За последните четири години издръжката на живот нараснала със 17.5%

София /КРОСС/ Издръжката на живот на един член от 4-членно домакинство (2 възрастни + 2 деца) в края на месец септември достигна сумата от 562,19 лв., или общо месечно са необходими 2 248 лв. за този тип домакинство, за да покрива разходите за храна, жилище, образование, здравеопазване спрямо средните български стандарти. Това сочат резултатите от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот на ИССИ на КНСБ през месец септември 2013 г.
Запазва се тенденцията за задържане на ценовите нива и дори траен спад при някои основни стоки и услуги. През третото тримесечие издръжката на живот отчете намаление с 0.3% спрямо предходния период на наблюдение и с 0.1% на годишна база. За тази тенденция съществен принос имат, от една страна, поетапното намаление на цените от началото на годината на административно регулираните стоки като: електроенергия (с 11.1%); топлоенергия (с 10.5%); природен газ (с 9.7%), а от друга, намалението на цените на основните зърнени култури на международните пазари и на специфичните за сезона пресни зеленчуци и плодове .
При така очерталата се икономическа ситуация на пръв поглед може да се предположи, че това е добре за потребителите, защото могат да купят повече неща със същите доходи. Де факто последователното задържане на дефлация (март-август), а и измерена вече и на годишна база, безусловно е показател за трайно свито потребление на населението. Този процес е доказателство за липсата на промяна в статуквото на домакинствата. Основната причина за това състояние са ниските доходи, високите нива на безработица и бедност. Само за последните четири години издръжката на живот нарасна със 17.5% (спрямо септември 2009 г.), като нарастването при хранителните стоки е с 21.7%, а при нехранителните стоки с 13.8%. При този натрупан през годините висок темп на нарастване, без осезаем и последователен ръст на реалните доходи, всяко по-нататъшно задържане на цените или дори спад на някои от тях, няма да повиши жизнения стандарт на домакинствата и да ограничи процеса на обедняване. Освен това, свитото потребление е водещ фактор за спада на крайните цените и ако тази тенденцията се запази продължително, това води до спад на икономическата активност, до фалити на фирми и освобождаване на персонал. Един от начините, с които може да бъде пречупена тази тенденция, е стимулиране на потреблението.
През третото тримесечие на 2013г. цените в групата на хранителните стоки средно са намалели с 0.8%, но на годишна база отчитат нарастване с 0.9%.
В групата „Хляб и зърнени храни" се отчита спад на цените с 0.2% за тримесечието. Цената на брашното запазва низходящата си тренд и бележи намаление с 4.6%, а на годишна база с 2%. При цените на хляба също се наблюдават леки колебания надолу, като отчетения среден спад е от 0.5% спрямо предходното тримесечие.
В групата „Мляко и млечни продукти" е регистрирано поскъпване с 2.1%, като средно групата на млеката (прясно и кисело мляко) са поскъпнали с 0.9%, а сирене и млечни продукти - средно с 3.1%.
След сезонния спад на цената на яйцата, през наблюдавания период трендът се обръща и е отчетен ръст от 3.8%, но за едногодишен период намаляват с 4.6%.
В групата „Животински и растителни масла" средния спад на цените е с 4.3%, като намалението при олио е със 7% спрямо предходното тримесечие, а на годишна база с 15.4%. При останалите стокови продукти, като маргарин и краве масло се отчита ръст на цените в диапазон от 1.9 до 2% .
Средно с 0.3% е отчетеният спад при „Захар и захарни изделия". Основно това намаление се дължи на спада на цената на захарта с 0.9% за тримесечие, докато при захарни и шоколадови изделия се наблюдава задържане на цените при същите ценови нива.
В групата „Зеленчуци и зеленчукови консерви" е отчетено намаление с 12%, а спрямо същия период на предходната година намалението е със 7.3%. При масовите за сезона зеленчуци, като пипер и зеле, сезонното намаление е в диапазон между 56 и 29% спрямо предходното тримесечие. Увеличение на цените се наблюдава при тиквички (62.5%), зрял фасул (17.4%).
При нехранителните стоки и услуги се отчита ръст на цените с 0.2% за тримесечието и с 1.0% намаление за едногодишен период.
Най-чувствително през третото тримесечие са намалели разходите в групата „Осветление, отопление и енергия" с 0.7%, а на годишна база намалението е със 7.0%. В сравнение с предходното тримесечие се наблюдава намаление при цените на електроенергията средно с 4.3%, твърди горива (дърва за горене) с 0.5%.
Повишение на цените се отчита в групата „Транспорт и съобщения" с 1.1% спрямо предходното тримесечие. През последното тримесечие цените в групата на транспорта са нараснали с 1.3%, основно се формира от ръста на „Автомобилните бензини, моторни и смазочни материали" средно с 2.6% за тримесечието, като само при газ- пропан-бутан е с 9.3%, а при бензина и дизеловото гориво е в диапазон между 1.4% - 1.8%.
В групите „Образование и свободно време", и „Жилищни наеми и разходи за поддържане на жилището", се наблюдават също леки колебания нагоре съответно с 0.9 и 0.8% за тримесечие.
Границата на бедност, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 212, 22 лв. на 1 лице, което показва намаление с 0.8% спрямо предходното тримесечие, и от 0.6% на годишна база. През последните две тримесечия издръжката на живот на бедните домакинства намалява с по-високи темпове от тази на средното четиричленно домакинство. Това се дължи на факта, че като цяло през анализирания период, поскъпват предимно стоки и услуги, които не са характерни за потребителския модел на бедните домакинства - зеленчуци и плодове извън сезона, акцизни стоки, заведения за обществено хранене, луксозно потребление, автомобилни бензини и горива, ползване на образователни услуги.
Сравнителният анализ между необходимите средства за издръжката на живот и данните за разпределението на домакинствата по подоходни групи на общ доход (НСИ) за второто тримесечие 2013 г. показват следните тенденции:
• под линията на бедност остават около 23.5% от домакинствата в страната (с общ доход на 1 лице до 212 лв.). В сравнение с предходното тримесечие броят на лицата под прага на бедност нараства с нови около 80 000 лица и вече са 1 млн. 695 хил. лица . (През юни под абсолютния праг на бедност са около 22.4% от домакинствата);
• с общ доход на 1 лице от домакинството до 310 лв. са 44.7% от домакинствата в страната. Наблюдава се намаление с около 500 000 лица спрямо предходното тримесечие на 2013г., и като брой вече са малко над 3 млн. 200 хил.;
• с общ доход на 1 лице от домакинството от 311 до 562 лв. са 37.6%, това представлява около 2.7 млн. лица. Отчита се увеличение с около 200 000 лица;
• домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (562 лв.) са около 17.7%, това представлява около 1 млн. 200 хил. лица.

