Общинският съвет държи на скъпото билетче заради "липсващи 15 млн. лв."

/КРОСС/Столичният общински съвет (СОС) и Центърът за градска мобилност (ЦГМ) обжалваха решението на съда, с което бяха отменени промените в наредбата за градския транспорт. След приемането на наредбата от 1 юни 2016 г. цената на билет за еднократно пътуване в София стана 1.60 лв.

Срещу нея бяха подадени 42 жалби от граждани и организации, които бяха обединени в едно дело. На 22 февруари Административен съд - София град отмени наредбата с основния мотив, че тя няма икономическа обосновка.

В жалбата на СОС това твърдение на съда се оспорва. Адвокатите от дружеството "Георгиев, Тодоров и Ко." посочват, че съдът е игнорирал изцяло аргументите за начина на формиране на цената на билет и се позовават на Икономическа рамка, която е приета от съвета през април 2016 г. В доклада за приемането ѝ е посочено, че за да има баланс между приходите и разходите, "тоест да се осигурят липсващи 15 000 000 лв. за заплащане на дейностите на превозвачите от обществения транспорт" трябва да бъдат предвидени нови по-високи цени на билета за еднократно пътуване и на свързаните с него продукти.

В жалбата на ЦГМ са посочени и по-подробни разчети, в които е посочено, че разходите за автобусния транспорт, електротранспорта и метрото възлизат на близо 240 млн. лв. В същото време икономическата рамка е предвидила близо 170 хил. лв.:

За разлика от 2014 г. и 2015 г. разпределението на компенсациите за тарифно задължение е извършено на база действителен маршрутен пробег (курсив ред.). Разчетените разходи на икономическата рамка на обществения градски транспорт за 2016 г. се балансират с компенсацията за изпълнението по ОПП (обществен превоз на пътници), в размер на 26 500 х. лв. и очакваният допълнителен приход от 15 000 х. лв. след промените в цените на съществуващата тарифа на превозните документи.

Заключението на СОС е, че само новите по-високи цени ще осигурят достатъчно средства, за да може общината да извърши задължението си да превозва пътници като поддържа обществен транспорт. В жалбата се припомня, че осигуряването на обществен транспорт има не търговска, а социална цел. В същото време като "пазарно ориентиран" е определен методът за стимулиране на пътниците, които ползват градския транспорт дългосрочно. При него абонаментните карти предоставят по-ниска цена на услугата.

В същото време се оспорва и констатацията на съда, че дори да има недостиг на средства за осигуряване на обществения транспорт заради увеличените разходи, "това не води автоматично до увеличаване на цената на превозните документи". Според съда СОС е могъл да предприеме други мерки, които да компенсират дефицита, като например цялостен анализ на транспортната дейност, оптимизация на разходите, като закриване на нерентабилни линии и оптимизиране на разходите на операторите, а също и ускорено приключване на ремонти, които възпрепятстват ползването на градски транспорт.

В жалбата се посочва, че по този начин съдът си е "позволил да указва на административния орган по какъв начин да регулира обществените отношения". Според СОС не може "с проста аритметика да се оптимизират линиите", тъй като има уредени отношения между Столична община и СОС за осигуряването на обществен транспорт, включително и поддържането на икономически нерентабилни линии.

Адвокатите посочват също, че съдът не е допуснал назначаването на съдебно-икономическа експертиза, която да покаже обосноваността на по-скъпото билетче. Това станало "протоколно" и без излагането на аргументи.