Втора животоспасяваща терапия отпада от догодина

София /КРОСС/ Пациенти с увредени аортни клапи ще чакат лечение 12 месеца, но и след това може да не го получат.
Светослав Славов (61 г.) е българинът, на когото преди три години за последен път у нас бе поставено изкуствено сърце. А животоспасяващата интервенция се извършва само в столичната университетска болница "Св. Екатерина".
Мъжът, прикрепен за спасителната машина, знае, че за да му бъде трансплантирано ново дарено сърце, разполага с още две години. А ако това не се случи дотогава, той... ще издъхне.
"Защо в България донорството е в толкова тежко положение?! Защо близките на починали не даряват органите им, за да живеят други? Аз не губя надежда, тя ще си отиде последна, но не мога да избягам от тези мисли", бавно изрече пред "Труд" Светослав, който е зъболекар.
Преди три години, когато се сдоби с изкуственото сърце, той имаше намерение да продължи да лекува по един-двама пациенти на ден. Но не можа да изпълни желанието си. "Просто няма как, постоянно идвам в болницата, правят ми вливания...", казва докторът от Лом.
Изкуственото сърце на Светослав струва 168 000 лв. "Все още обаче не сме получили парите за него. Независимо че минаха три години", обясни проф. Генчо Начев, директор на "Св. Екатерина". Той допълни, че в този период болницата е давала по 30 000 лв. за технически преглед на машината... Процедурата е задължителна, защото в противен случай фирмата производител може да наложи санкции, описани в договора за доставката на апаратурата.
"Както за последните две години, така и за следващата, здравната каса ще осигурява по 50 000 лв. за поставянето на две изкуствени сърца. Само че няма кой да доплати по 118 хил. лв., за да ги получи! Болницата също не може да си позволи да ги имплантира на фона на останалите годишни разходи за тези пациенти", посочи проф. Начев.
Първоначално, когато видял сумата от 50 000 лв., си мислел, че е допусната техническа грешка от НЗОК. Но уви, не било грешка. Професорът написал писма до всички институции, които могат да помогнат на тежко болните, но без резултат. Затова и догодина терапията ще бъде недостъпна за пациентите, а нуждаещите се от нея са между 5 и 10 българи годишно.
Досега са починали 15 българи, защото няма пари за апаратурата с цената на живот. Нямало е и донори на орган.
"До настоящия момент сме поставили 12 изкуствени сърца вътре в сърцето на пациентите (при петима впоследствие е направена и сърдечна трансплантация, сред тях е и Евгени Георгиев, председател на Алианса на трансплантираните и оперираните) и 14 - извън гръдния кош", каза още директорът на болницата. По тази причина екипът е сред напредналите в Европа, тъй като извършва и тези операции, и трансплантира сърца.
"Предоставените 50 000 лв. от НЗОК за поставяне на изкуствено сърце са подигравка, затова предложихме на касата въобще да не осигурява подобни средства, а да започне да плаща опростено устройство, което също замества функцията на сърцето, но не повече от една седмица. Неговото предназначение обаче не е като на мост към трансплантация (защото няма как това да се случи за една седмица), а да подпомага органа след сърдечна операция", обясни проф. Генчо Начев. Цената на устройството е около 3500 лв.
За съжаление предложението му останало без отговор.
Друга терапия, която догодина също няма да се извършва у нас заради липсата на средства, е поставянето на т. нар. транскатетърни аортни клапи. Те са спасителни за пациентите с ревматизъм (болестта на бедните).
"За да поставим първите пет клапи, инвестирахме в обучението на екип, оглавен от проф. Юлия Джоргова, който отиде във Франция. След това у нас започнаха да идват специалисти, за да дообучават лекарите ни. Стана ясно, че в България вече има добре подготвен екип, който да прилага терапията", разказа проф. Начев. И продължи: "Уредихме здравната каса да покрива изцяло поставянето на 20 изкуствени клапи, защото толкова е минимумът, за да не губят специалистите уменията си - да не губят тренинга на ръцете си, т.е. да не се деквалифицират, пък и това е изискването на производителите на устройствата. В противен случай компаниите въобще не водят преговори със съответната страна, защото би се стигнало и до негативни резултати, а никой не иска подобен имидж".
За следващата година обаче бройката е намалена на 13 интервенции, т.е. няма да се постави нито една, защото изискването на компаниите е за минимум 20 на година. Това означава, че чакащите болни българи ще бъдат оставени без лечение поне 12 месеца до следващия рамков договор, но и тогава няма гаранция, че ще бъде осигурено имплантирането на спасителните клапи. В листата в момента са вписани петима души, един вече е починал.
При такива пациенти не може да се извърши т. нар. отворена класическа операция, защото няма как аортата да се зашие, тъй като тя е като "порцелан". Обикновено тези българи са възрастни, с други заболявания и подобна операция води до над 20% риск от смъртност. Затова специалистите не се наемат да я извършат. А и световните показания не го позволяват.
Има малка надежда картината да се подобри. Това може да стане към средата на следващата година, когато здравната каса ще направи анализ на разходите си. И евентуално, ако няма голям преразход, е възможно надзорният съвет да реши отново да се плаща поставянето на 20 изкуствени аортни клапи.
"Дано имаме късмет разходите да са в предварително начертаните рамки и тези две групи пациенти да получат лечение", завърши проф. Начев.