Пета, шеста и седма колона

/КРОСС/ "Аз не искам да съм пета и шеста колона".

Това бе едно от най-важните изречения от речта на Ахмед Доган, произнесена в края на миналата година и довела до свалянето на Лютви Местан от лидерския пост и изключването му от партията. Това изречение се превърна в опорна точка на онези, които оттогава насам славословят по адрес на Доган, обявявайки го едва ли не за най-големия патриот сред политиците.

Приказките обаче са едно, а делата съвсем друго. Подозренията за това, че ДПС е пета колона на Анкара у нас продължават да бъдат актуални. Същото важи и за НПСД, създадена след отцепването на Касим Дал, както и за бъдещата формация на Лютви Местан, ако той направи такава, разбира се.

Всички тези партии имат не само общ политически корен. А и общо отношение към процесите в Турция през последните години. По-точно обща липса на отношение, общ стремеж за избягване на коментари, свързани с южната ни съседка. Особено по темата за това как Турция все повече отстъпва от принципите на светската държава, заложени от Кемал Ататюрк. И сериозно залита към неоосманизъм и ислямизъм.

Последният пример в това отношение даде Четин Казак, един от членовете на триумвирата, който в момента управлява ДПС. На въпрос какво е неговото отношение към книгата "Стратегическа дълбочина" на Ахмет Давутоглу той отговори:

"Не е повод обсъждането на дадена книга. Ние сме се събрали да отбележим годишнината на нашата политическа сила. За когото това представлява интерес, нека да я прочете, нека да я анализира. За нас е важно да се запази националния интерес на България. И всички нейни граждани да се чувстват спокойни, сигурни, да не стават жертва на геополитически конфликти".

Изказването на Казак бе в Кърджали, където ДПС отбелязваше 26 години от създаването на местната си организация. А въпросната книга на настоящия премиер на Турция често е критикувана като интелектуална обосновка на неоосманизма.

Доколко Местан може да бъде обвиняван, че е пета колона на Турция заради декларацията по повод сваления руски самолет, е малко спорен въпрос. Докато той беше лидер на ДПС обаче се случиха някои събития, които със сигурност създадоха съмнения за подобна функция. Той се срещна с Реджеп Ердоган при старта на предизборната кампания за последните парламентарни избори. Точно в този момент тази среща с основание бе изтълкувана като намеса от страна на Ердоган в изборния процес у нас.

Парламентарната група на ДПС на два пъти напуска пленарната зала - по време на минутата мълчание за жертвите от арменския геноцид и при четенето на декларация, посветена на жертвите от Батак. Местан също така избягваше да коментира някои скандални изказвания на Ердоган. Като например: "ЕС да си гледа работата". Казано по повод нарушаванета на свободата на словото в Турция.

Случайно или не всички тези събития не бяха посочени от представители на ДПС като гафове на Местан.

Лидерът на НПСД Корман Исмаилов също е давал достатъчно поводи за съмнения за своята обвързаност с Турция. Той например заяви, че се гордее със своя снимка с Ердоган, която бе разпространявана по време на предизборната кампания за парламентарния вот през 2013 г. Исмаилов освен това не вижда проблем във връщането на някои порядки в Турция, като например, че жените вече ходят забрадени.

"Това е стъпка към премахване на съществували забрани. Това засяга личния избор и свободи и няма общо с модела на държавата. Ако някъде мнозинството са мюсюлмани, е нормално тяхното облекло и поведение да бъде като на мюсюлмани... Една забрадка не мисля, че трябва да се намесва в държавните дела".

Това каза Исмаило пред списание Клуб Z преди година и половина, малко след като партията му влезе във властта чрез Реформаторския блок.

Държавните дела в Турция обаче не са само неин вътрешен въпрос. Съмнения, че при Ердоган тя залита към авторитаризъм, неосманизъм и ислямизъм има не само в България, но и в Европа. Това е международен въпрос, който касае пряко страната ни.

Българските политици няма как да бягат от публични коментари по тази тема. Особено, ако са представители на мюсюлманското малцинство. Защото отказът да кажат открито мнението си, само подхранва съмненията, че Анкара има у нас пета, шеста и дори седма колона.