България е загубила 66 млн. лв. от ЕС за тунела под Шипка

Анонимен

България била загубила пари?! Това не е нито ново, нито трагично известие. България загуби младата част от народа си и това вече поставя под въпрос съществуването ни в бъдещето. Алчността на крадливия ще си отиде заедно с него.

11.09.2016 14:21:20

Анонимен

България!!! била загубила!!! пари? Че то кога е печелила? Дори когато са потичали средства от еврофондове, те са потъвали неизвестно къде. За кого е тази жалба, за кого е този плач?И кого плашите с тях. То бътгаринът е вече толкова пренебрегван и потъпкван, че не можете да го залъгвате с празни заплахи.

11.09.2016 13:36:44

MOYRA

АКО НЕ СТЕ ХОДИЛИ ОТДАВНА В ГАБРОВСКИТЕ КВАРТАЛИ "ДЯДО ДЯНКО" И ВЕЛЧЕВЦИ, ЕЛАТЕ ДА ВИДИТЕ БЕЗУМНОТО СТРОИТЕЛСТВО НА ОБХОДА НА ГАБРОВО В ДЕЙСТВИЕ! МОЖЕ ДА ОТИДЕТЕ И СЛЕД КВАРТАЛ ХАДЖИЦОНЕВ МОСТ, ЗА ДА ВИДИТЕ КАК СЕ СЪСИПВА ВАРВАРСКИ И НЕОБРАТИМО ПРИРОДАТА. ПОМОЩ!!! СТРОЯТ МОСТ НАД ГЛАВИТЕ НИ!!! - ВЕЛЧЕВЦИИИИ!!! ПОМОЩ!!! ЩЕ НАПРАВЯТ ТУНЕЛЧЕ, ЧИЙТО ОТВОР ЩЕ Е НАСОЧЕНО ДУЛО, БЪЛВАЩО ОТРОВНИ ГАЗОВЕ СРЕЩУ КЪЩИТЕ НИ!!! ПОМОЩ!!! ОТ ПОСТРОЕНИЯ МОСТ ЩЕ СЕ РЪСЯТ ПРАХ, ОТРОВИ И МРЪСОТИЯ ВЪРХУ ДВОРОВЕТЕ НИ И ВЪРХУ НАС!!! ПОМОЩ!!! НЯМА ДА ИМАМЕ СПОКОЙСТВИЕ НИТО ДЕНЕМ, НИТО НОЩЕМ ОТ ШУМА НА ТРАФИКА!!! (ЗАБРАВИХТЕ ЛИ ТИРОРИЗМА В КВ. ПАЛАУЗОВО???) БОГ ДА НИ Е НА ПОМОЩ!

11.09.2016 13:18:10

MOYRA

ПОМОЩ!!! СТРОЯТ МОСТ НАД ГЛАВИТЕ НИ!!! ПОМОЩ!!! КОЛОНИТЕ НА МОСТА СА В ДВОРОВЕТЕ НИ, МЕЖДУ КЪЩИТЕ НИ, НА 50 САНТИМЕТРА ОТ ТЯХ. ПОМОЩ!!! ЩЕ НАПРАВЯТ ТУНЕЛЧЕ (600 метра, срещу квартал Велчевци), ЧИЙТО ОТВОР ЩЕ Е НАСОЧЕНО ДУЛО, БЪЛВАЩО ОТРОВНИ ГАЗОВЕ СРЕЩУ КЪЩИТЕ НИ!!! ПОМОЩ!!! ОТ ПОСТРОЕНИЯ МОСТ ЩЕ СЕ РЪСЯТ ПРАХ, ОТРОВИ И МРЪСОТИЯ ВЪРХУ ДВОРОВЕТЕ НИ И ВЪРХУ НАС!!! ПОМОЩ!!! НЯМА ДА ИМАМЕ СПОКОЙСТВИЕ НИТО ДЕНЕМ, НИТО НОЩЕМ ОТ ШУМА НА ТРАФИКА!!! (ЗАБРАВИХТЕ ЛИ ТИРОРИЗМА В КВ. ПАЛАУЗОВО???) БОГ ДА НИ Е НА ПОМОЩ!

