За 20 години турците започнаха да ни изглеждат по-добродушни, а ромите - по-весели

София /КРОСС/ През 90-те младите българи са описвали турците като "отмъстителни, жестоки и религиозни фанатици". Само след двадесетина години засилени туристически пътувания и изгледани множество турски сериали днес те вече ги виждат като "трудолюбиви, добродушни и добри търговци". Това показват резултатите от социологическо проучване на етническите стереотипи в обществото по поръчка на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе".
Новото поколение започва бавно да променя старите етнически стереотипи и разликите в сравнение с национални проучвания от 90-те години на ΧΧ век са съществени, коментират социолозите.
"Изчистването" на образа на турците от негативните стереотипи се дължи на две основни тенденции - влиянието на турските сериали и повишеният поток от България към Турция, каза авторът на доклада от проучването Алексей Пампоров от БАН.
По-доброто културно опознаване и по-близкият контакт между различните етнически общности води до намаляване на ксенофобията, заяви заместник-председателят на център "Амалипе" Теодора Крумова.
С по-малко позитивизъм обаче се гледа на ромската общност. Тук установените стереотипи като крадливост, мързел и нечистоплътност остават. Разликата е, че се прокрадва нов мит за веселия или щастливия циганин. Този стереотип е на второ място по популярност и е един от малкото позитивни характеристики, с които се свързва ромската общност.
"Стереотипите не може да не съществуват. Те са ни нужни, защото дават основни очертания по въпроси, които не познаваме добре. Проблемът идва, когато стереотипите се превръщат в предразсъдъци", казва Пампоров.
Стереотипите за българите се оказват най-противоречиви. Според получените от изследването резултати, българите се самоопределят както като трудолюбиви, така и като мързеливи, добродушни-злобни, умни-глупави. "Този феномен се наблюдава и преходни национални изследвания", подчертават специалистите.
Тревожен елемент е и повишаването на степента на сегрегация. Последните данни сочат, че намалява броят на българите, които биха искали да живеят в един квартал с етнически турци или с роми. В същото време анкетираните от ромски произход казват че не биха искали да живеят в близост до араби или китайци. "Непознаването от другия е в основите на етническото разделение и ксенофобията", подчерта Теодора Крумова.
Социолозите са установили и връзка между социално-обществените вълни на безпокойство и изострянето на отношението към ромската и турската етнически групи.
"Изследванията и от предишни периоди показват, че в години на избори или на дълбоки социални кризи много силно се увеличават негативните нагласи към ромите и турците. Това се вижда съвсем ясно в нашето проучване, проведено през юни 2013. Тогава вече правителството на Бойко Борисов беше паднало, протестите бяха в ход, доверието в новото правителство също беше намалено. Спрямо миналата година за същия период отношението към китайците и арабите остава относително непроменено, но към турците и към ромите стана по-негативно".
Представителите на изследователския екип перпоръчват, че трябва да се повиши степента на комуникация между различните общности, за да се избегне скока на ксенофобските и анти-ромските прояви. "Единственият начин да разрушим стереотипите е като се опознаем по-добре", заключи Теодора Крумова.
Проучването е проведено в Благоевград, Шумен, Пловдив, Велико Търново и Бургас по поръчка на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе". Анкетирани са младежи от 15 до 29 години. 63% от участниците се самоопределят като българи, 16.9% като турци, 15.8% - роми и 3.9% казват, че принадлежат на друга етническа група, пише "Дневник".