЕС включиха подобни положения за защита на инвестициите в общо 1400 междудържавни договора, част от които са подписани още в края на 80-те години. Германия например е страна по 136 подобни споразумения.

Първоначално тези договори служеха като защита за инвестициите в държави, които нямат надеждни правни системи.

Днес обаче сходни положения се промъкнаха в почти всички двустранни договори дори ако те са подписани от развити индустриални държави. Като последица - нараства броят на делата между промишлени държави.

Когато канадската провинция Квебек реши да забрани спорен метод за добив на петрол като фракинга, американска компания поиска от канадското правителство 250 млн. щ.д. обезщетение за направените инвестиции и пропуснати печалби.

Тютюневият концерн „Филип Морис" се опитва да получи от Австралия компенсация от няколко милиарда заради решението на правителството цигарите да се продават в еднообразни кутии с плашещи картинки. При това корпоративните юристи се позовават не на договор между Австралия и САЩ, а на търговско споразумение с Хонконг, където се намира един от филиалите на „Филип Морис". Най-накрая - на Германия бе предявен иск заради отказа й от ядрена енергетика: позовавайки се на енергийната харта със съдържащите се в нея положения за защита на инвестициите, концернът Vattenfall се надява да получи обезщетение от 3.7 млрд. евро. Изглежда, след този иск в Берлин започнаха да се отнасят сериозно към подобни договорености.

Ако положението за защита на инвестициите бъде включено в документа в първоначалната му редакция, всички адвокатски кантори в САЩ ще трябва подробно да изучат всеки нов закон в ЕС. Официално Германия досега не се е възползвала от своето право на вето, тъй като това би поставило под заплаха започването на преговорите. Германските чиновници дори се въздържат от публични критики по дадения въпрос. Но в текста на протокола за мандата на преговорите

писмено е фиксирана негативната позиция на Германия

по въпроса за защита на инвестициите. Ето защо може да се очаква, че правителството в Берлин ще положи всички усилия, за да изключи дадения пункт от споразумението. Така критиците на договореността получиха неочакван и влиятелен съюзник.

Стремително увеличаващата се съпротива срещу този проект не остана незабелязана в Брюксел, което предизвика сериозно безпокойство сред върхушката на ЕС.

За това колко бързо понякога се променят настроенията в обществото, свидетелства печалната съдба на търговско споразумение за борба с фалшифицирането ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement). През лятото на 2012 г. беше публикуван работен документ на преговарящите, от който ставаше ясно, че интернет провайдърите ще могат да запазват и преглеждат всеки файл на потребителите, за да установят дали са нарушени дадени авторски права. Подобен начин на действие предизвика всеобщо възмущение и масови протести, след което огромна част от евродепутатите гласуваха против АСТА и го погребаха. Подобно въстание на гражданите може да се повтори. Само за няколко седмици над 316 000 души подписаха съответна петиция на германския „мобилизиращ" сайт Сampact.de. За сравнение - два пъти по-малко хора се подписаха да се предостави убежище на Едуард Сноудън, разобличителя на американската Агенция за национална сигурност.

Историята с АСТА показа, че Еврокомисията е готова да жертва интересите на гражданите в полза на индустрията. И второ, открит остава въпросът какво точно европейците ще предложат на американците, за да отстъпят те от своите доста по-строги финансови регулации? Освен това цялата информация по ТТИП се смята за държавна тайна (както беше и при АСТА). А все пак става дума за бъдещето и интересите на повече от половин милиард граждани на Евросъюза. Но страните - членки на ЕС решиха, че на хората не трябва да им се обясняват подробности.

Всички хартиени документи, електронната кореспонденция и протоколите са с гриф „Секретно".

С тях могат да се запознаят само ръководителите на фракциите в комисията по търговията на Европарламента, на които обаче им е строго забранено да разгласяват получената информация.

Обществеността дори не знае какъв е мандатът, който имат преговарящите.

Освен това САЩ отказаха да предоставят документите с позициите на американската страна дори на членовете на Европейския съвет и Европарламента, макар че в самата Америка те бяха предоставени без колебание на шестима лобисти на промишлеността.

Именно за да парира упреците за недостатъчна прозрачност, Еврокомисията организира напоследък невиждано количество брифинги и срещи с неправителствени организации, евродепутати и представители на страните членки. Беше създадена и консултативна група, в която влязоха по седем представители на неправителствени организации и на бизнеса. Съответните екипи провеждат срещи и изслушват кратки доклади на неправителствените организации и предприемачите.

Евродепутатът от групата на „зелените" Мартин Хойслинг определи тези действия като „показен процес на консултации". „За какво всъщност става дума на тези преговори, остава неясно", убеден е Хойслинг. Той отхвърля довода, че съдържанието на преговорите трябва да се запазва в тайна по стратегически съображения. „Дори Световната търговска организация публикува документите по своите преговори", припомни той.

Всичко това обаче не е толкова просто

Всеки, който е участвал в подготовката на подобни „хитри" договори, разбира, че при тях са важни всяко изречение и всяка запетая. „Докато нямаме пред очите си точния текст, е невъзможно да съдим за какво всъщност става дума", убедена е и Пия Еберхард от Corporate Europe Observatory. Последиците за гражданите от Северноамериканското споразумение за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико, което беше подписано преди 20 години, се оказаха нееднозначни например. В САЩ бяха съкратени милиони работни места в промишлеността, а хиляди мексикански производители на царевица останаха без средства, тъй като тяхната продукция не успя да се конкурира с експорта от САЩ, където държавата щедро субсидира аграрния сектор.Стокообменът се увеличи в пъти, но от това спечелиха предимно големите концерни.

За икономиката на Европа прогнозираните 120 млрд. евро съответстват на допълнителен растеж на „цял" половин процент - и то при най-оптимистичния сценарий. Еврокомисарят Де Гухт уверява, че споразумението за свободната търговия ще донесе на всяко семейство в страните от ЕС допълнително 545 евро годишно. Няма обаче да е лесно да се внуши на европейските избиратели, че заради тях си струва да се откажат от правото да провеждат независима политика.