11.09.2016 13:15:49

MOYRA

ОТВОРЕТЕ СИ ОЧИТЕ И (Д)УШИТЕ! ПРОУМЕЙТЕ ИСТИНАТА ЗА ПАГУБНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ТОЗИ БЕЗУМЕН, ВРЕДЕН И ОПАСЕН ЗА ЖИВЕЕЩИТЕ В ЗАСЕГНАТИТЕ КВАРТАЛИ И ЗА ПРИРОДАТА ПРОЕКТ! БЕЗУМЦИ!!! ОСЪЗНАЙТЕ КОИ СА ИСТИНСКИТЕ ПОДБУДИ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ ДА БЪРЗАТ С ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ТОЗИ ОСТАРЯЛ, НЕЕФЕКТИВЕН И НЕЕКОЛОГИЧЕН ПРОЕКТ. ЕДНА ЛЪЖА, ПОВТОРЕНА СТО ПЪТИ, СТАВА ИСТИНА ЗА НАИВНИТЕ И ЗАБЛУДЕНИ СЛУШАТЕЛИ. СПЕКУЛИРА СЕ С ЕДНА ОТДАВНАШНА МЕЧТА НА ГАБРОВЦИ. ДОРИ СЕ ПРЕДПРИЕ КАМПАНИЯ ЗА НАСТРОЙВАНЕ НА ОМРАЗА И НЕНАВИСТ МЕЖДУ СЪГРАЖДАНИ. ЗАСЕГНАТИТЕ ОТ ТОВА БЕЗУМИЕ ГАБРОВЦИ БЯХА УБЕЖДАВАНИ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПРИЕМАТ ИДЕЯТА ДА БЪДАТ ДОБРОВОЛНИ "ЖЕРТВИ" В ИМЕТО НА ЕДИН СТРОЕЖ!!! ТОВА НЕ Е ДЕМОКРАТИЧНО, ТОВА НЕ ОТГОВАРЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА ЗА ЗАЧИТАНЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ПРАВА НА ВСЕКИ ЧОВЕК! ТОВА Е ФЕОДАЛИЗЪМ В ДЕЙСТВИЕ! ТОВА Е МАЧКАНЕ НА "МАЛКИЯ ЧОВЕК", т.е. НА ЧОВЕКА БЕЗ ВЛАСТ! ТОВА Е ЗЛОУПОТРЕБА С ВЛАСТ! ИМОТИТЕ НА ХОРАТА В ЗАСЕГНАТИТЕ КВАРТАЛИ СТАВАТ БЕЗ СТОЙНОСТ, МЛАДИТЕ ПОТОМЦИ СА ЛИШЕНИ ОТ ЦЕННОТО СИ НАСЛЕДСТВО! ПОСЕГНАХА НА НАЙ-СВЯТОТО ЗА БЪЛГАРИНА - НА ДОМА МУ!!! ИНАТЛИВАТА ПОЗИЦИЯ НА ВЛАСТИМАЩИТЕ НА ВСЯКА ЦЕНА ДА ИМА ОБХОД И ТУНЕЛ ЩЕ РОДИ ПРОКЛЯТИЕТО, КОЕТО ЩЕ ИЗРЕКАТ ПОТОМЦИТЕ, КОГАТО ГАБРОВО НЯМА ДА ИМА ЧИСТА ПИТЕЙНА ВОДА, ЧИСТ ВЪЗДУХ, ЧИСТА ПРИРОДА. КЪСНО ЩЕ БЪДЕ ДА СЕ КАЕТЕ. ЧОВЕШКИТЕ ГРЕШКИ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СА НЕПОПРАВИМИ.САМО ПРИРОДАТА МОЖЕ ДА ГИ ПОПРАВИ, НО ЕДВА КОГАТО НАС ЩЕ НИ НЯМА НА ТОЗИ СВЯТ! ЯВНО АЛЧНОСТТА, КОЯТО Е ПРИЧИНА ЗА НАШИТЕ СТРАДАНИЯ, ЩЕ СИ ОТИДЕ ЗАЕДНО С ЧОВЕКА!!

