„Капитал”: Страх Борисов пази

/КРОСС/ Езикът на депутатката от „Атака" Магдалена Ташева винаги придава комична абсурдност на нейната партия. В четвъртък тази седмица по време на заседанието на Комисията по енергетика на Народното събрание тя обяви, че двата „американски енергийни вампира" са в основата на проблемите на енергийния сектор в България. Ташева може и да не бъде взимана насериозно, но в последните дни новата шумотевица около тока стигна странни висоти.

В петък част от работодателските организации обявиха, че ще стачкуват заради високите цени, въпреки че за повечето от тях те на практика не се повишават. Докато всички експерти се чудят откъде да орежат по някой и друг милион, една от работодателските организации твърди, че е намерила начин да изтрие разходи за между 730 и 1,3 млрд. лв. Синдикатите съвсем насериозно предлагат ТЕЦ „Ей И Ес" и „КонтурГлобал Марица-изток 3" да бъдат изкупени от държавата, което по скромни изчисления (базирани на условията за разваляне на дългосрочните им договори) ще струва на НЕК над 1,5 млрд. евро.

И за да е завършен абсурдът, премиерът Бойко Борисов обяви, че ще се присъедини към стачката на бизнеса срещу предлаганото повишение на цените на електроенергията. Тоест Борисов ще стачкува срещу собствения си министър на енергетиката Теменужка Петкова и парламентарната си група, която подкрепи бившия депутат от ДСБ Иван Иванов за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
В резултат на това Народното събрание гласува да се отложи приемането на новите цени на електроенергията с един месец, за да продължи безцелното лутане.

Електрическият Джон Голд
За да балансира приходите и разходите на Националната електрическа компания, КЕВР се опита да натовари тези, които най-малко биха пострадали - фирмите, които в последните две години излязоха на свободния пазар (т.е. не купува електроенергията по регулирани цени от трите електроразпределителни дружества в България). Ако през миналата година цената на тока за бизнеса, избрал свободата (без разходите за пренос и разпределение), беше приблизително 10 ст. за всеки КВт, за битовите потребители тя беше 12,5 ст., а за фирмите, които останаха при ЕРП - 18 стотинки. Тоест една голяма група предприятия успяха да свалят сметките с между 35 и 55%.

Именно към тях беше насочен новият модел на КЕВР. Регулаторът реши да увеличи таксата „задължение към обществото", с която се покриват разходите на НЕК за закупуване на скъпа зелена енергия, преференциалните тарифи на заводски и топлофикационни централи, както и част от плащанията по дългосрочните договори с „Ей И Ес" и „КонтурГлобал". Тя се заплаща от всички потребители, които пазаруват електроенергия на свободни цени. Скокът на таксата от 18,93 на 40,31 лв. увеличаваше и цените им с между 17 и 20%. Никой не обича по-високи цени, но без съмнение всички тези фирми са в по-добра ситуация, отколкото преди излизането си на свободен пазар. Въпреки това миналата седмица кабинетът предложи по-малко нарастване на цените за повечето производствени предприятия.

Допълнително се очакваше тежката индустрия, която вече десет години е на свободния пазар (и съответно ползва ниските цени), да получи специална отстъпка. Предвиждаше се таксата за тях да бъде около 25 лв. Но тъй като цената на едро в България се очаква да падне (на фона на растящи цени в Европа), всъщност увеличението щеше да бъде в рамките на няколко процента. На практика се въвеждаше специална субсидия за големите и енергоемки предприятия.

"Очаквахме цените всъщност да паднат", обяснява Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори. Той е един от хората, работили по наредбата, която определя кои предприятия могат да получат държавна помощ под формата на отстъпка от 85% от компонентата за зелена енергия. Стаменов е и директор „Стратегическо планиране и инвестиции" в „Стомана Индъстри" и от години се бори да получи по-ниски цени за тежката индустрия. Проблемът на тази категория предприятия е, че в повечето страни от ЕС за нея има скрити субсидии и често се получава така, че електроенергията в Германия е по-евтина от тази в България.

Например у нас в момента цената на електроенергията за тежката индустрия е около 80 лв. за МВт/ч (заедно с разходите за балансиране), като върху всеки потребен мегават се плаща такса пренос и „задължение към обществото" от 26,89 лв., т.е. общо 57,3 евро. В Гърция цените за бизнеса са с 50% по-високи, но тежката индустрия може да си договаря пряко тарифите с правителството и те могат да паднат на 35-40 евро. Това оказва сериозен натиск на всички местни предприятия с гръцки собственици да мигрират на юг.
Като цяло подходът на КЕВР е балансиран - минимално увеличение на цените за бита (след като те вече скочиха с над 10% миналата година), цените за бизнеса нарастват по-сериозно, но все пак са значително по-ниски от тези на регулирания пазар, а за тежката индустрия ситуацията остава непроменена. Ето защо позата в стил Джон Голд (героят бизнесмен на Айн Ранд, който обявява стачка срещу потискащото го общество), предизвикана от няколко работодателски организации, обаче изглежда странна. Въпросът е защо Бойко Борисов избра да стачкува, вместо да застане зад собствения си кабинет и депутати. И най-лесното обяснение е, че над него още тегне сянката на 2013 г. и протестите за цените на електроенергията, и известното му нежелание да застава зад непопулярни, но нужни мерки.