Работната заплата, като основен източник на доход през второто тримесечие на 2013 г., отбелязва ръст от 3.8% за едногодишен период. Средносписъчният брой на наетите лица за същия период отчита намаление с 0.6% (или с 13 267 лица).
Запазва се тенденцията намалението на броя на наетите лица да е в обратна връзка с ръста на работната заплата, като най- силно е изразена при:
- Производство на превозни средства, без автомобили - наетите намаляват с 14.3%. СРЗ отчита увеличение с 2.8%;
- Строителства на сгради - спад на наетите със 7.5% (с 4372 лица), като СРЗ бележи увеличение с 9.0%;
- Производство на облекло - спад на наетите с 6.3%, за същия период СРЗ бележи ръст от 7.8%;
- Ресторантьорство - спад на наетите с 18.2% (16 500 лица). СРЗ за този период се запазва почти на същите нива, дори отчита леко намаление от 0.4% (456 лв.)

При 26 икономически дейности ( от общо 96 ) се отчита намаление на работната заплата за едногодишен период, които обхващат 18.6% от общо наетите. Намалението е в различен диапазон, но с най-драстичен спад се отличават:
• Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци с - 13.9%;
• Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика със - 17.6%.

Важно е да се отбележи, че през второто тримесечие около половината от икономическите дейности от промишлеността бележат, макар и в различна степен ръст на производството. Тези данни дават известен оптимизъм за съживяване на определени сектори от производството, но те не са достатъчно основание за предстоящ изход от стагнацията. Освен това, значителният ръст на производството за някои дейности не е обвързан със същата степен на нарастване на работната заплата и броя на наетите. Прави впечатление, че в дейностите с по-висок ръст на производство, равнището на наетите лица се задържа на същите нива или дори отчита лек спад. По характерни са тези показатели при следните икономически сектори от промишлеността:

- Производство на текстил и изделия от текстил, без облекло - ръст на ПП +14.9%, ръст на СРЗ с+5.0%, спад на наетите с -1.4%;
- Производство на автомобили - ръст на ПП +19.4%, ръст на СРЗ с+9.9%, спад на наетите с -0.2%;
- Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители - ръст на ПП +19.9%, ръст на СРЗ с+10.6%, на наетите с +1.7%;
- Производство на лекарствени вещества и продукти - ръст на ПП +8.3%, ръст на СРЗ с+10.1%, на наетите с +3.8%;
- Производство на хартия, картон и изделия от тях - ръст на ПП +7.3%, ръст на СРЗ с+8.4%, на наетите с +0.2%;
Запазва се високата степен на поляризация на доходите от работна заплата, като съотношението между най-ниския размер (395 лв.) и най-високия (2456 лв.) е 6.2 пъти. Важно е да се отбележи, че броят на наетите лица с най-високо възнаграждение е с около два пъти по-малък от този с най-нисък размер (47 483 лица).
На минимална работна заплата при пълно работно време през второто тримесечие на 2013 г. са наети 195 168 души, или 9.1% от всички наети. Размерът на МРЗ все още представлява едва 38.8% от СРЗ за страната (799 лв.) В сравнение с първото тримесечие наетите на минимална работна заплата бележат намаление с 1555 лица. Запазват се традицията наетите лица да имат най-висок дял в преработващата промишленост (31.1%), търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети (13.6%), административни и спомагателни дейности (15.3%).
Изложените данни, показват известни нюанси на нарастване на работната заплата, но след продължилата повече от три години политика на „замразяване на доходите" и тенденциозно поддържане на ниска цена на труда забавиха потреблението и вътрешното търсене. Паралелно с това, се увеличава безработицата за едногодишен период, коефициента нараства от 12.4% на 13% през второто тримесечие 2013. Безработните лица с продължителност повече от 2 г. нарастват от 132 200 на 147 900 (второто тримесечие 2013 г.), или с ръст от 11.9% за едногодишен период.
Затова КНСБ настоява за прилагане на адекватни мерки, насочени в подкрепа на доходите на домакинствата. Необходимо е се обсъдят варианти за договаряне със социалните партньори на препоръчителен индекс за нарастване на работната заплата в отделните отрасли и браншове; за повишаване на заплатите в бюджетния сектор с не по-малко от 10%; за въвеждане на необлагаем минимум в размер на МРЗ. Това са основните мерките, които биха довели до стимулиране на потреблението, а по-високо потребление означава възобновяване на икономическата активност и създаване на нови работни места.