Тошо Тошев за журналистиката, вестник „Труд" и ДС

Водещ: Ще покажа една снимка с един твой колега, Венелина Гочева, главен редактор на „24 часа", доскоро.
Тошо Тошев: Да.
Водещ: Сега пеете ли?
Тошо Тошев: Тук Венелина трябва да отговори, а тя пее не лошо, междувпрочем, това беше във Варна.
Водещ: В смисъл, че се свързвате с тази работа.
Тошо Тошев: Венелина, струва ми се, е много активна в момента, тя е вицепрезидент пък по корпоративната политика, най-общо казано, в момента се занимава, доколкото аз виждам, с рекламата. Има проблем пресгрупата с постъпленията от реклама. До песни не ми е във всекидневието, откровено казано, макар че аз обичам да пея, независимо че пея фалшиво.
Водещ: Добре. Имаме интересен въпрос от г-н Таков от София. Може ли една жена да е вярна? Сега да видим.
Тошо Тошев: Драги г-н Таков, възможно е да има и такова чудо, дори ако жената не е чудовище.
Водещ: Добре. Аз искам да ти покажа, според мен - някои от твоите верни жени, ние ги заснехме, нека да ги видим.
Светлана Джамджиева: С него се запознахме в неговия кабинет, когато аз отидох да си търся работа във вестник „Труд". По-интересното не е, че започнахме да работим веднага добре заедно, по-интересното е, че станахме веднага приятели. А с такъв проклет човек като Тошо това не е много лесно, той всъщност е единственият човек, който ме е разплаквал за работа.
Валерия Велева: Това е човек, който може да те накара да повярваш в силите си и че можеш да напишеш нещото, което го мислиш.
Ани Заркова: Един бивш вътрешен министър ни бил ядосан, че съм го критикувала остро и решил да се оплаче на Тошо. И сега си спомня, след толкова години, и казва: „Ани, Тошо така те защити, че докато аз бях на слушалката, по цялото ми тяло избиха червени петна".
Валерия Велева: Той създаде невероятен екип. Наистина тези хора, част, които се нареждаме на тази маса тук, ние прекарваме заедно и щастливо много повече, отколкото прекарваме с мъжете си и с близките си.
Светлана Джамджиева: В един момент аз тръгнах да се женя и той беше против. И както беше против, беше против, в един момент каза: „Добре, тогава ще ти стана кум". Тоест Тошо Тошев е човек, който като не може да се пребори с едно явление, гледа да го оглави.
Валерия Велева: Тошо, давал си много сила на другите, а сега мисля, че имаш нужда от нашата сила, имаш я.
Светлана Джамджиева: През последните 19 години сме заедно всеки ден. Пожелавам на себе си да продължава да бъде така.
Ани Заркова: Кой е човекът, за който той смята, че ще го замести сполучливо на кормилото на вестник „Труд"? Интересно ми е да го чуя.
Водещ: Интересен въпрос на Ани Заркова.
Тошо Тошев: Искам да кажа, че това са три знатни дами на българската журналистика, много талантливи, много талантливи журналистки, много се различават една от друга, но пишат удивително добре, всяка е със своя биография, със свое място в българския печат в последните 15-20 години.
Водещ: Ани Заркова те попита нещо.
Тошо Тошев: Кого си представям за главен редактор? Ако има логика в развитието на нещата, той е ясен кой да е главният редактор.
Водещ: Никола Кицевски?
Тошо Тошев: От десет години по моя инициатива и с мой подпис, така да се каже, защото освен главен редактор, аз бях и изпълнителен директор на фирмата-издател „Медиа холдинг", първи зам.-главен редактор е Никола Кицевски. Той е един отлично подготвен човек, много добър журналист, превъзходно перо.
Водещ: Добре. Никола Кицевски.
Тошо Тошев: Сега, той има един голям недостатък.
Водещ: Какъв?
Тошо Тошев: Много е свързан с мен.
