Тръмп вече е президент, но още се изживява като водач на бунт

/КРОСС/ Доналд Тръмп зае поста президент на САЩ в петък, по същия начин, по който поведе своята компания - със смес от търговски похват и голо презрение към установения политически ред.

По този начин той изпрати ясен сигнал към страната и света: Той планира да управлява, както очерта и в кампанията си - отказвайки да влезе в унисон дори със собствената си Републиканска партия и адресира посланието си директно към американския народ.

Той не направи нищо, за да разсее опасенията, че ще донесе със себе си в Белия дом култа към личността, който изгради по време на предизборната кампания си кампания. Тръмп предложи твърде малко „маслинови клонки" на десетките милиони американци, които не са гласували за него в най-противоречивите избори в съвременната история на САЩ.

Като бивша ТВ звезда, Тръмп предложи апокалиптична версия на реалността: Америка на престъпността, имиграцията, тероризма и нелоялни търговски сделки.

Мрачната картина, скицирана от Тръмп пред нацията беше запратена право по доказателствата, че икономиката е в добра форма, престъпността намалява, а нацията е относително подсигурена и пазена.

След като предупреди обществеността за проблемите, Тръмп внуши, както направи и в предизборната си кампания, че той и неговата "История" са единственото решение. Той не спомена Републиканците, с които ще си партнира в Конгреса и със сигурност не спомена демократите, които яростно му се противопоставят.

Новият президент продължава популистките теми от предизборната си кампания, той осъди политиците, че са просперирали години наред на за сметка на обществото.

Той се отказа от големи амбиции и реторика, типични за такива случаи в полза на по-тъпи, популистки декларации.

Неговите предложения макар и популярни - растящи разходи за инфраструктура, силен граничен контрол, и изказани на висок тон (на изолация) не бива да се подиграват с традиционните републикански приоритети.

Историци казват, че в речта на Тръмп се е доловило ехото на Франклин Делано Рузвелт, напомняйки за "забравените" американци, оставени на заден план заради силите на търговията и глобализацията, за "мълчаливото мнозинство" на Ричард Никсън и на залога на Роналд Рейгън за възстановяване на величието на нацията.

Речта му беше може би най-влиятелната от тази на Рейгън през 1981, в която тогавашният президент говори за "икономическа скръб" и "празни индустрии."
"Но Рейгън е наследил една бореща се със „стагфлацията" икономика и равнище на безработицата от 7,5%. За разлика от тогава, в рамките управлението на Обама, икономиката е генерирала допълнителни работни места в частния сектор в 80 последователни месеца, а коефициентът на безработица възлиза на 4,7%", коментира историкът от университета Принстън Джулиян Зелизер.

„Картината, която Тръмп изрисува може би не се споделя от всеки американец", казва Томас Алън Шварц, президентски историк в университета Вандербилт. „И все пак, казва той, Тръмп е изслушван и възприеман с неговото "чувство на национална криза".

Белинда Бий, дошла да видят Тръмп от Мурсвил, Северна Каролина, казва, че му вярва, че ще води успешна борба с ислямския тероризъм и че той определено й изглежда като политически аутсайдер.

"Страната сега принадлежи на народа, а не на политиците", каза тя.

Източник: Ройтерс