11.09.2016 13:11:46

tunelshipka.com

За да достигне до съществувашия проход "Шипка", транзитното автомобилно движение преминава през Източен обходен път, който е завършен на 2/3, както се вижда от картата. От началото на 90-те години, заради оставащата незавършена прибл. 1/3 част от него движението е пренасочено за прибл. 3.8 км. през кв. Бичкиня и кв. Любово. През 2008 г. граждани от кварталите Бичкиня и Любово, със съдействието на бившия кмет на Габрово Иван Ненов, който е от кв. Бичкия, и не без съдействието на кмет Томислав Дончев изпращат петиция до Еврпейският Парламент, с искане за премахване на движението за Шипка от кварталите Бичкиня и Любово. Западният обходен път и тунел "Шипка" решават проблема на два квартала Бичкиня и Любово за 3.8 км., но го прехвърля на други пет квартала за 6 км. И всичко това без да се има в предвид останалото огромно разрушение на околната среда и другите проблеми на проекта. Агенция Пътна Инфраструктура (АПИ) не е разгледала и проектирала, завършването на 4 км. трасе на Източен обходен път на Габрово, който да продължи директно с тунел под "Шипка". Многобройни други пълноценни решения са възможни но такива не са предлагани и изследвани от Агенция Пътна Инфраструктура, нито резлеждани на обществени обсъждания. Такива решения са предлагани от обществеността но са игнорирани от Агенция Пътна Инфраструктура, някои от които могат да бъдат видени в раздела за алтернативни проекти. Пътят минава през водосборния басейн на река Козята, който е един от трите водосборни басейни на Габрово, който се унищожава безвъзвратно. Водосборния басейн на река Козята, се състои от три открити водосбора, които се намират непосредсвено до северния вход на планирания тунел "Шипка". Водите от този водосборен басейн се доставят посредством деривация до язовир Христо Смирненски, който доставя питейната вода на гр. Габрово. Екологично замърсяване и отравяне на водите за гр. Габрово, цитат от Екологичната експертизна оценка на проф. Никола Николов и екип: "Много съществен недостатък на представения проект е обстоятелството, че високия портал е на страната на Габрово, т.е. факелът от естествената тяга изхвърля вредните вещества във вододайната зона на река Козята. В такъв случай почти всички вредности от тунела ще се изхвърлят във водосбора на река Козята и концентрациите им още повече ще надвишат ПДК - въглеводородите ще достигнат Cср = 1.119 мг/л при ПКД = 0.5 мг/л, и т.н. и т.н." (ПДК - пределно допустими концентрации) Трябва да се отбележи още, че ще има значително отравяне на водите, включително питейните със сол и химикали използвани за почистването на пътя, който е проектиран да бъде разположен по продължението на река Козята. Изсичането на вековните гори по продължението на Козята река заради пътя до тунела и самия тунел, неминуемо ще доведе до: нарушаване на водния баланс; предизвикване на множество ерозийни процеси; нарушаване на екологичния баланс на река Козята; увеличаване на броя и размера на наводненията в гр. Габрово предизвикани от реките Козя, Паничарка и Янтра, и др. Разрушаване на зоната на местообитание на много защитени животински и растителни видове, тъй като районът на река Козята е най-дивата част от Природен парк "Българка" - Натура 2000. Създаване на предпоставки за тероризъм и противообществени действия. Водозахващанията, от водосборния басейн на река Козята за язовир Смирнески, представляват три открити бента, от които чрез тръби водата се включва в деривацията и отвежда до язовира. Бентовете се намират буквално на метри (по малко от 50) от входа на тунела. Не случайно, до прибл. 2000 г. района на река Козята и язовир Смирнески са охранявани от въоражена охрана. Докато язовир Смирнески все още се охранява от такава охрана, водосборния басейн на река Козята вече не се охранява, и не само това но и трафикът на движението се пренася именно там. Лесно е да се види че злонамерени лица биха могли преднамерено да отровят водата на язовир Смирненски и Габрово, използвайки водохващането с лекота. Именно за предпазване от такива действия е имало въоражена охрана на водосборния басейн на река Козята до 2000 г. и недопускането на каквито и да било неоторизирани лица в района е било стриктно забранено. Тунелът под "Шипка" започва на 800 м надморска височина от северната страна на планината, в дълбоко дефиле, чийто странични склонове достигат до 1100 м.н.в. От друга страна Шипченският превал е на прибл. 1100 м.н.в., което от една страна обезсмисля този тунел и го прави икономически неизгоден за пътуващите, а от друга страна високата надморска височина на трасето прави преминаването му опасно. Безсмисленост на създаването на този тунел и проход: 400 метра вертикално изкачване от нивото на Габрово до входа на тунела, за прибл. 5 км.; само 200 метра е разликата във височина от входа на тунела до превала Шипка (съществуващия проход Шипка).; проходът Хайнбоаз е на 700 м.н.в. и е по-къс с 25 км. като при направа на тунел с дължина 1 км. ще бъде на 600 м.н.в.; преминаването на тунел Шипка най-вероятно ще бъде платено; Поради високата надморска височина ще има голямо снегонавяване, което ще води до следните усложнения: ще има затруднено снегопочистване и подготовка на пътя; опасност за движението от облединяване на пътя; при катастрофи ще се получават огромни задръствания особенно през зимния сезон. Сройтелството на тунел "Шипка" е икономически неизгодно и нерентабилно за държавата: Дублира прохода на Републиката Хаинбоаз и отстой само на 20 км от него. Проходът на Републиката Хаинбоаз е изцяло обновен. През Хаинбоаз преминава целият трафик на тежкотоварни автомобили над 12 тона. Капацитетът на Хаинбоаз няма да бъде достигнат следващите 20 години. Трасето през Велико Търново - Стара Загора през Хаинбоаз е 25 км по-късо от трасето през Габрово. Липсва подходящ високоскоростен или магистрален път Велико Търново - Габрово. За тунела "Шипка" се търси външно финансиране и преминаването през него ще бъде платено. Липсват проектирани големи паркинги за отбиване на тежкотоварни автомобили при задръстване на прохода, както е според изискването на Директива 2008/96/EO - относно управлението на безопасността на пътни инфраструктури на ЕС. Разходи по подръжка. В световната практика на тази географска ширина се избягват тунели на височина 800 метра, тъй като е икономически неизгодно: увеличен разход на гориво и консумативи за автомобили (включително товарни), средства за поддържане на пътя, предпоставки за пътно-транспортни произшествия, вредни емисии и т.