Водещ: Добре.
Тошо Тошев: Другият, ако с него по някакво стечение на обстоятелствата това не се случи, другият възможен човек, без да се получи силен трус в редакцията, това е Светлана Джамджиева, която видяхме сега, преди малко. Аз не изключвам, разбира се, да има и външно присъствие, външен човек, който да дойде като главен редактор на вестник „Труд". Новите собственици имат това право. Не е ненормално. Ако ми дадеш възможност още три изречения да кажа по този въпрос. Искам да кажа обаче, че който и да е, ще му бъде трудно, тъй като кабинетът на главния редактор на вестник „Труд" сам по себе си не прелива нито авторитет, нито позиция, нито бих казал - смелост и характер. Това са неща, които се завоюват, те се спечелват, затова трябва и време, трябва и много умения. И пак, ще видим. Много бих искал да бъде човек, който познава вестник „Труд" и хората стоят зад него.
Водещ: Един интересен въпрос - Илиев от Бяла. Бор чвор, на какъв адрес е явочната квартира?
Тошо Тошев: Малко на шега - по-добре бор, отколкото чвор.
Водещ: По принцип е така.
Тошо Тошев: В интерес на истината, аз не само не съм притеснен, но съм доволен от такъв въпрос.
Водещ: Има още един - защо не подаде оставка като му отвориха досието?
Тошо Тошев: Ще ти кажа някои неща по този въпрос. Трябват ми няколко минути. И ако ти искаш, можем да продължим темата в някое следващо предаване.
Водещ: Добре.
Тошо Тошев: През 1975 година, аз съм си виждал картончето, т. нар. картонче, където пише, че съм работил в Института за пропаганда на марксизма-ленинизма, имаше такъв институт навремето, аз бях там шеф на отдел „Печат", като журналист съм работел, цял живот съм работел като журналист всъщност. Институтът се намираше в една сграда, където сега е „Град хотел София". Тя беше съборена. На първия етаж беше Първа градска библиотека, на втория етаж е института. Сега, най-лесно е да кажа, че това не е вярно, че уважаваната Комисия по досиетата се е объркала и ме е наклеветила. Няма да кажа такова нещо. Да допуснем, че всичко това е така и че един божи ден през 75-та година, както пише в картончето, при мен е дошъл, да речем, някой млад, симпатичен лейтенант или капитан, и ми е казал да речем следното: „Другарю Тошев, до колко часа ви е работното време тук?" И аз казвам: „До 18 ч." „Аха, ние след това ще ползваме вашия кабинет", апропо, една скоба, не е ясно кой е кабинетът, тъй като известно време аз нямах собствен кабинет, целият отдел бяхме в две стаи, „ще ползваме вашия кабинет за наша си работа". И аз какво бих му казал, бих му казал: „Ми, да, това е държавна сграда, аз не съм нито наемател, тук съм служител, какво става в кабинета, в който работя аз и моите колеги от отдела след работно време, какво ме засяга". Сега, но тъй като за мен това не е нещо ново, което се е случило сега по време на... миналата година, когато комисията изнесе за обществено ползване имената на журналисти на ръководна работа и имали нещо общо с Държавна сигурност, за мен това е известно от преди няколко години. Има един вестник „Седем", който публикува това картонче. Там има поне две неща...
Водещ: Каква е твоята позиция, че трябва да се направи обстоятелствена проверка за това и да се говори повече...
Тошо Тошев: Не, има още две любопитни неща. Името ми е сбъркано, не е така, както е по документи, в паспорта. Но още по-любопитният факт, казвам ти го и на теб като специалист полицейско... студентските въпроси от едно време, още по-любопитното е, че там оперативният работник, водещият ми офицер, както е записано, има някакво име, което е задраскано, отгорес молив е записано името Георги Ламбов.
Водещ: Известният Георги Ламбов.
