Турският опит за завземане на българската функция в "Южен поток"

/КРОСС/ Заплахата, че Русия може да спре кранчето на природния газ за Украйна вдигна на крака Турция, която е един от най-големите енергийни клиенти на Москва. Около 60% от доставките на газ за Турция идват от Русия през две основни пътеки, като 12.5% от тези доставки биха могли да бъдат изложени на риск, ако Москва спре теча по веригата. Вместо да изпадне в отчаяно търсене на алтернатива на руската енергия, ситуацията в Украйна принуди Турция да потърси начини, по които да затвърди своите енергийни отношения с Русия.

Турция е една от 18-те страни, които на 10 април получиха писмо от руския президент Владимир Путин. Писмо, в което държавният глава задълбочено и конкретно изложи фактите около 2.2-милиардния дълг ( в щатски долари) на Украйна към Русия. Същевременно Путин подчерта основната последица от отказа на Киев да си плати за доставките на газ - руската компания Газпром ще трябва да прибегне до крайна мярка и да спре доставките си на природен газ до страната. Президентът предупреди, че това би могло да навреди на Европа като цяло, тъй като след един такъв подобен ход, Украйна ще започне да източва ресурса само за себе си, което ще лиши останалите потребители по веригата, включително и Турция.

Сърцевината на икономическия център на Турция - регионът Мармара получава приблизително 12.5% от доставките на природен газ от тръбопровода, който минава от Русия през Украйна и Балканите, за да достигне до Турция. Останалата част преминава през „Син поток", който се движи през Черно море. На Турция от доста време насам и е неудобно от силната зависимост, която има към Русия. Страната добре си спомня енергийните прекъсвания в резултат на руската инвазия в Грузия през 2008 г., когато Азербайджан загуби своя транзитен маршрут през Кавказ. Управляваната от Ердоган страна също така бе засегната и от намалените доставки на Русия към Украйна през 2006 г. и 2009 г.

В момента Турция за пореден път е изправена пред още един потенциален енергиен глад, вследствие на конфликта между Русия и съседките й. Точно поради своето тежко миналото, се очаква страната да започне да търси алтернативен вариант за своите енергийни доставки. Изглежда обаче, че страната се е примирила с огромните предизвикателства, които са изправени пред нея по отношение на нейните възможност за диверсификация. Вместо да заклейми Русия като проблемната страна, Анкара определя европейците като най-големия трън в плановете й за енергийна сигурност.

Така страната излезе с две предложния, като и двете показват желание за избягване на европейците и коопериране директно с Русия.

Първото предложение е Москва да увеличи доставките на газ, които преминават през „Син поток", който води директно до Турция. Кремъл може да увеличи обема от 13.6 млрд. кубика до максималният капацитет на газопровода - 16 милиона кубични метра. Същевременно Русия и Турция биха могли да изградят друга линия, успоредна на „Син поток".

Второто турско предложение е Русия да промени около 2400км. от маршрута на „Син поток", така че той да премине през турска територия, в района на Тракия, вместо през българска земя. По този начин „Южен поток" ще позволи на Русия да транспортира до 63 милиарда кубика природен газ за Европа, без да се налага да преминава през Украйна. Планираният маршрут на „Южен поток" трябва да започне от Русия (където вече строителството на газопровода е започнало), да премине през турските води в Черно море, след това чрез сухоземна връзка в България да отиде на север, където ще предоставя газ за Централна Европа и на юг към Средиземно море, през Гърция и Италия. Този проект е най-вече руско-европейски, който цели да заобиколи Украйна. Това не е газопровод, който е предназначен да захранва Турция. От гледната точка на Русия, енергийните нужди на Анкара могат да бъде поети от „Син поток".

В момента обаче Турция се опитва да промени логиката и плана на „Южен поток" първо като се опита да убеди Русия, че европейците само ще създадат проблеми относно газопровода заради напрежението около Украйна. Вместо да се изправи пред поредното отлагане, създадено от бюрократите в ЕС, Турция предлага Москва директно да насочи едно голямо количество природен газ към Анкара, която с удоволствие ще го консумира, докато руснаците и европейците изчистят различията си. След като Европейско-руските различия поутихнат, интерконекторни връзки от Турция биха могли да бъдат построени, за да се разшири трасето към Европа. Логиката на турската страна се основава на убеждението, че по този начин страната ще получава достатъчно количество руски газ, без да й се налага да се притеснява от европейските спорове. Същевременно страната ще се превърне в мощна транзитна територия.

Такова предложение определено не би могло да е от полза за европейците, които чакат да получат своя природен газ. Консорциумът на „Южен поток" вече заяви, че няма да толерира възникването на повече разходи, отлагания и закъснения относно промяната на маршрута. България вече е започнала да търси и създава вратички в закона, благодарение на които да избегне евентуална намеса от Брюксел, като същевременно и да гарантира, че проектът ще продължи по план. Русия от своя страна също най-вероятно ще предпочете вече изготвения маршрут, през България, за да запази влиянието си в Европа и да изолира зависимостта на Украйна от Москва. Същевременно обаче Русия определено ще се заинтригува от възможността да затвърди и усили своето пазарно влияние и дял на територията на Турция, чрез експанзия на „Син поток". Заместник-ръководителят на Газпром - Александър Медведев, ще посети Анкара на 21-и април, за да обсъди тези планове.

Междувременно енергийните опции на Турция, които не са обвързани с Русия, на този етап ще останат обременени от редица политически, логистични и финансови предизвикателства. До този момент Анкара изглеждаше, че не желае да поема разходите за едностранното внасяне на няколко стотин хиляди барела на ден кюрдски нефт от Ирак против волята на Багдад, Техеран и Вашингтон. Желанието на Израел да свърже Турция със своята източна средиземноморска енергийна мрежа все още е в ръцете на Анкара и Кипър. Увеличение на иранските енергийни потоци през Турция на този етап изглежда непостижимо, тъй като страната все още се опитва да се реабилитира.

Същевременно Азербайджан вече планира доставка от 6 милиарда кубика, от нейните офшорни находища в Шах Дениз II, които да достигнат до Турция през следващите от три до четири години (разполага и с още 10 милиарда кубически метра, които са договорени с Европа). Значителното увеличаване на енергийните потоци през Кавказ обаче ще зависи до голяма степен от възможността на Азербайджан да отвори един политически и технически спорен маршрут, който да канализира доставки от Туркменистан, Узбекистан, Казахстан и потенциално Иран против волята на Русия. Другите вътрешни възможности, като привличането на инвестиции, които да доведат до повишаването на производството на въглища и създаването на по-скъпи терминали за втечнен природен газ и съоръжения за регазификация също могат да влязат в сила. Те обаче са строго зависими от инвеститори, които трябва да се чувстват достатъчно комфортно в страна, която постоянно мени своите политически настроения, за да вложат средствата си в големи проекти с дълъг период на възвращаемост.

Русия остава най-големият покровител на енергийна Турция. Оказва се, че към този момент и Анкара, и Москва ще се стремят да запазят тези отношения непокътнати.

Анализът е част от Geopolitical Diary на Stratfor.