Бюлетин
  • 27 Юли 2017 |
  •  USD / BGN 1.6725
  •  GBP / BGN 2.1981
  •  CHF / BGN 1.7413
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 23°C

Когато републиката на Ататюрк катастрофира в сарая на Ердоган

Когато републиката на Ататюрк катастрофира в сарая на Ердоган

/КРОСС/ Във вторник на територията на цяла Турция започнаха възпоменателните прояви по повод една година от неуспешния опит за преврат от 15 юли м.г. Те са под егидата на президента, организирани са на най-високо държавно равнище, депешата до всички 81 провинции е за масово включване. И то наистина е така внушително, без значение от партийните страсти и обвързаности.

Има обаче десетки хиляди, които ще помълчат в памет на убитите в онази превратна нощ далеч от официалната програма, зад решетките - магистрати, военни, лекари, учители, журналисти, правозащитници. На извънредната нощна сесия срещу 16 юли в парламента ще има две ярки отсъствия - опозиционните РНП (Републиканска народна партия) и ПНД (прокюрдската Партия на демократичните народи) не са информирани по процедурния ред (в."Джумхуриет" от 11 юли). Лидерите им не са получили официалните покани, а и единият от миналата година е в затвора в Одрин с обвинение за тероризъм.

„Коалиционните партньори да си отпразнуват заедно не 15-и, а 20-и юли, това е превратът срещу народа, когато заедно наложиха извънредното положение. 15-и юли е на всички, позорът от 20-и е техен. Изправени сме срещу власт, която се храни и облагодетелства от коварния опит за преврат. Поради това РНП ще се окаже права, когато твърди, че превратът беше под контрола на властта", избухна по този повод председателят на парламентарната група на основната опозиция РНП Йозгюр Йозел.

Ден по-късно премиерът Бинали Йълдъръм опита да замаже скандала, като подчерта, че никой не е получавал специална покана, а опозицията да не се напъва и подвежда. Напрежението и яростните полемики между политиците в Турция не стихват, и причината, най-общо казано, е в крайно различните им разбирания за демокрацията и нейните ценности.

Резултатите от априлския референдум, плод на гигантска манипулация на вота (2,5 милиона бюлетини без задължителния печат на изборните комисии бяха обявени за валидни и в подкрепа на исканите от властта промени в Конституцията), са поредното доказателство не само за това, но и за крайната поляризация на обществото в страната. Пакетът от конституционните поправки концентрира абсолютната власт в ръцете на президента, той резолира дори учебните програми. За него чудовищните преследвания, уволнения и решетки за хилядите високообразовани светски хора са справедливо възмездие за „предателите" на нацията.
Но за такива могат да бъдат нарочени абсолютно всички.

В деня след опита за преврат властите огласиха горещи телефони и призоваха всеки, който подозира някого в измяна, симпатии към метежниците или критично отношение към управлението на държавата, да докладва незабавно. Но и без тази топла връзка между народ и служби изкореняването на интелигенцията продължава, не минава и ден без съобщения за арести.

По последните данни на правосъдното министерство за съучастие в преврата са разследвани 169 013 души, 50 510 са зад решетките. Броят на затворените магистрати е 2 431 души, 169 са генералите, 24 са областните управители. За издирване са обявени 8 087 заподозрени, от които 152 са военни. Системата на образованието също беше разбита с уволнението на 33 074 учители, от тях 4 756 са в затворнически килии, а 627 успяха да избягат в чужбина. А обвиненията за връзки с Гюлен или ПКК и исканите от прокуратурата присъди за доживотен затвор са от една матрица, смазваща всички заподозрени.

Доклад на „Амнести интернешънъл" от началото на май тази година констатира, че уволненията и репресиите в Турция след провала на опита за преврат са произвол и се прилагат по политически причини. Той е базиран върху наблюдения на ситуацията след 15 юли миналата година, когато опитът за преврат бе последван от мащабни чистки в публичния сектор при условията на въведеното в страната извънредно положение, при което декретите са извън контрола на парламента и съдилищата. Правителството отстранява от работа държавни служители по недоказани съмнения, че те са поддръжници, в близка връзка или членове на терористична организация. По-голямата част от нарочените за терористи не могат да намерят друга работа, заедно със семействата си загубиха ведомствените жилища и възможността за здравни услуги, а тъй като и паспортите им са отнети, нямат шанса да потърсят препитание в чужбина. Тези хора са лишени и от достъпа до съдилища, където да обжалват уволненията си, а в същото време Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) изисква първо да бъдат изчерпани степените на вътрешното правосъдие, преди там да се внесат жалбите на потърпевшите.