н. Вижте статията на проф. Ю. Тотев. Проектът за тунел под "Шипка" използва остаряла и опасна концепция, защото създава опасност за движението, тъй като е проектиран като една двупосочна тръба, която е под наклон (на юг). Проектираният тунел представлява една двупосочна тръба и има дължина 3.2 км. Съществени трудности и опасности поради двупосочното движение в една тръба: катастрифи; пожари; разлив на отровни вещества и други химикали; технически повреди. Не се знае дали мотоциклетисти ще могат да преминават през тунела. Трудности и опасности поради наклона на тунела: подхлъзвания предизвикани от умокряне на пътя и от разлив на течности; увеличаване на вредните емисии от тежкотоварните автомобили изкачващи наклона; задръствания предизвикани от тежкотоварните автомобили изкачващи наклона; Да се обрърне внимание, че в допълнение тунела започва на 800 м.н.в. В съвременното строителство дълги еднотръбни-двупосочни тунели не се строят поради опасносностите за движението и трудностите за поддръжка. В допълнение, както бе посочено по-горе в световната практика на тази географска ширина се избягват тунели на височина 800 метра, тъй като са икономически неизгодни. Проектът за тунел под "Шипка" не е съвместим с Природен парк "Българка" - Natura 2000, през който пътят минава в продължение на 4.7 км, като по същество разделя парка на две части през средата. Природен парк "Българка" е част от Европейската екологична мрежа Natura 2000, в която се защитават средата, животинските и растителни видове. С тази цел има изработен план за управление: Обединение „Българка-2013” e изпълнител по проект „Разработване на План за управление на Природен парк „Българка””, по договор №ППУ 25/31.10.2013г. с Възложител на проекта Дирекцията на Природен парк „Българка”. Номер на проекта: DIR-593210-1-5, приоритетна ос 3 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие” на Оперативна програма „Околна среда”. Проект: РАЗРАБОТВАНЕ НА ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПРИРОДЕН ПАРК БЪЛГАРКА Номер на договора: DIR-593210-1-C001 Номер на проекта: DIR-593210-1-5 Обществените обсъждания са проведени на 17.02.2014 в Трявна и Мъглиж и на 18.02.2014 г. В Габрово Плана за управление на Природен парк "Българка" НЕ ДОПУСКА строителството на трасе и тунел в парка! Плана за управление на Природен парк "Българка" е внесен за одобрение в Министерство на околната среда и водите, но към Юни 2016 г. все още не е одобрен, тъй като планът не допуска това разрушително строителство. Проектираният път разрушава напълно природата и местообитанието на животински и растителни видове в продължение на 4.7 км, както следва: 39 вида птици, който са под защита в парка. Природните местообитания: 6430 - хидрофилни групи от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс. *91Е0 - алувиални гори с Черна елша и Планински ясен (ALNO-Padion, Alnion incanae, Salicion albae). *7220 - извори с твърда вода и туфести формации (Cratoneurion). Проекта ще окаже значително отрицателно въздействие върху популацията на мечки, който са приоритетни защитени видове. Има липса на отчитане на изискванията на Плана за действие за кафявата мечка, приета през 2008 г. В този район около Козята река са наблюдавани следи от Рис, който е защитен вид в Европа, и чието връщане би било абсолютно невъзможно след изграждането на пътя и тунела. Снимката е направена в началото на Юни 2016 г. във водосборния басейн на река Козята. Тя документира изсичането на горите в продължение на 4.7 км. където ще преминава пътя от края на кв. Радецки до входа на бъдещия тунел Шипка. Наклона на склона, който се вижда на снимката, е поне толкова голям по цялото трасе от двете страни на реката, където пътя ще преминава. При ширина на пътя 15 м (без изпреварваща лента), и вкопаване в склона, дори минимално интелигентен човек може да оцени опасностите от свлачища и ерозионни процеси, както и необходимостта допълнителни средства необходими за строителство и поддръжка. В предвид на труднодостъпния терен, гражданите са изисквали от Агенция Пътна Инфраструктура (АПИ) вертикални профили на пътя за всички проблематични места за да се направи реална оценка на въздействието върху терена от строителството, но такива са отказани. По този начин не могат да бъдат оценени вероятността от свлачища, размерите на ерозия, риска от снежни лавини падащи на пътното платно, изсичането на горски площи, действителния обем на изхвърлената скална маса и пръст, и т.н. и т.н. Неверни данни и лъжлива информация се съдържат в Доклада за Оценка на Въздействие върху Околната Среда (ДОВОС). Те са посочени в жалбите и становищата на гражданите, както и в експертизите на вещите лица към адм. дело No. 6941/2012 на ВАС за обжалване на решениението за одобрение на неверен-лъжлив доклад от министър Нона Караджова - Мистерство на околната среда и водите. Доклад за Оценка на Въздействие върху Околната Среда (ДОВОС) се изисква задължително по закон за всички пътни инвестиционни намерения. За Западен обходен път и тунел Шипка доклада е изготвен от "Данго проект консулт" - ЕООД гр. София, с ръководител Георги Петков. Доклада за Оценка на Въздействие върху Околната Среда за Западен обходен път и тунел Шипка е изграден на НЕВЯРНА И ЛЪЖЛИВА база основни данни за разстояния до населени места, квартали, отделни сгради, местообитания на растителни и животински видове, до водоизточници и до различни други обекти. Някой разстояния до тези обекти са игнорирани и изобщо не споменати. В табличен вид се представят тези многобройни разминавания между отразеното в ДОВОС и действителните отстояния, отразени в заключението на Съдебно Техническа Експертиза на Вещо Лице инж. Ю. Пальов – инж. Геодизист по дело № 6941/2012 г. на ВАС. Място -по трасето на пътя Посочено отстояние