Каква ще е България наесен?

Резултатите от първите летни сондажи бързо остаряват на фона на актуалните сътресения в България. Дали това е предпоставка за изненади на предсрочните избори?

Очертаващата се преднина на ГЕРБ в наближаващите предсрочни избори не е изненада за българските политически наблюдатели. „В една такава ситуация предпочитанията на гласоподавателите търпят бърза промяна и е трудно отсега да се предвидят. Но едно е сигурно - най-много гласове ще вземе ГЕРБ", казва политологът Антон Тодоров. Прогнозата му за изборния резултат на останалите основни политически сили звучи така: „БСП ще се срине драматично, а ДПС може и да стане втората по мощ политическа сила в България. Почти сигурно е, че една значителна част от хората, които вече отказват да подкрепят БСП, ще предпочетат АБВ, а това увеличава шансовете на формацията на Георги Първанов да влезе в новото Народното събрание. „Атака" не може да се надява на подобен шанс", посочва Тодоров. Според него, коалицията между партията на Бареков и ВМРО също има шансове за парламентарно представителство. Но след грабежа в КТБ този „странен съюз", както го нарича Тодоров, ще трябва да разчита на натрупаната инерция, а не на милионите, които бяха изливани в него по време на тазгодишните избори за Европейски парламент.

ГЕРБ трупа точки

Социологът Първан Симеонов обяснява на свой ред, че отчетените наскоро от „Галъп" 5 процентни пункта разлика между актуалните електорални нагласи за ГЕРБ и БСП са на база на броя на всички имащи право на глас. Тази разлика зависи обаче от избирателната активност, казва Симеонов и добавя, че това са декларативни нагласи, които не могат да се смятат за прогноза:

„Истинските прогнози се правят няколко дни преди изборите. А и сегашният хаос подобрява позициите на ГЕРБ. Не е изключено отчитаната сега разлика да набъбне още повече в полза на ГЕРБ. При това положение партията на Борисов може да се надява дори на самостоятелно управление", казва Симеонов, но уточнява, че е много трудно да се правят прогнози, тъй като няма надеждни данни, които да посочат колко точно са пребиваващите в България нейни граждани с право на глас.

Недоверие към целия политически елит

Според Симеонов, резултатите от последното допитване на „Галъп" ясно показват, че българското общество иска радикална промяна в начина на управление. „Около 45 на сто от запитаните се съгласяват с твърдението, че е необходима нова партия, която да измести всички досегашни. 20% не мислят така, а останалите се колебаят. Това говори за сериозно недоверие към целия политически елит. Но зовът за промяна не е особено решителен, въпреки няколкото протестни вълни. Всъщност става дума за нерадикални настроения за радикална промяна. Тяхната радикализация обаче е неминуема при негативно развитие в икономиката", предупреждава Първан Симеонов.

Сходно становище изказва и Антон Тодоров: „Повечето българи виждат в политическия елит част от проблемите си, а не тяхното решение", посочва политологът. Той е скептик относно възможностите за сформиране на коалиция между партията на Бойко Борисов и Реформаторския блок: „От една страна пречка е особеният управленски манталитет на Бойко Борисов. От друга страна Реформаторският блок има огромни апетити за отделни властови позиции. Постигането на коалиция между тях е при това положение „мисия невъзможна". Но в крайна сметка всичко ще зависи от политическата аритметика след изборите. А и влизането на Реформаторския блок в парламента не е много сигурно", изтъква Тодоров.

Демографската катастрофа

Най-големите му опасения са свързани с липсата на идеи как да бъдат осъществени необходимите ключови реформи. Нещо повече: основните проблеми дори не се артикулират, твърди Тодоров: "Освен по темите за магистралите и за някаква базисна стабилност, някой чувал ли е Борисов да се изказва по такива болни проблеми като демографската ситуация например? Пробен камък за пригодността на всеки български политик е дали той вижда справянето с демографската катастрофа като приоритет номер едно за развитието на страната. При сегашните демографски тенденции българите няма как да бъдат сигурни, че един ден ще получават пенсии. И днес техният размер зависи в по-голямата си част от държавния бюджет, а не от пенсионните фондове", посочва Антон Тодоров.

Материал на "Дойче веле"