Тошо Тошев: Това е ген. Георги Ламбов, тогава явно не е бил генерал, през 75-та година, когото аз познавам съвсем официално от пресата като главен секретар на МВР през 199 5-1996 година, ако не се лъжа. Георги Ламбов, без да навлизам в подробности, не съм се виждал с него и до ден-днешен, е правил два пъти, доколкото знам, изявления, че той не познава лицето Тошев, че той никога не е работил с агент Бор, че той е готов това да го каже където иска, ако някой поиска и че му е интересно най-после да се запознае с Тошо Тошев. С това започнах отговора на Чвор.
Водещ: Ако искаш да ви срещнем.
Тошо Тошев: Нямам нищо против оперативния, напротив, ще ми направиш добра услуга.
Водещ: Не е ясно.
Тошо Тошев: Дай Боже да стане ясно.
Водещ: Добре.
Тошо Тошев: Но нека и Чвор да дойде, ако иска.
Водещ: Г-н Костадинов от Бяла и той да заповяда.
Тошо Тошев: А оставката, нали ме пита за оставката. Аз нямам никаква причина за станалото. Аз в продължение на 20 години бях главен редактор на вестник „Труд", до онзи ден, дето се вика, и през по-голямата част от това време това беше най-търсеният, най-четеният, най-авторитетният... В годините преди интернет имаше всекидневен тираж 400 хиляди бройки, колкото почти лондонския „Таймс".
Водещ: Дай да поговорим за нещо друго важно, което си свършил. Теодосиев от Трън - на какво е научил синовете си?
Тошо Тошев: Мисля, че съм ги научил да бъдат мъжки момчета, честни момчета. Аз имам трима сина и мисля, че това е най-сериозното нещо, което съм направил в живота си - тези три момчета, и че съм ги направил личности. Другото, което е също най-сериозно в моя живот, това е вестник „Труд".
Водещ: Добре. Нека да видим какво казаха за теб тези мъжки момчета.
Васил и Радослав Тошеви, синове на Тошо Тошев: Той всъщност е един изключително любящ баща, който винаги се е старал, по свой си начин, тъй като той е изключително тежък и авторитарен характер, това е ясно, Тошо Тошев е име в пространството и се знае, че той е човек, който държи на думата си, тропа по масата за своето мнение и за своите позиции, но в отношенията си към нас винаги се е старал да бъде и друг, и бащата Тошо Тошев. От пет брака баща ни има трима сина. И ние се явяваме трима кръвни братя, с един и същ баща и с различни майки. И баща ни, между другото, се опитва и тримата да ни сближи и да ни събира. Всяка неделя се събираме, когато има възможност, в 12 ч. някъде, където си решим, в някое кафе, да пием, за един час да се видим, да си разкажем какво става. Опитът му с жените е изключително успешен, нали.
Все пак в повечето случаи и жените са били виновни. Малко като „Дързост и красота" сме.
Моля му се просто на шестата сватба да ни покани, защото аз не съм присъствал на нито една сватба. Пет сватби - на нито една. Това е срамота. Баща ми, на шестата сватба искам нас да ни поканиш.
Изключителен човек е. Той е по-голям от живота.
Два пъти прескача много дълбок трап. Преди десетина години имаше много сериозен проблем с черния дроб, който го разреши с лекота, отстрани не знам как изглеждаше, но той излезе от толкова сложна операция по-силен от преди, и по-хубав бих казал. Наскоро имаше проблем, който също прескочи много успешно и сега в момента, ние даже се шегуваме, че е безсмъртен. Баща ми, много те обичаме всички. Аз се надявам на твоята възраст и след години да имаме поне частица от тази енергия, която имаш ти.
Водещ: По-голям от живота? Говори ли ти се за това? Много за здравето има въпроси. Имаме десет минути до финала.
Тошо Тошев: Да. Какво да говоря.
Водещ: Преживя трансплантация на черен дроб.
