Вицепремиер и министър спорят ще има ли режим на тока

/КРОСС/ Едва започнали работа, експертите от кабинета "Близнашки" вече имат различни виждания по спешни за решаване проблеми. Макар и задочно, вицепремиерът Екатерина Захариева влезе в спор с икономическия министър Васил Щонов за това ще има ли режим на тока през идващата зима. Докато Щонов твърди, че проблем няма, Захариева не спира да чертае мрачни сценарии, посочва "Сега".

"Едва ли ще се стигне до режим на тока, тъй като към момента в България има излишък на произвежданата електроенергия", заяви във вторник министърът. Само ден по-късно обаче началничката му Екатерина Захариева директно заяви, че ще се върнем 24 години назад още тази зима, защото фирмите нямат пари за поддържане и инвестиции в мрежата.

През последната година, за да свали цената на тока, ДКЕВР на няколко пъти оряза разходите на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про", както и на ЕСО за инвестиции в мрежата. Енергийните дружества от своя страна неведнъж предупреждаваха, че акцията по намаляване на цените за сметка на фирмите ще доведе до аварии и до спиране на тока. Парадоксалното е, че така може да се влезе в затворен кръг - ДКЕВР намалява разходите на ЕРП-тата, а после има право да ги глоби, ако не спазват техническите изисквания за непрекъснатост на доставките.

Решаването на проблемите, според Захариева, минава през увеличение на цената на тока. Ситуацията се усложнява и от закъсалите държавни енергийни фирми - по последни данни само задълженията на НЕК гонят 3 млрд. лв. "В момента НЕК търпи месечни загуби от 50 млн. лева. Няма кой да ги покрие, в един момент тези пари ще дойдат от нашия джоб", коментира вчера Захариева. Тук вицепремиер и министър са на едно мнение: "Основна задача пред нас е финансовото стабилизиране на енергийния сектор, в който са натрупани дългове поради неефективност... Необходима е последователна политика в енергетиката, за да се гарантира нейното устойчиво развитие в дългосрочен план", подчерта Щонов.

Ден по-рано започна "наддаването" за новите цени от 1 октомври, като според бившия депутат Таско Ерменков то ще бъде 10%, докато експертът Атанас Тасев залага на 20 на сто. За увеличение потвърди и шефът на ДКЕВР Боян Боев, но не уточни в какъв размер ще бъде то.

Според ресорния министър Васил Щонов стабилизирането на енергийната система ще елиминира риска от режим на тока и отново подчерта нуждата от енергиен борд. Служебният кабинет дори е готов да изпълни спешни мерки в тази посока. На пакет от мерки за оздравяване на сектора заложи и миналото служебно правителство на премиера Марин Райков. Тогавашният министър Асен Василев обяви 7 мерки за справяне с кризата в енергетиката. Част от тях включваха промяна на начина, по който се смята цената на тока, произвеждан от ТЕЦ-овете, спиране на някои от зелените централи, премахване на ограниченията за износ на ток и др. Голяма част от мерките така и не проработиха, а преди ден бизнесът в лицето на стопанската камара отново настоя за промяна на методиката за цените. България отказва да изпълни и по-голямата част от препоръките на ЕК и Световната банка. Преди повече от година те посъветваха енергийният регулатор да стане наистина независим, енергийните и газовите държавни монополисти да излязат от БЕХ, да се либерализира пазарът на електроенергия, както и да се ограничи работата на въглищните централи, които не отговарят на екоизискванията.

Енергийната ефективност ще бъде основен приоритет в работата на Министерството на околната среда и водите, обяви вчера служебният екоминистър Светлана Жекова. В същото време вчера ЕК напомни, че България е сред страните, които отиват на съд заради пропуски в законодателството именно в областта на енергийната ефективност. Процедурата засяга още 23 държави членки, а срокът за реакция е 2 месеца. Единствено Кипър, Дания, Италия, Малта и Швеция са отразили евродирективата за енергийна ефективност в националното си законодателство. Тя цели намаляване на потреблението на енергия с 20% до 2020 година. Още през януари м.г. Брюксел предупреди България, че може да има проблеми. Причината бе, че страната ни все още няма минимални норми за енергийна ефективност на сградите, което е трябвало да бъде факт до юли 2012 г. Страната ни не е дала и гаранции, че до 2020 г. всички новостроящи се сгради ще са с "близко до нулево нетно потребление на енергия". Ако българските власти не успеят да убедят Брюксел в предприетите мерки, ЕК ще бъде в правото си да наложи тежки дневни глоби за всеки един ден, в който европравилата не се спазват. От икономическото министерство обясниха, че проектът на нов Закон за енергийната ефективност е факт, но заради краткия живот на предходното правителство не е могъл да мине през Министерския съвет. Сега проектът ще се наложи да изчака новия парламент.