Комасацията е задължително условие за професионално земеделие

Иван Стефанов, изпълняващ длъжността „Мениджър Агробизнес" в Агрия Груп Холдинг АД

Въпрос: Господин Стефанов, Народното събрание прие на първо четене законопроект, който поставя изискванията при покупка на земя от чужденци, като добавят изискване за уседналост на физически лица и на фирми, които искат да придобият ниви. Компаниите им ще трябва да са регистрирани в България от поне 3 години. Собствениците им трябва да са били от поне три години в страната. Вие как ще коментирате тези изисквания, заложени в закона?
Иван Стефанов: По мое лично мнение и това, което наблюдавам по пазара в последните години - не мисля, че някакво влияние ще окажат падането на мораториума или това изискване, което е поставено в законопроекта на Народното събрание. Според мен, чужденците на този етап не са фактор на нашия пазар. Не мисля, че за напред ще могат да бъдат, защото който чужденец е искал да бъде фактор на този пазар, е имал възможност винаги да го направи, чрез регистриране на една фирма, която знаете, може да се открие срещу два лева капитал. Няма никакъв проблем това да се случи. Който е искал, го е правил и занапред, ще може да го прави по същия начин.

Въпрос: Имаше бум на покупката на земеделска земя преди години. Сега какво е положението? Какви са средните цени?
Иван Стефанов: В краткосрочен план, ако погледнем от началото на тази година, имаше лек спад в първите месеци - януари и февруари. От началото на март се забелязва едно раздвижване. Всяка година има затихване на пазара в този период - януари-февруари. През февруари винаги се е появявало едно раздвижване, което тази година не беше на необходимото ниво. Доста анализирах, да не би случайно пазарът по някакъв начин да стагнира. Оказа се, че към момента от началото на март отново тръгна с нормални темпове. Сега се движи в нормални нива - такива, каквито са били и в есента на 2013 година.
Въпрос: Според доклад за 2013 г. има намаляване на обема на сделките с 20 на 100, като средната цена през 2013 г. е 429 лв. за декар?
Иван Стефанов: Като брой, сделки ще намаляват със сигурност, защото трябва да отчетем факта, че започват все по-завързани казуси като наследствени земи, а не земи откъм чиста собственост. За никой не е тайна, че започват все повече хора, които са реални собственици на парцели, да умират, колкото и грубо да звучи, след което имотите им стават собственост на наследници. Имайки предвид, че България е отворена за работна ръка от цял свят и Европа, доста трудно се получава да събереш всички собственици заедно и това затруднява процесите на покупко-продажба, което намалява броя сделки.