Тошо Тошев: Всъщност, понеже синът ми, това беше най-големият ми син, Радослав, и най-малкият, средния - Ангел го нямаше тук. Значи, през 1999 година, точно преди 12 години без малко, аз направих чернодробна кома. Имах цироза. Искам да поясня все пак, че не беше алкохолна. Аз оттогава не пия всъщност въобще. Тогава пиех, но пиех нормално. Никой не ме е виждал пиян, твърдя го това нещо. Това специалистите го разбират. Най-грубо казано - лоша преработка на мазнини и се омазнява черният дроб, става все по-малко и все по-малко за сметка на тлъстините. Трябваше да ми се направи трансплантация, при това спешно. Трябваше да се намери донор, тъй като по това време в България не се правеха трансплантации...
Водещ: А това може би е най-тежката операция?
Тошо Тошев: Като хирургия казват специалистите, че е най-тежката, изключвам разни катастрофи, където има масови изпотрошвания на кости и т.н., но от този тип хирургия казват, че е най... Например, трансплантация на бъбреци е сравнително проста работа и това е лесно обяснимо. Е, проста работа условно казано. Така. Можеше да стане това нещо навън. В случая в Германия се случи в една превъзходна болница, с изключителен екип, апропо, любопитно е - човекът, който ме оперира, единият от операторите е проф. Малаго, който направи и първата трансплантация в България пет-шест години по-късно, заедно с д-р Любен Спасов от Правителствена болница. Една от връзките му с България бях аз. Така. Трябваше да се намери донор, иначе нямаше смисъл да се отива където и да е било и трябваше да поема в друга посока, така да се каже. И всъщност това, което се случи в рамките на около един ден само, при търсенето на донор, аз не го търсех, той сам почна да ме търси, това е парадоксално... Това, което се случи е може би най-високият изкачван от мен връх през живота ми - пет души, пет се обадиха и поискаха да ми бъдат донори.
Водещ: Можем ли да им кажем имената?
Тошо Тошев: Можем да им кажем имената - сестра ми, Маргарита, моя колежка журналистка, синът ми Радослав, когото видяхме, той не стана, и Маргарита не стана, не можеше да бъде, защото се оказа генно заложено заболяване име, слава Богу, лека форма, поради тази причина не можеше да бъде, и трима мои близки хора. Апропо, по телефона ми се обади Светлана Джамджиева, беше с мъжа си, с Джамджиев, Бог да го прости, миналата година почина, на почивка в Созопол, ако не се лъжа, разбрала, един час или два часа след като диагнозата беше поставена, обади се и каза: „Тошо, аз съм млада, силна, имаме еднакви кръвни групи, ако трябва - спирам да пуша и да пия от днес. Аз ще ти бъда донор". Ужасно. Това е - лягаш, режат те, половината ти черен дроб го отрязват и го зашиват на другия. И двама мои приятели - Миро и Ники. И двамата дойдоха с мен в Германия, избраха Ники, Николай, и Миро се обиди, че не е той от избраните да бъде донор.
Водещ: А лесно ли се възстанови? Това е тежка операция.
Тошо Тошев: Възстанових се героично. На седми февруари ме оперираха, 2000 година, на 19-ти февруари напуснах болницата.
Водещ: А тази втората болест, с която се бориш, за нея говори ли ти се?
Тошо Тошев: Тя беше като... Само мога да маркирам, нямаме време. Но това се случи преди година и няколко месеца. Започнах да отслабвам, започнах да правя една отвратителна температура, без да е ясно от какво, не беше бронхопневмония, не беше грип и т.н., някакви такива симптоми, които трудно бяха разчетени в България. И пак моят лекар Крум Кацаров.
Водещ: Какво се оказа?
Тошо Тошев: Това се оказа злокачествено заболяване на лимфните възли, лимфом.
Водещ: Рак на лимфома?
Тошо Тошев: Точно така.
Водещ: Химиотерапия?