Новите членове на комисията по извънредното положение не са независими, мандатът им е 2 години, а се налага да вземат решения по стотици жалби на ден. Уволненията от работа и свързаните с тях мерки и последствия застрашават човешките права, се подчертава в доклада. Липсата на внимателно събрани и представени доказателства, и невъзможността те да бъдат оспорени, от една страна, подкопават доверието към правителството, което твърди, че извършва действията си в името на борбата срещу тероризма, а от друга, провалят живота на много хора, изправят ги пред сериозни затруднения и ги обричат на несправедливо очерняне. В документа се посочва огромният брой на отстранените от работа над 100 000 държавни служители - близо 33 000 учители, 24 000 полицаи, 8 000 души от Въоръжените сили, 6 000 лекари и други медици, 5 000 академици, над 4 000 съдии и прокурори, много над 3 000 служители от министерствата и свързаните с тях институции.

От университетските преподаватели, подписали декларацията за мир, 372 бяха уволнени, но те нямат връзка с организацията ФЕТО на Гюлен, а репресията е приложена заради критиките им към властта и подбуждане към опозиционно поведение. Уволненията на държавните служители са под предлог, че те не са лоялни към правителството и затова то сваля доверието си от тях. Наблюдателите на „Амнести интернешънъл" са поискали разговори с висши представители на министерствата на вътрешните работи и на образованието, но такива са им отказани. Заключенията в доклада на водещата правозащитна организация, а той не е единствен, както и призивите на ООН и европейските лидери за стриктно спазване на човешките права в Турция в никаква степен не ограничиха размаха на Ердоган и безусловно подчинените му кабинет, съдебна система и силови структури. Напротив, отключиха език, драстично различен от дипломатичния и трайно установиха ултимативния тон от страна на турските държавници спрямо света.

„Острият език на дипломацията е за сметка на престижа на държавата. Дипломацията изисква различен стил, иначе ще стигнете до невъзможността да отправите демократично послание дори ако сте безкрайно прави в позицията си. Не може в правова държава да се разделя демокрацията от справедливостта, няма как да работи формулата „много демокрация - малко справедливост".

Не трябва да се изпуска балансът!

Нито една сила, нито една власт, дори и крал не е по-високо от справедливостта, казва пруският крал Фридрих Втори. Демокрацията е поверена на народа, но по-голямата част от него се е хванала за справедливостта като удавник за сламка", написа преди дни журналистът от в. „Хюрриет" Ялчън Байер. Текстът му бе по повод Похода за справедливост, оглавен от лидера на РНП Кемал Кълъчдароглу от Анкара до Истанбул и приключил за 25 дни, в които 69-годишният политик извървяваше по 20 км на ден.

Както всичко, което не му се харесва, този поход и водачът му поддържат гнева на Ердоган дори и по време на публичните му прояви по възпоменателните събития за годишнината от опита за преврата. В сряда при откриването на фотоизложба и премиерата на собствения си труд „15 юли - Анализ на победата на народната воля" той открито заплаши Кълъчдароглу, че ще стигне до невъзможността да излезе на улицата.
„Воден от собствения си ум, този човек е заплаха за нацията и държавата. Извървя пътя от Анкара до Истанбул и си каза мъката на площада в Малтепе. Каквото и да е, това е поход за псевдо-справедливост. Поне от манифеста с исканията му стана ясно колко погрешна е неговата концепция и наистина ще се докара дотам да не е в състояние да се покаже на улицата. Ясно и открито казвам, той няма да може да излиза навън", каза Ердоган.

