Строители и еколози в сблъсък за тунела при Кресна

София /КРОСС/ Най-големите браншови организации в строителството се обявиха против тунела през Креснеското дефиле, предвиден в проекта за магистрала "Струма". Представители на Камарата на строителите в България (КСБ) и на Българска браншова камара "Пътища" настояват вариантът за изграждане на 15-километрово съоръжение да бъде преразгледан и да се търсят алтернативи. Мотивите им са, че толкова дълъг тунел ще е изключително скъп като строителство и поддръжка и не е удачно решение за район с висока сеизмична активност като Кресна. Становището на строителните организации очаквано предизвика остра реакция сред еколозите. От партия "Зелените" дори обвиниха пътните фирми, че са против тунела през Кресненското дефиле, защото няма да участват в една от най-големите обществени поръчки до момента. Индикативната стойност на подземното съоръжение е 1.1 млрд. лв.

Милиони по финансовата скала...

Основното възражение на строителните организации срещу тунела при Кресна е високата цена. Участъкът от магистрала "Струма" между Благоевград и Сандански (лот 3) е с дължина 65 км и прогнозна стойност от 1.7 млрд. лева. Основната част от парите се осигуряват по европейската програма "Транспорт", за която проектът е приоритет.
Най-скъпият и сложен участък от лот 3 е преминаването през Кресненското дефиле, което е предвидено чрез 15-километровия тунел - един от най-дългите в Европа.
Според проф. Иван Трифонов от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) реално стойността на съоръжението ще се окаже значително над прогнозните към момента 1.1 млрд. лв. "Специалистите я изчисляват на поне 1.5 млрд. лв. При тунела "Железница" (2 км след Благоевград) са заложени 100 млн. лв. на километър. Същата ще е цената при Кресна", коментира той. За сравнение, средната цената на километър магистрала е между 5-6 млн. лв. до 8 млн. лв. за по-сложните участъци, добави Трифонов. Според него най-добрата алтернатива е замяната на дългия тунел при Кресна със система от виадукти и къси тунели, което би намалило строителната стойност с 500-600 млн. лв. Така ще поевтинее и поддръжката, която при 15-километрово подземно трасе ще е 50 млн. лв. годишно, смята проф. Трифонов. Има го и варианта сегашният път през дефилето просто да бъде разширен, както е предвиждал първият проект за "Струма" (виж карето).
Бившият изпълнителен директор на Агенция "Пътища" Павел Диковски изтъкна като аргумент в същата посока и дългия срок на строителството. Според него то ще продължи поне 10 години и няма как да приключи в сегашния програмен период. "Това поставя под риск европейските средства за "Струма" и има опасност голяма част от този проект да се финансира от бюджета", каза Диковски. Като минус той посочи и тежкото управление на трафика по главен път Е-79 за толкова дълъг период от време. Пътят към Гърция и в момента е сред най-натоварените участъци от републиканската мрежа, а участъкът през Кресна - едно от местата с най-много катастрофи.
За момента пътните специалисти не предлагат еднозначна алтернатива на тунела през Кресненското дефиле. Според изпълнителния директор на КСБ Иван Бойков обаче трябва да се търси друго решение, като се спазят всички екологични и сеизмични норми.
От пътния бранш настояват също Национална компания "Стратегическа пътна инфраструктура" (НКСИП), която отговаря за изграждането на .от 3 от "Струма", отново да разгледа вариантите за преминаване през Кресненското дефиле. Компанията вече обяви обществена поръчка за анализ разходи-ползи за участъка от магистралата между Благоевград и Сандански. Строителите обаче искат такъв да бъде направен и за втори възможен вариант за прехода през дефилето. Не стана обаче ясно как това би се отразило на сроковете и хода на проекта за лот 3 от "Струма". Амбициите на министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева са да обяви първите обществени поръчки за пътните участъци между Благоевград и Сандански до края на тази година, а за тунела при Кресна - през следващата, пише "Капитал".