Острите противоречия между Турция и ЕС ще продължат

/КРОСС/ Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България" по Радио „Фокус".

Европарламентът настоява за спиране на преговорите за членството на Турция в Европейския съюз заради конституционната реформа в страната, която вече е в ход и с която на практика властта ще се съсредоточи в ръцете на президента. Ще стане ли повод това отново да се обтегнат отношенията между Анкара и Брюксел и какви могат да са последиците и ролята на България в този спор? Темата коментира бившият генерален консул на България в Одрин Георги Димов.

- Господин Димов, в резолюцията на ЕП се настоява за спирането на финансовата подкрепа, която получава Анкара за сирийските бежанци. Да очакваме ли и ответна реакция от турската страна и ще бъде ли тя „ще ви наводним с мигранти"?

- Първо нека да разгледам въпроса в развитие и да напомня, че на 24 ноември миналата година също Европарламентът прие временно предложение за замразяване на преговорите с Турция и тогава обаче го нямаше референдума, просто не се беше провел, тоест мотивите и основанията на евродепутатите за това решение беше самия опит за преврат от 15 юли. А пък вчерашното решение то е съвсем категорично и, както и вие анонсирахте, става въпрос за незабавно спиране на преговорите. Плюс, разбира се, замразяване на финансовите средства, ако конституционната реформа остане непроменена, което надали ще се случи Ердоган да отстъпи от това, което беше гласувано на референдума. Също така ми направи впечатление, че и двете решения са взети с едно внушително мнозинство. Значи миналата година са гласували 479 евродепутати, а тази година 477. И също така е ясно, че тези депутати, те всъщност представляват позициите на страните, откъдето са избрани. А що се касае до това, което вие формулирахте в началото за реакциите на самата Турция, те ще бъдат същите, както бяха и досега, нищо ново не трябва да се очаква. Риториката на турския президент Ердоган със сигурност ще остане същата, а пък самият министър-председател Бинали Йълдъръм, мисля че също вчера беше, той оцени това гласуване и тази декларация и призив на Европарламента като нищо ново, всъщност реално Анкара го е очаквала.

- Въпросът е дали това ще има някакви последици и ще остане ли отново само резолюция и само намерение на Брюксел, защото разбирам от думите ви, че Анкара не се притеснява много особено от подобни предупреждения?

- Ами да, тя не се притеснява. То има препоръчителен характер и за да влезе в действие би трябвало Европейската комисия да вземе нужните мерки, но самото гласуване и то повторно, по един и същи въпрос, създава наистина едно такова впечатление за нещо потискащо, нещо нежелано. Ако не бъде направена някаква корекция, аз се съмнявам, че официално Анкара ще направи нещо и реално ще продължат тези остри противоречия между Турция и Европейския съюз. Да кажем за какво става въпрос. Турция и го потвърди с последните решения, препоръки и ултиматуми на Съвета на национална сигурност по време на заседанието на 31 май, това е последното заседание, като поставя към Европа четири изисквания. Нещо като четири в едно. Това са парите за обгрижване за мигрантите, визите, преговорите плюс евентуалното членство. А пък Европейският съюз, включително с решението на Европарламента от вчера, всъщност има съвсем друга визия за Турция. Първото е евентуалното усъвършенстване на митническия съюз плюс някакво споразумение в сферата на сигурността, на споделената сигурност. А дали Анкара ще го приеме това наистина е въпрос с повишена трудност. Аз лично се опасявам, че с Реджеп Ердоган това няма да стане. Но, разбира се, неговата лидерска и незаменима роля може да бъде решена единствено в Турция, от самите турци, това е техен проблем.

- Само че проблемът, който би могъл да възникне за нас като страна, която се намира на границата на външната граница на Европа е как да се държим сега спрямо Турция, как да балансираме? България в последно време наистина се опитваше да балансира между Анкара и Брюксел и дори да бъде посредник за затоплянето на отношенията. Сега обаче от тук нататък нашата държава каква позиция трябва да заеме?

- Ами вижте резултатите от тази посредническа мисия вчера се видяха какви са. Резултатът е нулев, да не кажа отрицателен. Така, това е първото. А пък иначе, разбира се, че ние, както винаги досега, и в бъдеще трябва да се стремим да поддържаме с нашата югоизточна съседка едни нормални и добросъседски отношения най-общо казано. А пък това дали те ще бъдат в същото време приятелски, доверителни, съюзнически, партньорски и така нататък вече зависи изключително само от Анкара, не от нас. Другото, което е задължително, ние трябва да градим отношенията си с Турция именно като екипен играч в рамките на Европейския съюз. Всякакви такива солови изпълнения при всички случаи ще ни изиграят много лоша шега. Нека да го кажа така най-меко. Имаме повод пак да се върнем на визитата на нашия премиер на 13 юни мисля, че беше в Турция и да направим една съпоставка, нещо като степен на съответствие на това, което е било постигнато тогава, и вчерашното решение на Европейския парламент. Задължително аз правя един паралел и с гръцката връзка. Знаете че след неговата визита турският министър-председател Бинали Йълдъръм посети Атина, мисля десетина дни по-късно, и разбира се, по време на това посещение остави така едно впечатление за гръцката страна за държавност, за достойнство, за европейско мислене и за далновидност. Понеже визитата на Бинали Йълдъръм в Гърция имаше две части - официална и неофициална. По време на неофициалната той отиде да се срещне с така нареченото „турско малцинство" в Северна Гърция, докато нашата визита беше изцяло официална и нашият премиер присъства , знаете, на ифтар в Истанбул в присъствието на Бинали Йълдъръм. А пък отделно от това да не говорим, че на самата среща с Ердоган, или така наречената среща „на четири очи", тя всъщност се оказа, че е била на шест очи, а пък даже след това така се потвърди, че е била на осем очи. Значи освен двамата е присъствал и председателят на парламентарната Комисия по култура господин Вежди Рашидов плюс турска преводачка. Сега сетете се от тези осем очи, две очи със сигурност не знаят бъкел турски, другите две очи, български очи, силно се съмнявам до каква степен владеят турски език, просто си представете какъв е бил диалогът.

- Aко трябва да обобщим това, което казахте, ще се обтягат ли още повече отношенията между Анкара и Брюксел и трябва ли да мисли България за промяна?

- При всички положения. Тук искам само да допълня нещо по тази много важна тема, това е последният доклад на Швеция за характера на опита за преврат от 15 юни миналата година. Всъщност там се каза в прав текст, че това е контролиран опит за преврат в Турция. То беше ясно и преди, но вече с документи и факти. Вероятно пък това също е оказало влияние на евродепутатите да вземат това решение по този категоричен начин.