Брюксел се отказва от националните цели за зелена енергия след 2020 г.

/КРОСС/ Парникови емисии с 40% по-ниски спрямо нивата им през 1990 г., най-малко 27% дял на възобновяемите източници (ВЕИ) в енергийния микс, подобрена енергийна ефективност и реформирана въглеродна търговия в Европейския съюз (ЕС). Така би трябвало да изглежда енергетиката на общността през 2030 г. според предложената рамка на Европейската комисия за нови климатични и енергийни цели, пише Capital.bg.

Предложенията надграждат сегашния законодателен пакет "Климат и енергетика", според който до 2020 г. ЕС трябва да изпълни целите, известни просто като 20-20-20, тоест 20% по-ниски емисии, 20% дял на ВЕИ и 20% увеличение на енергийните спестявания.

Според сегашните предложения обаче целта за 27% зелена енергия ще е задължителна само на общоевропейско ниво, без да се залагат национални цели за всяка държава членка, както е сега.

Рамката за 2030 г. цели да даде сигурност на инвеститорите, да спомогне за развитието на нови технологии и да гарантира достъпна енергия за всички потребители, се казва в комюнике от Брюксел. Освен това, продължава съобщението, новите цели ще спомогнат за повишаване на енергийната сигурност и за ограничаване на зависимостта от вносни горива.

"В интерес на ЕС е да изгради икономика, богата на работни места, която по-малко зависима от вноса на енергия чрез подобрена ефективност и повече разчитане на чиста енергия, произведена у дома", каза председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу.

Брюксел предлага още и създаването на резерв за гарантиране на пазарната стабилност на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ), който да заработи от 2021 г., когато започва следващия период на търговия.

Очаква се предложенията да бъдат обсъдени на Европейския съвет и в Европейския парламент. Целите са знак и към международната общност, тъй като предстои нов кръг от преговори по подписване на глобално споразумение в рамките на ООН за борба с климатичните промени.

Към доклада с предложенията е приложен и анализ, според който нарастващите енергийни разходи могат да бъдат отчасти смекчени с по-икономични енергийни и климатични политики, конкурентни енергийни пазари и по-добра енергийна ефективност. По-ранният ангажимент на ЕС предвиждаше до 2050 г. парниковите емисии трябва да спаднат с 80-95% под нивата от 1990 г., като част от глобалните усилия за противодействие на климатичните промени.