Дали ще има физически или правни последствия според съдебната матрица за този политик, който „е заплаха за нацията и държавата", времето ще покаже. Ясно е само, че държавният глава, извоювал едноличния си режим, е готов да се разправи с всеки несъгласен с особата му. Нещо повече - той се вижда като гарант за стабилността на държавата с налагането на „президентска система от турски тип, която няма нищо общо с американската". Формулировката е негова от времето на кампанията за конституционния референдум.
„Разстоянието между Републиката и страната се увеличава, а новият президентски дворец е лош знак за развитието на Турция. Републиката отсъства в двореца. А нацията се чувства нелепо. Имаме празник на републиката, но републиката я няма", написа неотдавна журналист от закрит всекидневник.

Нацията наистина се чувства нелепо и Кълъчдароглу посочи 10 причини за това на финала на своя поход - край на извънредното положение, нормалност в Турция, никаква политика в съда, в казармите и джамиите, свободни медии и нито един журналист зад решетките (към момента броят им е 178 души), осветяване на политическото крило на ФЕТО, демократична парламентарна система, а не едноличен режим, равнопоставеност на мъжете и жените. Е как да не се вбеси президентът и лидер на партията, която по ирония на съдбата и крилата на творчеството е партия на справедливостта!

Но накъде отива Турция всъщност?

Републиката на Мустафа Кемал Ататюрк катастрофира фатално във върховенството на диктатурата и авторитаризма. Анкара стремително губи подкрепа и приятели в света, и все повече се приближава към изолацията си. И колкото по-гръмко тръби за демокрация, толкова повече се срива доверието към лидерите й. Кой може да потвърди, че властта в Турция е демократична, съдебната система - независима, правата на човека се спазват и свободата на словото е факт? Последният отговор дойде от Европейския парламент, в мнозинството си подкрепил резолюцията за прекратяване на преговорния процес за членството на Турция в ЕС. На това президент и министри погледнаха с традиционно високомерие, докладчикът Кати Пири бе обявена за човек на терористите, докладът й фалшив и пристрастен.

Анкара ще въздъхне с облекчение, ако ЕС се откаже да приеме Турция, заяви президентът Реджеп Ердоган в интервю за BBC от последните дни. Излиза, че той или е симулирал европейски нагласи, или е смятал вратите на Европа да се отворят широко, докато ултимативно й размахва пръст, заплашва с отваряне на границите и с отприщване на мигрантския поток, нарича лидерите ѝ нацисти, отказва да реформира законодателството според стандартите на ЕС, и всички са кривите, само той е правият. 

Разбира се, че не Ердоган е началото на европейския път на Турция, но може да е краят му. Страната подписа споразумение за асоцииране с ЕС още през 1963 г., през 1987 г. внесе молбата за членство, получи статут на кандидатка през 1999 г. Преговорите за присъединяване обаче започнаха едва през октомври 2005 г. и неведнъж бяха спирани.

Има още един възлов детайл от посоката на Анкара - по данните на просветното министерство за периода 2017-2019 г. от бюджета за гимназиите с изучаване на природознание, технически науки, физика, математика и изкуства ще бъдат заделени 109 666 000 турски лири. А за средните ислямски духовни училища сумата е 1 723 000 000 лири. Държавата финансира изграждането на джамии във всичките над 80 университети на територията. В края на юни станаха ясни промените в регламентите за откриване и закриване на основните и средните училища, като се предоставя свобода за създаване на религиозни учебни заведения. Планът е оттук нататък всеки квартал с население от 5 000 души (досега условието беше да са 50 000 души) да разполага с религиозен образователен център. Проектът предвижда силно ограничаване на изучаването на Ататюрк и кемализма, еволюционната теория на Дарвин окончателно изпада от часовете по биология. Този проект бе лично одобрен и подписан от Реджеп Ердоган. Докато през 2002 г. гимназиите по ислям бяха 450 със 71 000 ученици, през 2017 г. 517 000 деца се обучават в 1 408 средни духовни училища.

За бавната смърт на светската република може още много да се напише, този текст е повърхностен разрез по епидермиса, отдолу клокочи вулкан. Клетият Ататюрк.

Източник: Вилдан Байрямова, БГНЕС

 

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • реклама
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ ИНТЕРНЕТ РЕКЛАМА

Google+
Copyright © 2002 - 2011 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.