Въпрос: Каква е средната рента в Североизточна България през 2013 г. Имате ли информация?
Иван Стефанов: Между 50 лв. и 60 лв., която се плаща реално на собствениците.
Въпрос: Важна ли е дългосрочната перспектива,развитието на земеделието и създаване на конкурентен отрасъл чрез комасация и напояване?
Иван Стефанов: Естествен път за продължение на конкурентоспособността и израстването на конкурентоспособността на този отрасъл е точно чрез комасация, и напояване. Ние също сме компания, която има огромното желание да инвестира все повече средства в този отрасъл, стига да виждаме една добра възвращаемост на инвестицията след време. Няма как да направиш инвестиция при условие, че не си сигурен тази раздробена собственост и тази едногодишна комасация, която се прави по Закона за собствеността и ползване на земеделски земи. Никой инвеститор няма сигурност, че на следващата година ще може да използва инвестицията, която е направил. Ние сме инвестирали в напоителни съоръжения - от порядъка на 9 000 дка. имаме направени под напояване. Но мога да ви кажа, че ежедневно сме заплашени от това някой да отиде и да пожелае точно определен парцел в това напоително поле и да засади например една овощна градина. Това означава, че цялата машина в това поле спира. Това означава, че цялото поле вече не може да бъде напоявано. Естествен ход е комасацията и напояването на земите.
Въпрос: Има ли фалити при стопаните? Има ли невъзможност за обслужване на кредити?
Иван Стефанов: Точно фалити - не, но се наблюдава предлагане на цели дружества, на целия бизнес на тези дружества, което означава, че определени земеделски стопани започват да изпитват затруднение. Това според мен е точно поради неправилната политика, която те са водили в последно време и вземането на неправилни решения за поемане на ангажименти за високи арендни цени, и плащане на високи ренти за наемане на определени имоти, които може би е имало някаква надежда за доста по-благоприятна нова селскостопанска политика. Както виждаме, не се очертава да бъде чак толкова благоприятна, колкото се тиражираше в началото. Това най-вероятно ги кара тези хора да преосмислят ходовете си и да се отърват, като цяло от дружеството, защото няма как да тръгнат да прекратяват договор по договор.Това няма как да стане, тъй като собствениците няма да го желаят и затова прибягват до вариант, да продават целите си дружества, дяловете на дружествата си. Това наблюдавам аз. За фалити не съм чувал. Смея, да твърдя, че е малко рано да кажа.
Въпрос: Вярно ли е, че българската земя е най-разпокъсана в Европа, най-раздробена на малки парчета?
Иван Стефанов: Да, за мен e така, имайки предвид, че познавам близкия регион. И то такива зърнопроизводствени райони, като имате предвид Украйна, Румъния, Сърбия, Унгария. Не визирам Гърция и Турция, но спрямо изброените е най-разпокъсана.
Въпрос: Опишете детайлно проблемът с напояването.
Иван Стефанов: Когато вие изградите едно напоително поле, то не е напоително поле, каквото примерно може да си позволи един овощар или зеленчукопроизводител. Те напояват много малки площи. Те напояват площи в порядъка на 1 и 100 декара, а когато се прави едно напоително поле, за да направите професионално напояване, вие правите напоителни полета от 200 дка. - 300 дка. до 1000 дка. - 1500 дка., на които се разполагат огромни машини, които покриват цялата площ, но ако някой изяви желание да направи нещо различно на тази площ, тъй като вие тази площ я използвате по силата на комасация, година за година, по силата на Закона за собствеността и ползване на земеделски земи. Следващата година вие нямате правно основание да ползвате целия този масив, ако някой собственик пожелае да ползва имота си в реални граници и той попада във вашето напоително поле, което означава, че машината не може да върви. Машините се движат, тя не може да върви, да напоява и точно пред вашия имот да спре, да го подмине и продължи. Това няма как да се случи, защото това означава, че огромна територия ще остане неполята.
Въпрос: Как могат да помогнат управляващите за развитието на селското стопанство в България?
Иван Стефанов: Според мен, управляващите първо, трябва да се заемат със Закона за комасация. Това е много важно за всеки един инвеститор, който иска да направи професионално земеделие. На второ място - с промяната на схемата за директни плащания и с това преразпределителното плащане, което ще бъде въведено най-вероятно в нашата страна. То за тази година е въведено, но за всички останали години ще се взема едногодишно решение. Ако продължи да съществува това преразпределително плащане, има голяма вероятност то да има идеална цел, но да не постигне реални резултати. Какво имам предвид? Аз очаквам, че държавата, нямайки възможност да регулира ситуация в икономиката, говоря като сивия сектор, няма да има възможност да проследи тези хора с малките стопанства, които гледат тези 300 дка., които ще бъдат преференциално подпомагани, спрямо останалите, държавата няма да има възможност по никакъв начин да наблюдава доколко те няма да развиват своята дейност изцяло и само в сивия сектор и това ще доведе до една нелоялна конкуренция по места. Много е добре управляващите, да засилят своя контрол не само върху по-големи земеделски производители, а и върху по-малки такива. Една огромна част от тях работят в сивия сектор, а това им дава наистина преимущества да правят нелоялна конкуренция още веднъж, след като и държавата ги подпомогне преференциално тях спрямо всички останали.
Въпрос: Какви мерки трябва да се вземат от управляващите по отношение на напоителните системи?
Иван Стефанов: Срам ме, когато видя в Румъния, как работят техните напоителни системи. Ходил съм в Гърция и в Турция. Не знам на територията на България, да има запазени повече от 1% до 2 % от напоителната мрежа, която е била преди. Всеки един инвеститор, би могъл да инвестира в средства за напояване. Това са крайните машини. Тази инфраструктура, която е на напоителни системи, която да докара водата от водоизточника, бил той язовир или река, до твоето напоително поле, трябва да бъде възстановена, защото инвеститорите имат желание да инвестират, но те не могат да инвестират в тази инфраструктура. Тук основният проблем е през какви имоти минават тези трасета на инфраструктурата. Докато държавата може да отчуждава имоти, ние като частни инвеститори, не можем да направим това. Трябва да се възстанови на местата, където има желание и инвестиционни намерения, да се извършва напояване. Трябва да се възстанови изцяло инфраструктурата на напоителните системи, за да може наистина да се разраства напояването на растенията, защото само това може да хеджира риска от неблагоприятни климатични условия и до стабилност на доходите. Ние се стремим не толкова да повишим дохода си, а да го доведем до състояние на стабилност, тъй като това е силно свързано с устойчивостта на нашата компания.