Тошо Тошев: Сега не ме питай лесно ли ми беше трудно ли ми беше - не знам какво ми беше, но истината е, че не бях уплашен. Може би бях зашеметен, но аз не бях уплашен. И първият път не бях уплашен, и вторият път.
Водещ: На работа ходеше ли?
Тошо Тошев: Заминах във Франция, за второто говоря, там започна лечението, много агресивна химиотерапия, осем на брой процедури, две във Франция, върнах се, настоях да се върна тук, не заради финансови причини, не заради... разбира се, там е и доста скъпо, тук е по-евтино, но тук и условията ни бяха по-добри. Ходих на работа, не знам колко съм бил полезен, тов е друг въпрос.
Водещ: Понеже имаме контакти в „Труд", вярно ли е, че си имал кофа до бюрото, в която да повръщаш?
Тошо Тошев: E чак кофа не, но един съд имах, да, един път повърнах пред Светлана, тази Светлана няколко пъти я споменавам, тя беше дошла при мен. Бюрото ми е както твоята маса, аз седя от тази страна, тя оттам и аз й обяснявам или тя на мен, няма значение, и на мен ми дойде... Предният ден бях на химиотерапия... Не смятай, че се бия в гърдите като някакъв героий, не, за мен така беше по-лесно.
Водещ: А сега как си? Как се чувстваш?
Тошо Тошев: Добре съм, по дяволите.
Водещ: Променят ли го тези премеждия човек?
Тошо Тошев: Да. Не ми пука. Аз съм отговорен пред моите синове, отговорен съм пред моето семейство, отговорен съм пред моите колеги от „Труд". Това е положението.
Водещ: Въпрос по телефона от наш зрител.
Зрител: Получавал ли е Тошо Тошев SMS-и от Бойко Борисов?
Водещ: Супер. Друга тема, макар че имаме много малко време.
Тошо Тошев: Много е сериозен въпросът, но с Бойко Борисов сме си разменяли много пъти SMS-и, но не само и с него. Мога да ви кажа един друг много любопитен SMS, но няма да имаме време да го разчепкаме, от Симеон Дянков.
Водещ: Какво пише?
Тошо Тошев: Който получих. Той е идвал няколко пъти при мен, виждали сме се, въобще аз имам положително отношение към този човек, смятам, че той е добър финансист, с всичките неща, за които го упрекват, вероятно има и гафове, и грешки, но дори и аз съм грешен, да, така че един ден получавам един SMS, не бяхме се виждали известно време и той ми пише горе-долу така, цитирам по памет: „Кога мога да дойда при теб? Много ми е любопитно, искам да ми разкажеш - Костов вчера ми говори, че ти си го свалил от власт, дали е вярно, дали е така". Става въпрос за Иван Костов.
Водещ: Интересен въпрос. Николова от София. Защо използва по такъв безугледен начин вестник „Труд" срещу Иван Костов?
Тошо Тошев: В никакъв случай не е по безугледен начин. А мисля, че беше много подредено, много смислено и много мотивирано.
Водещ: Има ли право журналистът...
Тошо Тошев: Журналистът е длъжен. Искаш ли да ти цитирам по памет пак, разбира се, това, което ще ти цитирам той го казва за литературата, но аз го пренасям към писменото слово по принцип. Балзак казва, че сериозната писменост, литература казва той, аз казвам писменост, има право на живот само ако се рови активно в задния двор на обществото.
Водещ: Добре.
Тошо Тошев: А по време на управлението на г-н Костов много заден двор, много буреняк имаше.
Водещ: Как би продължил изречението „Нека говорят..."?
Тошо Тошев: Аз помислих, ще кажа така - животът не е това, което те говорят, а това, което се случва.
Водещ: Добре. Благодаря ти за този разговор.
Тошо Тошев: И аз благодаря.
Водещ: Уважаеми зрители, в „Пожелахте да говори" ви представихме Тошо Тошев.