Стратегия за Афганистан отново липсва, само тонът е нов

/КРОСС/ Само тонът на Доналд Тръмп е нов. "Ние няма да се стремим към държавно строителство. Ние избиваме терористи". Само по тона Тръмп се различава от вербалния маскарад на много западни политици. Неговите двама предшественици, президентите Обама и Буш младши обосноваваха нахлуването в Афганистан с износ на демокрация и защита на човешките права. При това двамата президенти винаги даваха предимство на военното решение поради липсата на ясна политическа стратегия. Както прави сега и Тръмп.

Континуитет вместо нова стратегия

Доналд Тръмп заяви ясно, че е в интерес на Америка да продължи да се ангажира в Афганистан. Той бил наследил "големи и сложни проблеми", но щял "да разреши проблема". "И накрая ние ще победим!"- допълни той, без да обясни какво означава това в политически план. "Нашите войски воюват, за да победят. Целта е ясна: да атакуваме нашите врагове, да унищожим ИД и Ал Кайда, да не допуснем талибаните да превземат Афганистан!" За това обаче ще му трябва доста дълго време. И какво ще стане, когато отново се увеличи броят на ковчезите със загинали американски войници?

Доналд Тръмп не назова конкретни цифри за увеличаване на числеността на американските войници. Той не посочи и кога ще приключи мисията в Афганистан. "Отсега нататък реалностите на сушата, а не някакви произволни план-графици ще опеделят нашата стратегия", заяви Тръмп. Американският президент обяви, че ще разхлаби правилата за действия на американските войници. "С микромениджмънт от Вашингтон не се печелят битки", заяви Тръмп дословно и допълни, че войниците на фронта трябва да могат да действат в "реално време". Това намирисва на повече дрони, на повече въздушни удари, на повече сражения, война и смърт. И звучи доста познато. Под ръководството на Тръмп САЩ отново подхващат бойна мисия. А това няма да се хареса на партньорите от НАТО. Още преди седмици страните-членки на НАТО обещаха подкрепа, но искат при всички обстоятелства да не събуждат впечатлението, че НАТО води война в Афганистан.

Трудният съюзник Пакистан

Отдавна познати са и вербалните заплахи срещу Пакистан. "Ние не можем повече да мълчим за сигурните убежища на терористичните групи, на талибаните и други групировки в Пакистан", подчерта Доналд Тръмп. И други преди него се изразяваха по същие начин - Обама, Клинтън, Чейни, Ръмсфелд. Всички те говореха за евентуалната двойна игра на Пакистан. Оплакваха се, заплашваха и от време на време затягаха кранчето с парите. И нищо повече. Защото Пакистан разполага с ядрено оръжие и е незаменим партньор. Дори снабдяването на американските войски зависи от Пакистан. Доналд Тръмп призова Пакистан да "демонстрира подкрепата си за цивилизацията, реда и мира". Какво ще стори Тръмп, ако Пакистан продължи да преследва своите собствени цели? Ще наложи санкции? Ще изпрати още повече дрони? Ще прекрати военната помощ? Или ще се обясни в любов на Индия? Това обаче ще вкара в играта Китай още повече, отколкото преди.

В задънена улица

Поне сега става ясно, че Доналд Тръмп няма никаква политическа визия, която обхваща целия регион. Това беше и кардиналната грешка в началото на американската инвазия преди 16 години. Афганистанското бойно поле е пренаселено. При това не става дума само за Пакистан. Индия, Иран, Русия, Китай и Саудитска Арабия също преследват собствени интереси. Всички търсят и намират съюзници в Афганистан. Съюзите се размиват, защото всеки гледа собственото си предимство. Многото участници в конфликта се дестабилизират взаимно. От десетилетия насам Афганистан е арена на задочни идеологически и военни борби. Интервенцията на Запада пред 16 години отприщи гражданска война. В Кабул няма правителство на националното единство. Съюзът между президента Гани и премиера Абдула е дълбоко разстроен. Вицепрезидентът Достум напусна страната, за да избегне разследването срещу него за евентуално отвличане и изнасилване.

Корумпирани крале като стабилизиращ фактор?

Някои регионални губернатори се разпореждат като абсолютистки крале, защото Западът ги финансира и подкрепя като евентуални стабилизиращи фактори. Тези местни велможи са корумпирани, разполагат със собствени милиции и тормозят собственото си население. А това води до увеличаване на дистанцията между правителството в Кабул и гражданите, и налива вода в мелницата на талибаните. Афганистанската култура на безнаказаност е гарант за терора. И президенът Тръмп ще трябва да разбере, че не може да постигне победа в Афганистан. Все някога ще се стигне до дълги и мъчителни преговори. Когато всички се изтощят. Това е сегашното положение. Доналд Тръмп няма никаква нова стратегия. Вместо това продължава войната, която никой не може де спечели. Терорът винаги е бил отговорът на политическия вакуум.

Автор: Сандра Петерсман, Дойче Веле