М. Екимджиев: Европейският съд е в институционален фалит

/КРОСС/ Годишната  класация на съда в Страсбург потвърди за пореден път, че спазването на човешките права не е сред българските приоритети. Страната ни оглавява антикласацията  

Освен към собствената ни страна, критиките обаче са относими и към Европейския съд по правата на човека, заяви в интервю за Програма „Христо Ботев" на БНР адвокат Михаил Екимджиев.

„Проблемите са поне два. От една страна е упорството на посттоталитарната държавата в незачита основните права и свободи на хората. Декларативно се присъединява към Съвета на Европа, ратифицира конвенции, Лисабонски договор, а след това прави всичко възможно да не се промени - това го знаем. Тази година България е малко по-добре в тази относителна класация, но дали това  е така, или е само статистически резултат от друг проблем, който вече се случва в Европейския съд? Проблемът е заради типово поведение на почти всички посттоталитарни държави, което потопи съда с хиляди жалби и той стигна до тежка организационна криза. Наричам го „институционален фалит". Казвам това, защото този съд поне от пет години не е в състояние да изпълнява институционалните си задължения. Само допреди две години висящите жалби, чакащи решения, бяха 160 хиляди, което е абсолютно непосилно за ресурса, с който съдът разполага. От друга страна, финансирането на съда в Страсбург зависи от същите тези държави, които произвеждат проблемите, а той ги съди, т.е. тези държави не са  заинтересовани да финансират неговото институционално оптимизиране. Поради това този съд забуксува и вместо да насочи усилията и авторитета си  в натиск срещу държавите, системно нарушаващи правата ни, съдът направи обратното -  насочи своите усилия в демотивиране и отблъскване на хората, които действително търсят последна защита, с последната надежда  именно този съд да ги защити от агресията и незачитането на правата от собствените им държави", отбелзва Екимджиев.

Какви са стратегиите за отбиване? Лошото е, че след този подход на съда, неговите действия са хаотични и произволни, не могат да бъдат предсказани. Практически  Европейският съд стана по-непредсказуем от българските съдилища. Това се случва с изпращането от страна на Европейския съд на десетки, на хиляди бланкетни писма от по половин страница, в която просто се обявява, че подадената жалба е недопустима, че няма да има по-нататъшна кореспонденция. Липсват мотиви, липсва отговор на основния въпрос защо е така. И това - след като немалка част от тези жалби са изготвени от опитни адвокати и се базират на прецеденти на същия този съд, на дела спечелени неотдавна срещу България. От тази гледна точка, ние, като адвокати, сме поставени в практическа невъзможност да прогнозираме какви са шансовете на клиентите ни. Ситуацията става хазартна, затова аз твърдя, че Европейският съд е в институционален фалит, че не дари на идеята на своите бащи да има един надежден общодостъпен международен съд, който да бъде коректив на националните държави нарушаващи правата на хората. Този съд практически се съюзи срещу хората. Това е парадоксално от юридическа и морална гледна точка. За съжаление изход няма. Не знам доколко спрямо останалите държави арогантността на действията на съдиите от съда в Страсбург, чиято основна задача сега явно е личното им оцеляване, ще мотивира реакции. Изчисленията показват, че всеки съдия произвежда по едно бланкетно писмо с отказ от правораздаване на час.

Смея да твърдя, че някои от жалбите които сме изпратили дори не могат да бъдат разлистени за един час, камо ли да бъдат смислено обсъдени и решени. И докато за останалата част на Европа  се произвежда по едно писмо с отказ на час, българите са се „постарали" доста и са достигнали коефициент на „полезно" действие 1.32! Вероятно това е за да бъдат похвалени и стимулирани от ръководството на съда. И тук проблемът е с  българско престараване. Вероятният отговор  на въпроса  за публичния натиск на европейско ниво е положителен. Дано и хората в Съвета на Европа разберат, че така повече не може, посочва Михаил Екимджиев.