Понякога популизмът има бърз ефект
След като Борисов поиска да оглави протеста срещу правителството си, логично целият план за реформи започна да се клати като кула от карти. Отлагането с месец на ценовото решение, което тази седмица беше гласувано от депутати, ще донесе нови загуби за НЕК. Със сигурност те ще бъдат много по-големи от предвидените мерки за свиване на разходите за ВЕИ (които можеха да бъдат приложени и един месец по-късно). За първото тримесечие на годината НЕК имаше загуба от продажба на електроенергия от 56 млн. лева. Ако се приеме и предложението на „Движение България на гражданите" за отлагане на новите цени с шест месеца, загубата просто ще се трупа.

Отстъпките от приетия модел пък ще свият приходите на държавната компания и тя може и да не излезе на нула. „Аз бих подкрепил [НЕК] с държавна гаранция, но при гаранции, че касовите потоци ще гарантират обслужването на задълженията", каза в бюджетната комисия финансовият министър Владислав Горанов. Това няма да позволи на Българския енергиен холдинг да вземе заем, с който да бъдат погасени задълженията на НЕК към „Ей И Ес" и „КонтурГлобал". Те съответно ще се откажат от обещаната отстъпка в цените си, което ще доведе до нови 97 млн. лв. на гърба на Националната електрическа компания. И т.н.

В същото време в средите на ГЕРБ отново се говори по същия начин като през 2011 година. В Народното събрание вицепремиерът Томислв Дончев каза, че кабинетът е срещу увеличаването на цената на тока, „защото правителството иска да окуражи растежа". Това звучи логично, но именно заради подобна политика (когато Бойко Борисов подхвърляше подходящия процент за ръст на цените на тока на ДКЕВР) при първото правителство на ГЕРБ започна да се трупа тарифният дефицит на НЕК - т.е. да продава тока си по-евтино, отколкото го купува. За периода 2011/2012 г. държавната компания натрупа 150 млн. лв. дефицит, който вече достигна 1,4 млрд. лева.

Мерки на пожар
След срещата между синдикатите, работодателите и премиера в края миналата седмица се появиха нови три спасителни за енергетиката мерки. Първата е ВЕИ да продават електроенергията, за която нямат право да получават преференциални тарифи, по пазарни цени - т.е. за около 70 лв. за МВт/час. В момента тази допълнителна електроенергия се заплаща по цена на микса на НЕК (119 лв). Това решение обаче няма да има почти никакъв ефект. По данни на ЕСО през миналата година и фотоволтаичните, и вятърните централи са работили под определените им 1250 и 2200 часа (над тези часове би важала предложената мярка). Дори с очаквания ръст на производството през тази година свиването на цената ще засегне само отделни производители и НЕК ще спести няколко милиона лева. Втората мярка е да се отнеме преференциалната цена на ВЕИ, които са получили субсидиите по различни програми. Тук обаче става дума за микропроекти, които, въпреки че са внушително число - 365, се равняват на малко над 2% от всички инсталирани в страната фотоволтаични централи. На второ място, с решение на ДКЕВР от края на 2011 г. повечето от тях получиха по-ниски тарифи от стандартните, така че да се отчете ефектът от субсидията. Покрай решението наистина успяха да се промъкнат няколко десетки проекти, които получават несправедливо високи приходи, но дори и те да се отрежат, отново става дума за няколко милиона лева. Третата мярка е идеята да се обложи износът на електроенергия. За тази мярка всъщност най-много лобира едрият бизнес, който предполага, че ако експортът намалее, това ще накара производителите да свалят цените. Това обаче не е точно така - по-малките продажби увеличават загубите им и те всъщност надуват цените на вътрешния пазар. Към това трябва да се прибави и опитът от 2013 г., когато заради блокиран износ в България имаше излишък на електроенергия и трябваше да бъде ограничавано производството дори на АЕЦ „Козлодуй". При всички случаи таксата върху износа ще бъде много ниска и приходите от нея няма да са много повече, отколкото на предходните две мерки.

Последното предложение, което се подкрепя от част от министрите и депутатите от ГЕРБ начело с бившия министър Делян Добрев, е да се свият „административните разходи" на държавните дружества. Под това се разбира не само орязването на закупуването на канцеларски материали, но и на заплатите. Общо разходите за труд в държавните дружества в електро-енергетиката за 2014 г. са били 729 млн. лв., т.е., ако те се свият с 10%, това би довело до сериозно спестяване на средства. Мярката обаче логично се посреща на нож от синдикатите. В ТЕЦ „Марица-изток 2" работят 2400 души, докато в частната ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3", която е с двойно по-малка мощност, работят 480 души - т.е. пет пъти по-малко. Да се очаква обаче в рамките на един месец да има масови съкращения е, меко казано, нереалистично.

Честито, г-н Иванов!
Ясно е, че сега обсъжданите мерки няма да имат особен ефект, дори и да се приложат. Единственото нещо, което може да се прогнозира със сигурност, е, че за този период само ще скочат загубите на НЕК. След това правителството отново ще прехвърли горещия картоф на КЕВР. Очакванията могат да са само две. Едното е регулаторът да направи микроскопични промени в модела си. А другото е току-що избраният председател Иван Иванов да си подаде оставката. Той заплаши още при избирането му, че ако му се оказва прекалено голям натиск, ще се оттегли.

Илин Станев

„Капитал”