в ДОВОС Посочено отстояние от инж. Ю. Пальов Къщи в кв. Чехлевци 30 метра 6 – 20 м. – стр 4 от техническа екпертиза Къщи в кв. Велчевци 100 метра “осем сгради са директно в рамките на проекта- обхвата на трасето” ; “най близката от редовото застрояване е на 14, 30 м. от обекта” - стр.3-4 и прил. 2 кв. Дядо Дянко на стр. 133 и стр.223 от ДОВОС Къщи при етапна връзка кв. Дядо Дянко /югозапад/ не посочени 6-20 м Други жилищни сгради 100 метра 6-20 м кв. Хаджи Цонев мост Сгради след автобусно обръщало не посочени 6 -20 м стр.4 Игрище за ръгби на представителния габровски тим не посочено частично попада в територията на пътя” стр.4 и прил. 3 Производствени сгради на “Пластформ” не посочено 6-20 м Сгради след етапна връзка не посочени 6-20 м Промишлени постройки при км 17 +500 /запад от трасето/ 150 метра 6-20 м Къщи към км.17+500 120 метра 6-20 метра - стр. 4 За алтернативен вариант "Мусман" са посочени данни както следва: кв. Гачевци 200 метра 1000 метра - стр.5 кв. Гачевци – бивше ТКЗС, сега инд. зона Не е посочено 325 метра с. Трънето 100 метра 350 метра с. Трънето – бивше ТКЗС Не е посочено 100 метра с. Мечковица 20 – 30 метра 250 метра кв. Недевци 40 – 50 метра 200 метра с. Горнова могила 20 – 30 метра 50 метра Между кв.Гачевци крайни къщи /запад/ и начални къщи с. Трънето 300 метра 1375 метра Между кв. Хаджи Цонев мост крайни къщи /запад/ и начални къщи кв. Недевци Макс. 80 метра 650 метра Доклада за Оценка на Въздействие върху Околната Среда (ДОВОС) бе разгледан на обществено обсъждане (виж. по-долу), след което заедно със становища на институции, организации и граждани е предоставен от Агенция Пътна Инфраструктура (АПИ) на Министерство на околната среда и водите. Висшия екологичен съвет към Министерство на околната среда и водите разглежда ДОВОС и придружаващи го становища и документи, и на 03.04.2012 г. взема решение по ОВОС No. 4-2/2012 г. одобрявайки инвестиционното намерение за "обход" на Габрово и тунел под Шипка. Поради неверните данни съдържащи се в ДОВОС и очевидните ОГРОМНИ ЩЕТИ за населението и природата, който ще бъдат създадени от проектирания път, World Wide Fund for Nature (WWF) - Световен фонд за дивата природа България, и граждани подават независими жалби в съда искайки отмяната на решението на Министъра на околната среда Нона Караджова. Жалби от World Wide Fund for Nature (WWF) - Световен фонд за дивата природа България и жалба от засегнати граждани до Върховния административен съд срещу решението на Министерство на околната среда и водите, взето въпреки многобройните нарушения в ДОВОС, за които министерството е сезирано по законния ред са предоставени в раздел документи. Жалбата на World Wide Fund for Nature (WWF) - Световен фонд за дивата природа България до Върховния административен съд е включена в раздел документи. Жалбата от засегнати граждани до Върховния административен съд е включена в раздел документи. Съществени нарушения на процедурите за обществени обсъждания са установени от докладващия съдия по адм. дело No. 6941/2012 на ВАС, както и от становището на наблюдаващия прокурор по делото. Процедурите предшестващи обществени обсъждания включват: консултации, срещи със засегнатите граждани, предоставяне на пълна информация на разбираем за гражданите език включително нагледни материали от Агенция Пътна Инфраструктура (АПИ) за цялото инвестиционно намериние в пълен обем, които трябва да бъдат изложени на видно място в града и засегнатите квартали, за предписания от закона срок (мин. 30 дни) преди самото обществено обсъждане. Например, информация за точното трасе и ширина на проектирания път, мостове, детелини, подпорни стени, насипи, отводнителни канали и други съоражения, точни размери, точно разположение, напречни разрези показващи въздействието върху склоновете, където ще преминава трасето и т.н. Информацията по-горе не е предоставена на гражданите както се изисква от закона преди общественото обсъждане. Тази информация е умишлено скривана от Агенция Пътна Инфраструктура (АПИ) и неговия управителен съвет с председател Лазар Лазаров. Тези нарушения на закона са посочени в жалбата от инициативните комитети на гражданите пред ВАС и са установен факт от съдията Диана Добрева, и потвърдени от наблюдаващия прокурор Валентина Драганова. Следва мнението на съдията Диана Добрева по делото: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Диана Добрева – докладчик по делото: Не съм съгласна с мнозинството от съдебния състав, че жалбите са неоснователни. Считам, че процесното решение по ОВОС следваше да бъде отменено като незаконосъобразно. Съображенията ми за това са следните: С публикуването на обявата за провеждане на срещи за обществено обсъждане на ДОВОС и ДОС на 18.01.2012 г. само в един централен ежедневник и на сайта на община Габрово е нарушен чл. 17, ал. 1, т. 2 от приложимата Наредба по ОВОС. Съгласно разпоредбата, обявяването на мястото, датата и часа за провеждане на среща/срещи за обществено обсъждане на ДОВОС следва да се извърши от възложителя в средствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин най-малко 30 дни преди срещата/срещите. Обстоятелството, че в случая обявата е публикувана на стр. 18 на в. „Сега” и че поместването й на сайта на община Габрово не е на видно място, води до извода, че подготовката за общественото обсъждане е проведена формално, което поставя въпроса постигната ли е целта му. Установи се по делото, че такава обява не е публикувана в нито един местен вестник. Не се доказва и удостовереното от кмета на община Габрово в писмото му до възложителя, изпратено на 12.01.2012 г. и получено в АПИ на 16.01.2012 г. с вх. № 08-00-21, че освен на сайта, е налице и поставена обява на таблото в Информационния център на община Габрово. Безспорно е, че едва на 03.02.2012 г. поканата за общественото обсъждане е огласена в Gabrovonews.bg, т.