Близо 3000 населени места без право да избират кмет

/КРОСС/ Близо 3000 населени места у нас няма да избират кмет на предстоящите през есента местни избори. Причината е, че в тези градове и села живеят по постоянен адрес под 350 души.

 Едно от основните притеснения на хората в селата е, че от най-важните в едно населено място - кмет, поп и даскал - няма да им остане никой. „Попът почина, даскалите и те умряха”, коментира Венелин Петров, жител на село Горно Церовене, пред Нова телевизия. Загинало в руини е и училището в монтанското село Горно Церовене, а с него започнали да намаляват и хората. Тези, които са останали, разчитат на кмета.

 „Знае всяко семейство от какво има нужда. А сега ще ми дойде някой от града наместник и го назначават на 4 часа”, коментира Иван Костов, жител на село Горно Церовене. За последните десет години в монтанското село Горно Церовене жителите намалели с близо 200 души. „И паднахме към 342 по постоянен адрес и 115 с настоящ адрес. Тук ред вече няма за тези неща, идва моментът, когато човек си заминава, младите са по градовете, все пак има и млади хора тук”, коментира Йордан Йорданов, кмет на село Горно Церовене.

От 2016 година с изменения в Изборния кодекс е променен прагът от 150 души в насените места, на които ще се назначава служебно кмет.

 „В досега действащия изборен кодекс има изискване за 350 жители по постоянен адрес да бъдат регистрирани. Това означава, че се чака указ на президента, в който ще бъде регламентирано, кога ще бъдат насрочени изборите, каква уседналост ще се търси, всичко е в ръцете на законодателя и дали ще се измени този Изборен кодекс”, заяви Красимир Иванов от община Монтана.

 Само в община Монтана в 2/3 от селата няма да избират кмет на кметство, а ще се назначават служебно. В останалите, които са едва 8, ще имат право на избор. Но в Горно Церовене няма да имат този шанс. А във видинската община Макреш няма нито едно населено място над 350 души, включително и общинското село.