Одобрена е българската позиция за заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи”

/КРОСС/ Правителството одобри позициите по дневния ред на предстоящото заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи". Заседанието ще се проведе на 8 и 9 октомври в Люксембург.

В част „Правосъдие" ще бъде разгледано предложението за регламент за създаване на Европейска прокуратура. България поддържа позицията, че Европейската прокуратура трябва да действа като единна служба и взаимодействието между европейските делегирани прокурори следва да се осъществява при условия, които в най-висока степен улесняват наказателното преследване на престъпленията, засягащи финансовите интереси на ЕС. В този смисъл, българската страна счита, че доказателствата, събрани в друга държава-членка, следва да се допускат за разглеждане от компетентния национален съд, когато съответстват на условията на Хартата на основните права, без въвеждане на допълнителни изисквания. Очаква се Европейската комисия да предостави информация относно транспонирането на Директивата за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Ще бъде представен и доклад за напредъка по присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Ще се проведат разисквания по темата за миграционната криза: аспекти на съдебното сътрудничество и борба с ксенофобията.

По-важните теми, които ще бъдат дискутирани в част „Вътрешни работи", са в областта на миграцията и борбата с тероризма. Очаква се Съветът да приеме Заключения относно засилване използването на средствата за борба с трафика на огнестрелни оръжия, които предвиждат подобряване на обмена на информация за огнестрелните оръжия и инициират дискусия по актуализирането на правната рамка на ЕС в областта на деактивирането на оръжията. Министрите на вътрешните работи ще обсъдят и изготвянето на методология за новата Оценка на заплахата от тежка и организирана престъпност (SOCTA), която ще бъде приета през март 2017 г., както и предложение за механизъм за оценка на политическия цикъл на ЕС в тази област. Ще се проведе общо разискване на Плана за действие на ЕС в областта на връщането. България ще подкрепи Заключенията на Съвета относно политиката на ЕС по връщането, като подчертаваме, че трябва да се активизират усилията за сключване на споразумения за връщане между ЕС и трети страни, източник на миграционни потоци и транзитните страни, както и да се ускорят започнатите вече преговори за сключване на споразумения. България ще подкрепи и предложението за съставяне на списък на сигурни държави на произход, който непрекъснато да се актуализира. Към момента се предлага включване в списъка на Албания, Босна и Херцеговина, Република Македония, Косово, Черна гора и Сърбия.

Одобрени бяха и резултатите от проведените на 14 и на 22 септември извънредни заседания на Съвета „ПВР". Дискусията на тях беше свързана с решение на Съвета за установяване на механизъм за релокация на мигранти от държавите, подложени на най-голям натиск - Гърция, Италия и Унгария. След като на първото заседание не беше постигнат консенсус по въпроса, на второто той беше подложен на гласуване и получи необходимото мнозинство. Предвижда се на първия етап да бъдат разпределени 66 хиляди души от Италия и Гърция, а след година - да се релокират и останалите 54 хиляди души отново от Италия и Гърция или от друга държава-членка, която към този момент е подложена на непропорционален миграционен натиск.

За България общата квота е 1549 лица, като на този етап трябва да приемем 201 лица от Италия и 651 лица от Гърция, а останалите 697 - след период от 12 месеца.

Правителството се запозна с резултатите от заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, проведено на 7 септември т. г. На него Съветът бе информиран от Комисията за пакет от мерки за справяне с трудното положение в няколко селскостопански сектора, породено от руската забрана за внос на селскостопански стоки от ЕС. Предложеният пакет е на стойност 500 млн. евро и е с три основни направления - подкрепа, насочена към стабилизиране на паричния поток и ликвидността, достъпни пред фермерите чрез предоставяне на финансови пакети на държавите-членки за оказване на целенасочена подкрепа на сектора; подкрепа за стабилизиране на пазарите; действия, насочени към ефективното функциониране на хранителната верига, позволяващо справедливо разпределение на тежестта и рисковете. В допълнение, усилията ще се насочат и към създаване на условия за разширяване на обхвата на схемата „Училищно мляко", както и използване на млечни продукти за нуждите на бежански групи.

Европейската комисия предлага значимата част от финансовия пакет да бъде предоставена чрез индивидуални пакети на държавите-членки, като гарантира, че индивидуалните пакети са разпределени справедливо, вземайки предвид страните, които се намират в най-затруднена ситуация. Намерението на ЕК е да предостави в максимална степен свобода за решението по предназначението и използването на индивидуалния пакет според нуждите и спецификата на сектора в държавите-членки.