е. 23 дни преди провеждането на срещата на 21.02.2012 година. Следователно, не е удовлетворено нормативното изискване на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредбата по ОВОС, която разпоредба цели да гарантира неподлежаща на съмнение информираност на обществеността (в случая жителите на Габрово) за датата на общественото обсъждане най-малко 30 дни преди провеждането му. Освен това считам, че и преди обсъждането засегнатата общественост не е била достатъчно информирана за характера и параметрите на инвестиционното предложение, въпреки, че се касае за много важна за гр. Габрово пътнотранспортна инфраструктура, както и за въздействието му върху околната среда, при положение, че освен рехабилитация и реконструкция на съществуващата пътна мрежа, се предвижда ново строителство, както в жилищни квартали, така и на територията на защитени зони. Няма данни преди организирането на общественото обсъждане по реда на Глава пета от Наредбата за ОВОС инвестиционното предложение да е било представено на гражданите чрез подходяща нагледна агитация (брошури, информационни табла, постери), няма доказателства за проведени срещи със засегнатото население в кварталите „Чехлевци”, „Велчевци”, „Дядо Дянко” и „Христо Смирненски”, както и с инициативните им комитети, въпреки изрично изразеното от тях желание да участват в такива срещи и консултации, което е в нарушение на чл. 95, ал. 1 и 3 от ЗООС и чл. 9, ал. 2 и 3 от Наредбата за ОВОС. Твърди се от ответника, че срещи са провеждани през 2010 г., а възраженията и предложените алтернативни варианти за трасето са били съобразени при изготвянето на допълнените ДОВОС от 2011 г. и 2012 година. Това обаче не удовлетворява изискването на закона консултациите и срещите да бъдат проведени именно за обсъждане на двете допълнения на ДОВОС, което е следвало да се извърши в периода след м. януари 2012 г., когато е изготвен последният доклад. Вместо това общественото обсъждане е организирано в много кратък срок и проведено през м. февруари 2012 година. Основателно е възражението на жалбоподателите, че не се доказва по делото преди общественото обсъждане да е изготвена и справка от възложителя за извършените консултации и за мотивите за приетите и неприетите предложения, така, както изисква чл. 9, ал. 5 от Наредбата за ОВОС. Установи се също така, че преди провеждане на срещата на 21.02.2012 г., в периода от 16.01.2012 г. до 16.02.2012 г., ДОВОС е бил на разположение на хартиен носител в община Габрово, където гражданите са могли да се запознаят с него, а също така да си водят бележки само пред канцеларията, където същият се намирал. Следва да се има предвид, че обемът на материалите (2 доклада, придружени с нетехническо резюме) е значителен и голяма част от диаграмите, таблиците, картния материал, графически чертежи и констатации са трудно разбираеми за неспециалисти в съответната област. При липса на предхождащи срещи и консултации, на които да бъде разяснено по подходящ и достъпен за гражданите начин какви са параметрите на инвестиционното предложение, респективно предимствата на предпочетения от възложителя вариант и недостатъците на останалите, считам, че и запознаването на населението с ДОВОС в случая не е извършено съобразно закона и не е постигнало целта му. По преписката не е представен и протоколът от самата среща, състояла се на 21.02.2012 г. в сградата на община Габрово, който следва да е изготвен съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, като информация за случилото се на нея може да се извлече само от становището на АПИ (л. 283 – л. 284 от делото), с което възложителят предлага на МОСВ да одобри инвестиционното предложение. Становището в тази му част е във формата на кратък преразказ, като от него не става ясно какви точно са били разискванията (въпроси и отговори) по време на срещата, на която са присъствали 101 души, за да бъде счетено, че изказванията на членовете на инициативните комитети са неотносими към обсъжданите доклади и предвид това обстоятелство и продължителността на срещата, тя да бъде прекратена, а писмените становища - връчени на възложителя. Установява се, че по депозираните възражения, становища и предложения на инициативните комитети от кв. „Велчевци” и кв. Чехлевци”, и от кв. „Дядо Дянко” и кв. „Хаджи Цонев мост”, физическите лица: Стела Динева, Росен Димов, Николай Николов, Севдалина Ковачева, Г. Гатев, Петър Петров, Даниел Найденов, Елена Стоянова и "ВВФ-Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма България", е отговорено от АПИ писмено (от л. 286 до л. 349). Не е ясно как тези отговори се инкорпорират в съдържанието на становището на АПИ по чл. 17, ал. 5 от Наредбата за ОВОС, при положение, че очевидно се касае за различни документи с оглед на външно оформление и шрифт, а единна номерация на страниците от становището липсва, такава е поставена от секретаря на съдебния състав. В тази връзка следва да се отбележи, че цялата административна преписка е представена от ответника на съда без номерация и без опис на папките, което изключително затрудни състава при проучване на обемния доказателствен материал в хронологичен порядък. Самото становище на АПИ като отделен документ (л. 283, 284, 285, 350, 351 и 352) няма дата, като без логическа връзка между текста на изложението в първите три и последните три страници (л. 286 – л. 349) се намират отговорите на постъпилите писмени предложения, препоръки, мнения и възражения. От съдържанието му обаче е видно, че както то, така и отговорите не са изготвени преди, а след срещата за обществено обсъждане, проведена на 21.02.2012 година. Същевременно се твърди от ответника, че същите тези отговори, представени в табличен вид, са потвърждение, че е изпълнена разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата за ОВОС, т.