В Бесарабия снимат етнофилм за историята и традициите на българско село

/КРОСС/ През лятото 2018 г. започнаха снимките по първия фолклорен филм за бесарабското село Криничное или, както се е казвало едно време Чешма Варуита. Селото се слави до ден днешен с трудолюбивите си жители, почитащи своята родна земя и със съхраняването на българските обичаи. Разположено на брега на езерото Ялпуг, селото е благоприятно за отглеждане и производство на най-вкусните бесарабски вина.

В стремежа си да запечатат корените на своите предци, едни амбициозни младежи се обединиха, за да ни покажат този бесарабски край и хората, чиито прадеди преобразяват една запустяла степ в райско кътче с богати лозя и китни градини. Със съдействието на Центъра за развитие на Бесарабия, съвсем скоро ще можем да видим етнофилма за пазящите родовите традиции, неподправени и "жадни" за работа бесарабци. Агенция КРОСС потърси Татяна Станева, главен режисьор и автор на филма, за да ни разкаже подробности около заснeмането на този филм.

ТАТЯНА, РАЗКАЖЕТЕ НИ КАКВО ВИ ПОДТИКНА ДА ОСЪЩЕСТВИТЕ СЪЗДАВАНЕТО НА ФИЛМ ЗА РОДНИЯ КРАЙ?

Чушмeлийци, и не само те, познаваха моята баба, която с нейните песни,  отстояваше нашия фолклор и традиции. Тя се спомина, когато аз бях на 13 години. Никой не ме беше учил или поне подсещал към онзи момент, колко е важно да се записва всичко, което тя отнесе безвъзвратно със себе си... В паметта ми остана една песен, няколко народни приказки и споменът за нейното страстно желание да внася разнообразие във всичко с думите: „Защото така трябва!”

ИМАЛА ЛИ СТЕ ОПИТ В РЕЖИСУРАТА ИЛИ ТОВА Е ПИЛОТЕН ПРОЕКТ?

Това е първия подобен проект. След  завършване на образованието си по Теология, влязох в Киевския национален  университет да уча Фолклористика и го завърших с отличен успех. Изследвайки и сравнявайки украинските и българските народни традиции и фолклор, разбрах, колко малко знаем за мъдростта, с която са живеели нашите предци. Колко важно е тяхното послание да се съхрани и предаде в наши дни.

КАК СЕ ЗАРОДИ ИДЕЯТА ЗА ТОЗИ ФИЛМ?

Чувствах се виновна и длъжна пред паметта на своята баба и затова написах дипломна работа на тема: „Особености и поверия в календарно-обредния фолклор на българите в Украйна”. Това е малка част от моите изследвания, за които успях да разкажа и да ги защитя в университета. Животът в столицата често ме караше да се гордея с различието си спрямо останалите и исках да го споделя. Така се появи идеята. Да се покаже и съхрани паметта за предците ни.  

КАКВО Е ВАШЕТО ПОСЛАНИЕ КЪМ ЗРИТЕЛЯ?

Филмът ще покаже особеностите на един конфликт между старите и новите традиции в нашето съвремие. Между бъдещето и миналото, които пробуждат размисли по въпросите: Кои сме ние? Трябва ли да бъдем съдници на своите корени или да се гордеем с тях? Как да не загубим своята идентичност в една мултинационална планета и днешните тенденции за глобализация?

СНИМАНЕТО НА ФИЛМ Е СЛОЖЕН ПРОЦЕС, ЗА КОЙТО СА НУЖНИ МНОГО РЕСУРСИ, В ТОВА ЧИСЛО И ЧОВЕШКИ. КОЙ СЕ ОТКЛИКНА НА ВАШАТА ИДЕЯ И ИЗРАЗИ ЖЕЛАНИЕ ДА ПОМОГНЕ?

Разказвайки за своята идея, аз открих много хора, които проявиха съпричастност и желание да помогнат. Филмът породи нови запознанства и възможности. Допълнителен принос даде Центъра за развитие на Бесарабия, който съвместно с Виктор Куртев помогнаха за реализацията на тази идея на много нива, и най-вече финансово. Нашият екип не е голям, но се състои от талантливи хора. Един от тях е Александър Барон, бесарабски българин, фотограф. Той е ценител на българския фолклор и го претворява  в кадри, които предизвикват сълзи. Александър умее да улови и да запечата прекрасни мигове. Неговите снимки активно се обсъждат в социалните мрежи, участват в изложби.

Оператора ни Дмитрий Богач, също с български корени. Заснел е огромно количество филми, свързани с български мероприятия и фестивали. 

Имаме и украинец - Ян Лелюк, филммейкер. Приятел е на българите в Украйна и често неговата камера е спътник на нашите празници.

В процеса на снимките се включиха още много ентусиасти, които вложиха частица от сърцето си за създаването на този автентичен филм.

ОЧАКВАМЕ ФИЛМА С НЕТЪРПЕНИЕ, КОГА ЩЕ МОЖЕМ ДА ГО ВИДИМ?

Планираме появата на филма за месец ноември, но има още много работа, като самата аз нямам търпение да видя това, което отдавна съм носила в себе си. Дотогава във фейсбук ще може да се следи за процесите по монтажа и изработката от нашия екип. Ще вложим цялата си сила и душа в този проект, за да се получи една добра работа и да зарадваме зрителите не само в Украйна, но и в нашата мила прародина България

снимки: Александър Барон