Д. Туск: Тази миграция е прекалено силна, за да не бъде спряна

/КРОСС/ „Всеки трябва да спазва правилата, независимо дали става дума за правилника на Шенген или тавана на бюджетния дефицит. Никой не може да ги заобикаля и това важи и за Германия. Паралелно на това, ние трябва да помогнем на страните, които са на първа линия пред това масово преселване на хора. Това е истинската европейска солидарност. Това е също въпрос на сигурност". Председателят на Европейския съвет Доналд Туск даде интервю за Le Figaro и още пет големи международни издания, в което препоръчва на германския канцлер да преразгледа обещанието си да приеме всички сирийски бежанци.

- Вие председателствате Европейския съвет от една година. Можехте ли да предположите, че тези 12 месеца ще бъдат толкова драматични?

- Една много трудна година е най-малкото, което може да се каже. Пет сериозни европейски кризи - Украйна, Гърция, миграциите, тероризма, британският случай - и 12 срещи на върха, са доста повече от онова, което можех да искам. Всички тези кризи продължават и 2016 г. обещава да бъде също толкова трудна.

- Сключихте споразумение с Турция за намаляване на притока на бежанци и мигранти. Ше удържи ли на думата си президентът Ердоган?
- Турският премиер Ахмет Давутоглу сам го каза: не може да гарантира цифров резултат. Споразумението дава на Европейския съюз средства, които ще му помогнат да принуди Турция да действа. Прилагането на ангажиментите от страна на Европа ще съответства на действително предприетите от Анкара действия.

- Европейският съюз не може да разчита на трета страна за контрола на външната си граница. Трябва ли Ангела Меркел да преразгледа обещанието си да приеме в Германия всички търсещи убежище?
- Турция е само първото звено в една дълга верига. От европейска страна това означава, че всяка страна трябва да спазва и прилага правилника на Шенген, включително правилото, според което молбите за убежище се подават в страните, в които мигрантите пристигат, в Гърция например, а не другаде. Трябва да променим също начина на мислене: тази мигрантска вълна е прекалено силна, за да не бъде спряна.

- Значи канцлерът ще трябва да преразгледа обещанието си и да върне сирийците?
- Всеки трябва да спазва правилата, независимо дали става дума за правилника на Шенген или тавана на бюджетния дефицит. Никой не може да ги заобикаля и това важи и за Германия. Паралелно на това, ние трябва да помогнем на страните, които са на първа линия пред това масово преселване на хора. Това е истинската европейска солидарност. Това е също въпрос на сигурност.

- Берлин предлага „пренастаняване" в Европа на десетки, дори стотици хиляди бежанци, които ще бъдат директно изпращани от Турция. Какво мислите за това?
- Убеден съм, че не съществува мнозинство в Европейския съюз за подобна система. Този път проблемът не е само Централна Европа. Дори Швеция, която е щедра, определя ситуацията като непоносима. Да не бъдем лицемери: това вече не е въпрос на международна солидарност, а проблем на европейските възможности. Европейците щяха да бъдат по-малко сдържани, ако външната граница на Европейския съюз се контролираше ефективно. Днес е прекалено лесно да се влезе в Европа. И накрая, дебатът се промени: той привлече широката публиката и се изплъзва на политиците. Чуйте какво се говори на улицата!

- Какво бихте отговорили на онези, които искат да „ограничат" Шенген? Или да вдигнат отново националните бариери?
- За да изолират кого? Испания? Полша? Дания? Франция? Бих искал да ми обяснят с какво възстановяването на бариерите между Франция и Германия ще бъде по-умно от ефективния контрол по външната граница на Европа.

- Следващото предизвикателство е евентуалният развод с Великобритания. Мислите ли, че е възможно да се постигне бързо разумен компромис? Може ли Европа да си позволи лукса на още една изтощителна криза?
- Ако Дейвид Камерън поеме риска, ние можем да се разберем още на следващата европейска среща на върха, точно преди Коледа. Лично ние двамата смятаме, че това би било най-добре. Онова, което е важно, е резултатът от референдума. Несъмнено ние играем срещу часовника. Разбира се, нашите експерти са по-предпазливи и загрижени за една солидна правна конструкция.

- Със сигурност Ангела Меркел и Франсоа Оланд имат други грижи. Британският въпрос не е ли второстепенен?
- В момента? Да. На европейско ниво това все още не е въпрос нито на емоция, нито на лично участие. Но картината рязко ще се промени, ако се засили рискът от Brexit. Всички ще мислят за това.

- Владимир Путин е пресечната точка на други две кризи - Украйна и Сирия? Не е ли време Европейският съюз да направи жест?
- По въпроса за Украйна, позицията на ЕС е ясна: ние ще поддържаме санкциите, докато не бъде приложен протоколът от Минск, подписан от Киев, Москва, Париж и Берлин. Ние имаме нужда от повече старание от руска страна. Освен това не става дума да се изтъргува Украйна за Сирия или обратното. Очевидно има измерение на реалполитиката. Но то действа, само ако води до конкретни резултати.

- Ограничи ли Русия военната си кампания до „Ислямска държава"?
- Очевидно не. Близо 90 на сто от бомбардировките не целят „Ислямска държава" и Москва дори не се крие.
- Очаквате ли руският президент да се дистанцира от Башар ал Асад
- Ако всички са съгласни за приемствеността и ако имаме нужда от Башар, за да подпомогнем този преход, няма проблем. Старият режим може да бъде полезен за промяната, поляците много добре могат да го разберат. Предварителното условие е всички да са съгласни за крайната цел. А това не е съвсем ясно нито за Русия, нито за Иран.

- Франция поиска помощта на другите европейски страни за собствената си кампания срещу „Ислямска държава". Това началото на европейска отбрана ли е?
- Прибягването до член 42-7 от Лисабонския договор се случва, разбира се, за първи път. Но трябва да си направим една друга поука: „Ислямска държава" е силна заради слабостта, пасивността на европейците. Прецедентите в Ирак и Либия не са окуражаващи и всички ние знаем рисковете от борбата срещу тероризма. Една по-широка военна операция не се прави само от солидарност с Франция. Тя би трябвало да бъде, за да спечелим, да унищожим „Ислямска държава".
Един поглед на картата е достатъчен: в Гърция се води битката за границите на Европейския съюз и за по-малко хаотичното управление на бежанците. Да си представим, че е достатъчно Шенген да се лиши от този полуостров, за да се реши всичко, е само една илюзия от лятото насам, особено в Северна Европа. С наближаването на всяка среща на върха, Атина се изправя пред подновени заплахи.
Проблемът: вълната ще продължи безпрепятствено. Преди да се сблъска със защитена граница - Унгария, например. Но с нарасналия риск от хуманитарна катастрофа, в разгара на зимата на Балканите. Това се отнася колкото до Шенген, толкова и до еврото. Една страна се присъединява, но не може да бъде изключена. Аналогията заслужава да бъде допълнена. Да, Атина управлява границата си, така както и икономиката си. Да, Grexit е оръжие за разубеждаване. И, не, несъмнено Европейският съюз няма да остави Гърция да изпадне. С риск да й извие ръката преди да й помогне много.

Превод от френски: Галя Дачкова
„Гласове"