е. това е изготвената справка от възложителя за извършените консултации и за мотивите за приетите и неприетите предложения, което твърдение очевидно е несъстоятелно. Както се посочи, такава справка преди организиране на общественото обсъждане въобще не е изготвяна, а консултации не са провеждани. Съгласно чл. 17, ал. 5 от Наредбата за ОВОС, в срок от 10 дни след срещата/последната среща за обществено обсъждане възложителят представя на компетентния орган и на съответните общини/райони/кметства писмено становище по предложенията, препоръките, мненията и възраженията в резултат на общественото обсъждане. Съответните общини/райони/кметства осигуряват обществен достъп до становището на заинтересуваните лица или организации и на вносителите на предложения, препоръки, мнения и възражения в резултат на общественото обсъждане. Според ал. 6, когато в резултат на общественото обсъждане са предложени писмено други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение, възложителят по своя преценка възлага допълване на доклада за ОВОС и организира ново обществено обсъждане по реда на ал. 1. Преценката да не се възлага допълване на доклада за ОВОС заедно с мотивите за нея се включва към становището по ал. 5. В случая няма доказателства на община Габрово да е предоставено становището на АПИ по чл. 17, ал. 5 от Наредбата за ОВОС и общината да е осигурила обществен достъп до него. Освен това, въпреки че възложителят има право на своя преценка за необходимостта от допълване на ДОВОС и ново обществено обсъждане на база на постъпилите писмени предложения, преценката му това да не се извършва следва да бъде мотивирана. Задължението е императивно разписано в наредбата и в случая не е изпълнено, видно от съдържанието на становището. Отделно от това, същото е изготвено въпреки отправената покана за допълнителни дебати по проблемите, които на срещата за обществено обсъждане на 21.02.2012 г. не са получили отговор. Както вече се посочи, разискванията са били прекратени. Затова са последвали и аргументирани възражения в тази насока, че на практика дебати по същество не са проведени и много спорни въпроси не са получили адекватен отговор. Така, вместо общественото обсъждане да продължи, ДОВОС е внесен от възложителя АПИ в МОСВ и след гласуването му от ВЕЕС на 23.03.2012 г. е издадено обжалваното министерско решение на 03.04.2012 година. Предвид изложеното, споделям становището на жалбоподателите и на прокуратурата, че засегнатата общественост не е била достатъчно добре информирана за инвестиционното предложение на АПИ и че процедурата по общественото обсъждане на ДОВОС, в т.ч. с допълненията към него от м. ноември 2011 г. и м. януари 2012 г., е формално проведена през м. февруари 2012 година. Това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и води до извод за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и 5 от АПК по отношение на оспореното решение по ОВОС. Ответникът неоснователно се позовава на предходното обществено обсъждане през 2010 г. на ДОВОС, като твърди, че възложителят е представил в МОСВ протоколи от тогава проведени срещи и присъствени списъци, както и че възраженията на засегнатата общественост били взети предвид. По настоящия спор съдът е длъжен да установи проведено ли е съгласно закона обществено обсъждане преди внасянето от АПИ в МОСВ на ДОВОС в последния му вариант, въз основа на който доклад е одобрено осъществяването на инвестиционното предложение с министерското решение. Не съм съгласна със становището на мнозинството от съдебния състав и по отношение на някои от заключенията на приетите по делото експертизи. В съдебното заседание, проведено на 27.02.2013 г., изготвилият техническата експертиза инж. Иванов заяви, че не е запознат в България да се използва земекопна техника от въздуха и че в стръмна гориста местност фундаментите на мостовете не може да се изградят без наличието на спомагателни (резервни) пътища. Затова според вещото лице строителството в ІІІ-ти и ІV етап е невъзможно без изграждането на спомагателни пътища, което становище е обосновано и в писменото му заключение. Такива обаче за ІІІ-ти етап не са предвидени в ДОВОС. Освен това, в него изрично е посочено, че „не се предвижда изграждането на спомагателни пътища за обслужването на строителствата ІV-ти и V-ти етап в границите на ПП „Българка”. За транспортиране на инертни материали и генерирани отпадъци по време на строителството ще се използва само изграждащото се трасе” (л. 46 - 47 от ДОВОС). При това положение, основателно жалбоподателите възразяват, че след като спомагателни пътища в етапи ІІІ и ІV следва да има и те ще попадат в дворове, земеделски парцели, парцели в регулация и в горски площи, то в ДОВОС следва да е оценено това значително въздействие върху околната среда съгласно чл. 96, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗООС. Според тези императивни разпоредби възложителят на предложението представя на компетентния орган за вземане на решение ДОВОС, който съдържа описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях; описание, анализ и оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат на реализацията на инвестиционното предложение; ползването на природните ресурси; емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт. Както се посочи по-горе, наличие на спомагателни пътища при осъществяване на толкова мащабно строителство в тези му етапи (ІІІ и ІV) въобще не е предвидено в ДОВОС, поради което липсва и оценка на значителното въздействие върху околната среда при изграждането и ползването на тези пътища. Затова считам, че при така установеното от техническата експертиза е налице нарушение на чл. 96, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗООС, тъй ДОВОС следва да съдържа такава оценка. Нарушение на тези разпоредби представлява и това, че в доклада не се споменава какви ще са вредните въздействия за околната среда при оформянето на изкопите за подпорните стени в ІV етап на трасето, защото е очевидно, че при осъществяване на взривни дейности неминуемо ще има отделяне на вредни емисии. При оглед на място вещото лице инж. Пальов, изготвил геодезическата експертиза, установява, че в посочената зона в кв. Чехлевци има характерно набраздяване на повърхността на земната основа и наличие на укрепване чрез стари подпорни стени. Това набраздяване може да се дължи на движение на повърхностни води, което води до отмиване на повърхностния слой почвени частици и е своего рода микросвлачище. Същото набраздяване обаче може да се получи и при свличане на големи земни маси. Според експерта не може да се каже с категоричност дали това свлачище сега е активно, тъй като трябва да се извърши заснемане и обследване на района, и геодезическо измерване за установяване на движението на повърхността. Такъв един процес изисква доста време – около една година, за да се обхванат всички сезони и да се установи дали наистина има движение на земната кора. По мнение на експерта, независимо от това, че свлачището не е описано и картотекирано, същото може да се окаже проблемно след направата на пътя. Затова считам, че предвид неговото реално съществуване към настоящия момент, то следва да бъде проучено и оценено в ДОВОС, а такава оценка безспорно липсва. Освен това, вещото лице инж. Пальов установява, че част от имота, в който е разположено игрището за ръгби (кв. Дядо Дянко), както и „автобусното обръщало” – бивша крайна спирка на автобуси частично попадат в територията на пътя (Приложение № 3 от експертизата) - нещо, което в ДОВОС въобще не е посочено. Тази непълнота, както и установените неверни отстояния между трасето и къщите основателно водят до извод, че в тази му част докладът не е прецизно изготвен. Споделям и твърдението на жалбоподателите за нарушение на чл. 96, ал. 1, т. 4, б. „в” от ЗООС по отношение парка „Синкевица”. Ответникът неоснователно възразява, че в ДОВОС не следва да бъде разгледано въздействието на инвестиционното предложение върху парка, тъй като той е извън обхвата на пътното трасе и е достатъчно отдалечен от него в района на изградения вече ІІ-ри етап – нещо, което очевидно не отговаря на истината при положение, че отстоянието е под 100 метра. Съществена непълнота на ДОВОС се констатира и от заключението на изготвената от вещото лице инж. Калина Георгиева експертиза. След като се установи по делото, че в района на инвестиционното предложение безспорно попада потенциално местообитание 6430 с площ от 1000 кв.м. (Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс), което ще бъде пряко засегнато при корекцията на двете речни корита, същото следва да е описано и обсъдено в ДОС. Дали това местообитание е естествено или възникнало в резултат на човешка дейност и дали е предмет на правна защита съгласно европейското и вътрешното право, отговорът следва да бъде даден в доклада, а впоследствие неговата обоснованост да бъде преценена от съда. Предвид изложените съображения за нарушения на разпоредби от ЗООС и подзаконовата нормативна уредба по отношение на общественото обсъждане, проведено формално и без да е постигната целта му, предхождащите го нарушения на процедурата, довели до недостатъчна информираност на засегнатата общественост с инвестиционното предложение по подходящ начин, в резултат на което не й е осигурена гарантираната от закона възможност да изрази становището си, допуснатите нарушения на материалния закон при изготвянето на отделни части на ДОВОС, установени от изслушаните по делото експертизи, считам, че са налице основанията по чл. 146, ал. 3, 4 и 5 от АПК за отмяна на обжалваното министерско решение по ОВОС. Съдия Диана Добрева: Целият текст на решението на съда може да бъде прочетен в раздел документи. Незаконна манипулация (т.е. има фълшификация) на Генерално Комуникационно-Транспортения План (ГКТП), които е неразделна част от Общия градоустройствен план на Габрово. Тази манипулация е използвана за одобряването на Подробен устройствен план на кв. Борово – Велчевци от 2016 г. и частта от трасето на Запден обходен път водещ до тунел Шипка. За да бъде одобрен един план за път и осъществено неговото строителсво той трябва да присъства в общия градоустройствен план. Ако не съществува такова трасе, то тогава трябва да се направи измемение на Общия градоустройствен план. Това изменение трябва да бъде отразено в подробните устройствени планове на отделните квартали, които трябва да бъдат допълнително одобрени. В случая се касае за проектиране на път и провеждане на обществени обсъждания (в нарушения на закона), и одобрението му без той да е одобрен в подробният устройствен план на Борово – Велчевци. Това е нарушение на Закон за Устройво на Територията (ЗУT): Нарушен е чл.75 ал1 , тъй като проектирането на настоящето трасе за обход не е саобразено със действащия ПУП (до 2016г.) на кв.Велчевци - № 1613 / 15.09.84г., в който това трасе не е предвидено. Нарушен е чл.76 ал.3, тъй като е допуснато проектиране на път без да има съвместимост с ПУП на Борово – Велчевци. Нарушен е чл.108 ал.1, тъй като предвижданията на ПУП са задължителни за инвестиционното проектиране. За това нарушение на Закона за устройво на територията (ЗУT) е подадена жалба до Административен съд - гр. Габрово за която е образувано Административно дело No. 89/2015г. В тази жалба и в жалбата до икономическа полиция ОДМВР - Габрово са посочени нарушенията по Закона за устройво на територията (ЗУT) и нарушенията свързани с изменението на Общия градоустройствен план от 1981г. - свързани документи: Общ градоустройствен план на Габрово от 1981г. Заповед за одобрение на промени в Общия градоустройствен план на Габрово от 1981г. Генерално Комуникационно-Транспортения План (ГКТП) на Габрово. Протокол No 4 от 1995г. на Общински съвет Габрово за измененията на Общия градоустройствен план от 1981г. Съдебно решение на Административно дело No. 89/2015г. Експертиза с невярно съдържание от арх. Фани/Фанка Дочева по Административно дело No. 89/2015г. Бележки по провежаднето на адм. дело 89/2015г. Въпреки очевидните законо-нарушения и проведените съдебни дела и разследвания от прокуратурата, НА ЛИЦЕ Е ОТКАЗ ОТ ПРАВОСЪДИЕ! Не са разработени алтернативни варианти на трасета, както изискват законите и Европейските директиви, включващи икономическа обосновка, оценка на въздействието върху хора и природа, и всички всички други аспекти за оценка и избор на оптимален вариант. Неспазени закони за алтернативни варианти Не са изготвени както би трябвало да бъде според Българските закони и Европейските

11.09.2016 13:09:46

Колю

Истината за тунела,посетете ище се убедите: tunelshipka.com

11.09.2016 08:30:58

ХИтъ петър не есъгласен

от оня регион не сакат тунело..Като ви избиеме ке ви пратя да копате по големи тунели от Андите до Хималайте ..Подава Хитър Петър от съседен обитаем регион.. Иначе стига сте лъгали ще от Брюксле ви давали пари ..Кой ще краде от други евро народи десетки билиони за д а може корумпирани през София да ги ограбват..

09.09.2016 18:09:52