Вземете си ЦИК и си...

/КРОСС/ Пропуснах подробностите по скандала около състава на Централната избирателна комисия. Не че нямах време, имах откъде да получа и достатъчно информация. Просто това е тяхната история, не моята.

Да превърнеш в тема номер 1 разпределението на местата в ЦИК е все едно през цялата учебна година да пълниш главите на децата в седми клас с това в какви пликове ще бъдат запечатани изпитните въпроси и с това един или два дни компенсация ще получат учителите, които изпълняват ролята на квестори по време на изпитите. Т.е. с излишни глупости.

Важно е как ще бъдат проведени изборите, но все ми се струва, че е по-важно за кого гласуваш, а не кой брои резултатите. Или пък не е така...

Има ли друга тема, която в рамките на дни да е мобилизирала лидерите на основните политически сили и президента да седнат на една маса за разговори?

Има ли друга тема, която в рамките на часове да е „убедила" двама от най-влиятелните политици да си уговорят среща на кафе?

Има ли друга тема, по която позициите на главните играчи да бяха изказвани буквално за минути, без да чакаме със седмици какво ще измъдрят авторите на опорни точки?

Не, не и не.

Ако има еднозначен закон и всички ще го спазват, тогава какво значение има кой от кого е предложен в ЦИК? Или пък не е това идеята...

Вкопчиха се в най-важната за тях тема и дори не им е неудобно колко много им личи как друго не ги интересува.

Нека говорим за ЦИК, за да не говорим за важните неща.

Така няма да ни се налага да отговаряме как ще създадем работни места - обаче от истинските, не от онези обещаните в „Кремиковци" и „Химко".

Няма да ни се налага да отговаряме защо мутренските времена се върнаха и убийствата и взривовете отново са ежедневие, нищо че „освободихме България от страха".

Няма да ни се налага да отговаряме как хем опазваме природата, хем благославяме планове за изграждане на цял град на последния запазен плаж на българското Черноморие.

В първия брой на списанието „Клуб Z" (което все още може да си купите) прочетох следния виц за двама политически съдружници. Единият: Шефе, имам една добра и една лоша новина, с коя да започна? - Давай с добрата. - Спечелихме абсолютно мнозинство на изборите? - А коя тогава може да бъде лошата? - Ами, никой не е гласувал за нас.

А може би това е целта - отвращението да намали още повече гласуващите, което обаче няма да попречи всички да се обявят за победители.

Кочентар на Иван Бедров, Клуб Z